Крис Милър, The Foreign Policy

"Руската Конституция остаря", оплака се Вячеслав Володин, председател на руската Държавна дума в статия публикувана тази седмица. Тя пък породи истинска лавина от коментари и различни хипотези. 

Защо му е на председателя на парламента да прави такива изказвания? И защо много руски политици, всъщност почти всички, включително премиерът Дмитрий Медведе и говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, намериха за необходимо да им отговорят публично?

Цялата тази шумотевица изглежда доста странно.

Първо, руската Конституция, която през миналата година навърши 25 години съвсем не е толкова стара, ако я сравним с конституциите на други страни. Нещо повече, руските лидери обикновено не се оплакват от нея, особено ако вземем предвид, че те много пъти са я игнорирали, когато някои нейни постулати не им харесват.
Проблемът не е, че конституцията на Русия е твърде стара, — просто президентът на Русия е още твърде млад.
Сегашният мандат на президента Владимир завършва през 2024 година, и, според конституцията на страната 

не може да се кандидатира повече за президент,

 защото той има досега два последователни мандата.

Но Путин сега е само на 66 години и ще бъде на малко повече от 70, когато мандатът му изтече, — тоест ще бъде по-млад отколкото е сега президентът на САЩ Доналд Тръмп, по-млад от кандидатите за президент на САЩ Джо Байдън и Бърни Сандерс. 

Освен това е очевидно, че в сравнение с тях Путин е в много по-добра физическа форма, имайки предвид, че Белият дом много по-рядко демонстрира готовност да публикува снимки на своите лидери без риза, отколкото Кремъл.

Какво да прави руският президент?

Неговият предшественик Борис Елцин доброволно си тръгна от президентския пост, но тогава той беше вече дискредитиран като политик и беше тежко болен. 
Между другото нищо днес не подсказва, че Путин се готви да си заживее спокойно след края на президентския му мандат. Доколкото той разруши отношенията със съседите си, той едва ли ще може да се наслаждава на живота в къщичка в Алпите или на френската Ривиера. Освен това, предаването на властта винаги е съпроводено с определени рискове. Който и да дойде след него, този човек ще се чувства сигурен едва когато Путин окончателно ще напусне политическата арена. 

Ако нещата се случат така, Путин по-скоро може да се окаже в положението на бившия съветски лидер Никита Хрушчов,  отколкото на Елцин. След като Хрушчов е отстранен от властта през 1964 година тайната милиция го преследва до края на дните му.

Именно затова в Русия са малцина тези, които вярват, че Путин планира да се оттегли от политиката през 2024 година. 
Но как ще успее да се задържи?

Съществуват маса хипотези по този повод. Преди няколко месеца в Москва плъзна слух, че Путин планира да напусне поста на президент, като го замени с къде по-грандиозна длъжност, а именно като стане

глава на обединената държава Русия-Беларус

Между двете страни има сключен митнически съюз, а Русия редовно провежда мащабни военни учения на територията на Беларус. По този начин, част от инфраструктурата за създаването на обединена държава вече съществува. Но ръководството на Беларус, особено нейният несменяем президент Александър Лукашенко, не бърза да отстъпи контрола над своята страна. Москва, без съмнение, притежава всички необходими инструменти, за да свали Лукашенко, но дали си струва усилията?

Вероятно, не, затова дискусиите за плановете на Путин за периода след 2024 година напоследък се развиват в други посоки. 

Вместо да се създава цяла нова държава, защо просто да не бъде приета нова или да бъде поправена старата Конституция?

Това обяснява и статията на Володин. 

Тук има два основни варианта. Първият е да бъде отменено ограничението на броя последователни президентски мандати и така да бъде дадена възможност Путин да остане за още 6 години.

Няма почти никакви съмнения, че Кремъл е в състояние да направи тези промени, ако поиска.

Но промяната на ограничението на броя мандати твърде явно намирисва на диктатура, което Кремъл би искал да избегне.

Освен това превръщането на Путин във фактически пожизнен президент противоречи на настроенията на руското общество, което изпитва все по-силно недоволство заради обедняването и корумпираността на администрацията.

