Проф. Кръстьо Петков*

Срещат се случаи, когато социолози работят „под прикритие”, но те са рядкост. Имам предвид теренни/етнографски изследвания на  групи и ситуации, когато на социолога му се налага да се „вгради” в  уникална среда, за да получи достоверна информация. Но да правиш проучвания на общественото мнение, без да обявяваш  чия е поръчката , кои са посредниците и каква е методиката,  е „новост”, която ще остане в историята като български патент. Такава е случката, която изнесе на страниците си в.”Преса” през изминалата седмица. Случка, която се превърна в интрига, после – в скандал с международни измерения. И, по всичко изглежда, ще остави траен отпечатък не само върху извънредните избори през май т.г., но и върху статута е престижа на електоралната социология в България за години напред. 

Дори и най-добрите „агенти под прикритие” понякога се провалят...Фактът, че часове след като новината обиколи медиите, стана ясно кой точно  е произвел сензационния резултат изборен на политическа партия ГЕРБ от 30%, не отменя горната констатация. 

Защо мисля така? 

Първо, пострада имиджът на солидна институция: посолството на САЩ в България. То беше замесено в скандала , без да е планирало, че операцията за социологическо разузнаване „Под прикритие” ще бъде разкрита.  Посредническата роля на американска фондация, която очевидно е финансирала мероприятието, както и съучастието на анонимни французи, не е от съществено значение /остава открит въпросът обаче какви са истинските цели , които въпросната фондация преследва в България/ .

 Посолството се намери в небрано лозе , но съумя да отговори дипломатично, като призна, че е съпричастно към изследването, но не и към въпросите, въз основа на които е изфабрикувана злополучната прогноза. Не е ясно обаче, дали все пак  тези въпроси не са били ползвани в политическите анализи на експерти от амбасадата, и дали не са били препратени на стратегическите центрове във Вашингтон! 

Тепърва ще разберем доколко тези тревоги, разкриващи  намеса на една чужда държава във вътрешните политически дела на друга, независима/макар и малка/ държава, са били основателни. Във всеки случай, не ми се вярва българското посолство във Вашингтон да е поръчвало на американски демоскопи да проучват например дали  Барак Обама или Мит Ромни ще е краен победител на президентските избори през есента на м.г.!

Второ, социолозите, работещи на сянка, направиха мечешка услуга на крайния потребител на поръчаната информация- партия ГЕРБ. В момента те се борят отчаяно да се върнат в играта, след като всички техни съюзници ги загърбиха. Протестиращите граждани катурнаха кабинета „Борисов” за броени дни. Мечтаещите за втори мандат и 30-годишно победоносно управление се превърнаха в догонваща формация. От най-любим, премиерът се срина до позицията на мразен партиен лидер  - като всички останали от статуквото. При това положение, да твърдиш, че ГЕРБ го чака изборен триумф, си е чиста проба манипулация. Ако целта обаче е била да се навреди на БСП, ефектът ще е негативен за поръчителите на изследването.

Трето,  накърнен е за пореден път /сега вече трудно поправимо/ пристижът на приложната електорална социология в България. Подчертавам „приложната”, защото академичната и основа – тази, която се преподава в университетите и се развива в БАН, се движи от друга, некомерсиална мотивация. И тъй като в моята професионална  биография съм бил ангажиран плътно и с това направление на НАУКАТА СОЦИОЛОГИЯ, ще си позволя да посоча накратко какво е забранено да се прави в емпиричните изследвания,  известни като  демоскопия /сондажи на общественото мнение/:

-забранено е да се манипулират първичните данни и крайните резултати: пряко, или косвено /чрез използване на сугестивни въпроси, непредставителни извадки, неадекватни индикатори и пр./;

- не е допустимо да се изследват сложни, динамични ситуации и типове поведение само с един метод: анкета или интервю /особено телефонно/;

-осъдимо е да се приемат поръчки, в която освен темата и обхвата на проучването, се съдържа явно или скрито очакване за изгоден продукт: демоскопска диагноза, демоскопска прогноза, медийна реклама, напомпващи изкуствено персонални или партийно-корпоративни рейтинги и т.н.

