Напрежението между САЩ и Русия отново се покачва. Важните точки в анализа, на които трябва да отделим специално внимание са:
-Нарастващото напрежение между Москва и Вашингтон ще накара Русия да провежда политика на асиметрични реакции срещу действията на САЩ.
- Тези разширени или косвени реакции може да се насочат срещу съюзниците на САЩ.
Една от потенциалните мишени на Москва е Украйна, която е уязвима за  агресивни действия на Русия, например, директно анексиране на територия, чрез подрепяната от Кремъл „Малорусия“.
Въпреки дипломатическата активност между Москва и Вашингтон, включително срещата между президентите на САЩ Доналд Тръмп и на Русия Владимир Путин на 7 юли държавите не постигнаха никакъв значителен напредък в намирането на разрешение по някои от многото спорни въпроси. 
Например, специалната среща проведена между руски и американски представители на 17 юли, не намери разрешение на спора за отнемането на имоти на руското посолство в САЩ. 
След това, на 25 юли, специалният представител на САЩ за Украйна Кърт Волкър заяви, че Вашингтон обмисля дали да предостави 

нападателно летално оръжие на Киев

Два дни по-късно американският Конгрес увеличи натиска, приемайки закон за разширяване на санкциите срещу Русия, като по този начин отряза възможността Тръмп да предприеме стъпки за евентуалното им премахване. 
Прогресът в урегулирането на спорните въпроси убягва на САЩ и Русия и стратегическата пропаст между тях се задълбочава непрекъснато.
Усилвайки натиска върху Москва, без да прави никакви компромиси от своя страна, Вашингтон предизвика изблик на агресивна реторика от страна на Кремъл. 
В деня, след като бе приет законопроектът за новите санкции в Камарата на представителите на САЩ, Константин Косачев, председател на комисията по международни отношения към Съвета на Руската федерация заяви, че „бъдещата деградация на двустранните отношение става неизбежна“. 
Той подчерта, че реакцията срещу действията на САЩ „няма да бъде симетрична, а болезнена за американците.“

 Заканата за несиметричен отговор

 предполага, че Кремъл няма да отговори на санкциите със санкции, нито ще спре изпълнението на  решението да изгони част от американските дипломати от Москва и да отнеме два имота собственост на посолството на САЩ. 
Това не е изненадващо, тъй като Москва има далеч по малко влияние върху икономиката на Съединените щати, отколкото Вашингтон има над Русия. 
Рестрикции върху американски компании или дипломатически лица ще имат минимален ефект върху икономиката и, съответно, политиката на САЩ. 
Още повече, че новите американски санкции препятстват участието на американски фирми и лица в разработването на енергийния сектор на Русия и допълнителни действия в тази посока само ще нанесат повече щети върху икономиката на страната. 
Асиметричните отговори, за които се използват най-силните страни на Русия, отдавна са важен елемент в противопоставянето на Кремъл със Запада. 
През 2008 г. например, две събития предизвикаха гнева на Русия: признанаването на независимостта на Косово от Запада и поощряване на стремежа на Украйна и Грузия да се присъединят към НАТО. 
Тогава Русия нахлу в Грузия. 
Същият сценарии беше задействан при анексирането на Крим и подкрепата на сепаратисткия бунт в Източна Украйна, заради прозападния преврат в Киев. 
С тези си действия, Русия доказа, че има желание и възможности да реагира по индиректен, но болезнен начин на всяко действие на САЩ, което Кремъл приема като враждебноо. 
Имайки предвид тези факти е малко вероятно да се предполага, че Русия ще ограничи отговора си на новите санкции от САЩ, само с изгонването на няколко дипломата и отнемането на два имота. 
Кремъл разшири влиянието си на няколко геополитечски арени, на които Вашингтон има стратегичеси интерес, като Сирия, Северна Корея, Венецуела и Афганистан. Позиционирайки се като важен играч в тези зони, Москва си откри заобиколен път за влияние: да съдейства на Вашингтон, когато има прогрес в преговорите и да вреди на интересите му, когато те не напредват. 
С увеличаването на напрежението, всяка от тези страни става потенциална 

мишена за асиметричната стратегия на Москва 

В близките месеци, Украйна изглежда в най-голям риск да попадне в центъра на бойното поле на двете суперсили. При положение, че няма да има отмяна на санкциите, Москва няма да се чувства задължена да се подчинява на Минските споразумения, чието изпълнение трябва да гарантира примирие и разоръжаване и миротворяване на Донбас. 
Имайки предвид, че САЩ публично обявиха за възможността да предоставят на Киев нападателни оръжия, Русия може да възобнови военните действия чрез сепаратистите в Източна Украйна. 
Действията на Русия могат да стигнат до там, че да подкрепят превземането от бунтовниците на територии в близост до линията на фронта между сепаратистите и Украйна, включително стратегически важни градове като Авдеевка или Мариупол. 
И действително, вече има знаци за потенциална ескалация на враждебните действия. На 18 юли, Александър Захарченко, лидер на така наречената „Донецката народна република“, обяви създаването на нова държава, на име Малорусия, със столица Донецк, която да замени „провалилата се държава“ Украйна. 
Другите сепаратистки лидери и руското правителство официално се дистанцираха от идеята, наричайки я „лична инициатива“ на Захарченко, но предложението може да се разчете като предупреждение от Москва. 
Най-вероятно не е случайност, че Киев отчете най-големия брой жертви за годината на 19-и юли, когато при престрелки са загинали най-малко девет войника, а още поне пет са ранени. 
През последните седмици също има сигнали, че достъпът до Донбас е ограничен за западни медии и наблюдатели от ОССЕ. 
Няма гаранция, че развитието на събитията ще завърши с значима офанзива на бунтовниците, подобни раздвижвания са се случвали и преди, без да предизвикат сериозен военен сблъсък.
Независимо от това, Русия може да използва други лостове за влияние, за да поддържа напрежението в Украйна, която е 

най-уязвима за всички видове хибридни тактики на Кремъл 

Сред вероятните ходове са политически манипулации, енергийни и икономически санкции, кибератаки, саботажи и подривни действия, както и дезинформационни и пропагандни кампании. 
Използването на някой от тези методи в Украйна, може да е отговорът на Русия на нарастващия натиск от страна на САЩ, в допълнение към използването и на други ефективни начини за подкопаването на позицията на Вашингтон на световната сцена.