С други думи, на Кремъл сега му е нужно нещо, което ще изглежда като промяна, но в същото време да не променя почти нищо. Оттук и идеята "предложена" от Володин: да бъде създадена 

нова длъжност в парламента, която Путин би могъл да заеме през 2024 година

 Ако това ви звучи познато - точно така е. 

Сблъсквайки се с ограничението на броя последователни мандати през 2008 година, Путин "размени" постовете на президента и министър-председателя, слагайки в креслото в Кремъл Дмитрий Медведев.

Проблемът с още една размяна на длъжности между президент и премиер е в това, че миналият път, очевидно, на Путин не му хареса. Той позволи на Медведев да остане на поста само един мандат, а след това реализира плана си за връщане на поста. 

Според слуховете, Путин бил недоволен от независимите решения на приемника си в областта на външната политика и, което е още по-важно, от популярността на Медведев. 
Изглеждаше, че Медведев беше силно изненадан, когато разбра, че не му позволяват да остане и втори мандат президент, но въпреки това послушно отстъпи мястото на Путин.
Руснаците бяха толкова силно разгневени от грубо режисираното връщане на Путин, че излязоха на улицата в най-мащабните антиправителствени протести в "епохата на Путин".

По този начин, издигнатата от Володин идея за това, че Путин, може би, ще поиска отново да стане премиер, изглежда абсурдна.

Но по-подходящите варианти са извънредно малко. 

През 2021 година в Русия ще се проведат парламентарни избори, на които управляващата партия "Единна Русия", най-вероятно, ще претърпи поражение, освен ако не бъдат отново фалшифициране резултатите от гласуването. 

За Кремъл необходимостта да си има работа с парламент, в който няма да има достатъчно гласове за промяна в Конституцията, ще се превърне в сериозно бреме.

Разбира се, няма основания да наречем останалите партии истинска опозиция, когато става дума за приоритетите на Путин. Но колкото повече се приближава 2024 година, толкова по-малко място остава за грешки.

Може би, е необходимо и колкото е възможно по-бързо да бъде решен въпросът за наследника.

Доминира мнението, че статията на Володин е своеобразен тест как ще бъде приета идеята, публикувана с одобрението на Кремъл и чиято цел е да бъде анализирана реакцията на обществото и елита.

Поразително е, колко навреме правителството започна да пуска такива "балони" и колко високо се издигат те. 

До края на президентския мандат на Путин остават още 5 години, но в Москва въпросът за неговия наследник вече е една от най-важните теми. Дори относително "кротките" вестници публикуваха статии, в които призовават Путин "да си заживее тихо" след края на мандата му. Най-вероятно тези дискусии едва ли ще излязат извън контрол, имайки предвид господството на Кремъл над медиите и умението му да управлява политическите процеси в Русия.

Но, обсъждането така открито на 

бъдещето на Путин сигурно кара кремълските инсайдъри да изпитват дискомфорт

Колкото повече руснаците обсъждат варианти за развитие на събитията през 2024 година, толкова повече нараства рискът, че 2024-та може да им се стори годината на новите възможности.

Но може ли 2024 година да стане годината на промяната?

Ако съдим по предишното неочаквано завръщане на Путин на поста президент през 2012 година, главният въпрос е: Как ще реагира народът?

През 2012-та десетки хиляди московчани излязоха на улицата и призоваха за провеждане на честни избори. Тогава мненията на представителите на елита се разделиха по въпроса за това как трябва да се реагира: някои призоваваха за диалог, а други — за твърди мерки. Путин обяви протестите за финансиран от Запада заговор за свалянето му, а това говори, че той е възприел заплахата за властта си сериозно.

През 2012 година Путин успя да върне елита на своя страна и попречи на негови влиятелни представители да минат на страната на опозицията.

Вероятно, той е в състояние да направи същото и сега, но сега не може да бъде напълно сигурен в успеха си. 

След публикуването на статията на Володин за необходимостта да бъдат направени промени в Конституцията практически всички руски политици изразиха мнение какво трябва да предприеме Путин. 

Практически всички, освен самият Путин. Може би той чака удобния момент, за да обяви генералния си замисъл. Или, което е напълно възможно, досега не е решил как да постъпи.