Нито едно от тези фундаментални правила на занаята на социолога-емпирик , не е спазено в операцията „Социолози под прикритие”. Затова се стигна до конфликт, в който един срещу друг се изправиха собственици и директори на цяла група социологически агенции. 

По дефиниция те са част от една и съща професионална  гилдия и дори членуват в една  национална организация: БСА. Но същите тези вездесъщи експерти, които за 20 години си извоюваха правото да се произнасят по всеки парлив въпрос на обществото- от природните бедствия до абортите и организираната престъпност -  на конкурентното поле за платени поръчки и бюджетни проекти са непримирими противници. Видяхме ги как „спорят” помежду си: провинилият се беше обвинен във всички смъртни грехове; обвинителите хвърляха камъни по грешника, без да следват библейската мъдрост - да не се нахвърлят върху съгрешилия, без да си дадат сметка за собствените  прегрешения /виж изброените  забрани по-горе/;

Тук стигам до най-същественото!

Да, МБМД и нейният шеф Мира Янова са престъпили законите и забраните на  електоралната социология. Опитът  да се оправдае явният гаф с Посолството и Фондацията са некоректни и неработещи; малцина в България днес се стряскат, когато им кажат, че американци или французи са инициатори на нещо си... Писмото на г-жа Янова до вестник „Преса”, който направи популярна акцията „Социолози под прикритие” е несъстоятелно, защото изискванията за спазване на стандартите при огласяване на резултати от демоскопски изследвания са първостепенна грижа най-напред на проучвателя. А и вестниците са за това-да препредават информация и да сътворяват новини за читателите... 

Прави са и конкурентите на МВМД да се гневят; не е забранено  да учредяват Борд на своята мини-гилдия, който да следи за спазване на правилата на занаята. Но е крайно време да се проведе сериозен разговор върху най-важната, упорито избягвана тема: „Защо т.нар. социологически агенции в цялата си двадесет и три годишна история, почти никога не улучват резултатите от изборите? Ще припомня само най-фрапиращите случаи: местните избори през 1990 г. и парламентарните една година по-късно; президентските избори през 2001 г.; влизането на на националистите в парламента през 2005 г.; съкрушителната победа на ГЕРБ през 2009 г. 

При други професии има неоспорими правила за поведение: сбъркаш ли веднъж-прошка. Повториш ли-следва предупредителна санкция.Но ако постоянно произвеждаш брак, лишават те от лиценз. В професии като лекарската и адвокатската това става чрез саморегулация...

Да произвеждаш

системно демоскопски брак е позор

не само за приложния  занаят, , но /за съжаление/ и за цялата социология. Няма как да е иначе, защото да влезеш в ролята на „социолог под прикритие”, означава да твориш „социология без покритие”. В научната  достоверност  на крайните продукти-тип „менте” днес почти никой не вярва. Затова са основателни исканията при преустройството на избирателната система в България социологичеките агенции да минат на специален , външно контролиран режим.

 За несведущите искам да припомня оценката на видния социолог Питър Бъргър, който нарича онези колеги-практици, заработващи възнагражденията си с поръчково анкетиране по всички реални и измислени теми „парасоциолози”. Друг корифей на социологията – Бен Файн определи като „хакадемици” онези изследователи, които за щедри субсидии от международните финансови организации произвеждат на конвейр социални факти, легитимиращи програми и политики на същите тези институции и националните правителство. 

За съжаление, в България приложниците-електорални социолози я докараха дотам, че и двата етикета като нищо може да се лепнат на целия занаят. Аз лично познавам само няколко изключения! Върху тях се крепи надеждата, че сегашната изборна кампания  ще е последната, белязана с груби нарушения на професионалната етика.

*Авторът е бил директор на Института по социология на БАН през 1988-1990 г.