Когато Русия се готвеше да анексира Крим преди една година, в телевизионните си предавания показваше протестиращите, които наскоро бяха свалили режима на Украйна, като неонацистка паплач, омаломощавайки защитниците на полуострова толкова ефективно, колкото всяко едно артилерийско нападение. Един месец по-късно, когато подкрепяните от Русия бунтовници превзеха Донецк в Източната част на Украйна, едно от първите им действия беше да окупират властта в телевизионния центъра и заменят украинските предавания със забранените по-рано руски.

Пропагандата на Кремъл бе ключов компонент на "хибридната война", която Русия води в Украйна, и е работила за по-голямата подкрепа на Владимир Путин у дома. Но тя се разпростира много по-надалеч. - в Източноевропейски страни чрез телевизионни услуги, които предлагат на зрителите някаква смесица от забавления, гарнирани с кратки новини, които нямат нищо общо с истината. Тази война се простира на Запад под формата на реклами, например, на екипировка RT (по-рано Русия днес), или под формата на кратки новинки от Кремъл, които се излъчват по канали на английски, испански, френски и немски, както и като добре премерени информационни карета в New York Times или Daily Telegraph. Понякога те попадат контрабандно в уважавани местни издания, в които наивни или поизгладнели редактори несъзнателно възпроизвежда дезинформацията, която пристига направо от Русия. Междувременно подкрепяни от Кремъл

тролове тровят онлайн дискусионните форуми и социалните мрежи

Страните, които са на предната линия на "милитаризиране на информацията" на Москва, по думите на анализаторите Питър Померанцев и Майкъл Уайс, отдавна се стремят да привлекат вниманието към проблема. Европейският съюз най-сетне чу за какво става дума. Очаква се правителствените ръководители, които заседават в Брюксел, под външен натиск да поискат от Федерика Могерини, върховен представител за външната политика на ЕС, да подготви план за противодействие на "кампаниите за дезинформация" на Русия до юни. Преди това ЕС ще формира работна група (с име: Mythbusters), която да започне мониторинг на руските медии, с цел идентифицирането на доказани лъжи и съответните им корекции.

Украйна води с руската пропаганда своя вътрешна информационна война

Това е неудобен терен за Европа

Беше достатъчно силно, че успя да предизвика един колективен отговор на руския военен авантюризъм; информационната война е все още един тъмен свят. Предизвикателствата, пред които е изправена Великобритания в борбата с дезинформацията „ RT“ е различна от тази в Балтийските държави, където има рускоговорящи малцинства, или в разкъсаната от война Украйна, която е подложена на най-брутални лъжи от страна на Русия. Факт е, че ЕС закъсня с действията си, които да имат позитивен ефект. Но по-важно е да се знае, че голямата работа трябва да свърши всяка една страна поотделно.

Някои от тях вече са постигнали напредък: през септември Естония ще постави началото на общ телевизионен канал, предназначен за една четвърт от нейното население, чийто първи език е руският. Други имат по-големи идеи: Латвия, която е дом на най-голямото рускоезично малцинство в ЕС, предложи публично финансиране на панбалтийски информационни канали. Някои обмислят да се опитат да проникнат в строго контролирания медиен пазар в Русия. Холандското правителство е финансирало Европейския фонд за демокрация, чийто мозъчен тръст е базиран в Брюксел, който да селектира различни предложения. Госпожа Могерини ще трябва внимателно да чете доклада, който ще е готов през май. Но нейният екип омаловажава амбициозните призиви за действие: велики схеми и сериозни проекти, които изискват и огромни средства, за жалост, не са по вкуса на Брюксел.

Идеите там се възприемат за разумни, когато са малки: създаване на национални медийни регулатори, които да говорят помежду си, изграждане на мрежи от доверени и лоялни, обективни журналисти в страните, изложени на риск - подкрепа на местни медии, които правят добра и обективна журналистика. Един пример, често цитиран, е онлайн украински телевизионен канал „Hromadske“, създаден в резултат на протестите на Майдана в Киев. ЕС също така ще се опита да направи така, че неговите послания да стигат да повече хора: еврократи признават, че са били отсвирвани от Русия, когато е трябвало да разясняват въпроси, касаещи сделки, свързани със свободната търговия.

На фона на всичко това се появява и страхът, като отзвук на

една деспотичност

Опасността е най-голяма в Украйна, където служители са тормозели и депортирали руски журналисти, възпрепятствали са международни репортери, въвеждайки ги в пълно заблуждение. Правителството е финализирало плановете за създаване на „Украйна утре“ - ТВ канал, който да е равностоен на руския канал „RT”, но местните журналисти се опасяват, че това ще влоши качеството на тяхната работа. Трудности е имало и на други места. Миналата година Латвия и Литва временно забраниха руските телевизионни оператори. Във Великобритания „RT“ е обвързана с „Ofcom“, която е свързана с надзора на медиите. Някои искат ЕС да разшири списъка с магнати и журналисти, на които да бъде наложена визова забрана.

Руският медиен пазар трябва да спазва местните закони, разбира се. Но европейците трябва да се притесняват от успешната медийна пропаганда на Путин. Противопоставянето на щедро финансирани руски медии без пари означава за разединена Европа постоянна борба: един американски официален представител оприличава битката с чаена лъжичка, която трябва да използваш вместо лопата, за да събереш снега след снежна буря. Но европейските ценности като свобода на словото и вярност към истината са основополагащи и украинците знаят това много добре. Най-голямата надежда на Европа те да бъдат насърчавани в тази посока. Опитите да се противопоставят на дезинформация трябва да бъдат повсеместни, те трябва да доказват лъжите в наглите тези на Русия: че в техните информации, статии и репортажи няма истина, а само едни идеи за постмодерност.

Противодействие на пропаганда, а не контра-пропагандна

Европейски представители настояват, че не са ангажирани с пропагандната война на Русия. Добре: проевропейците в Украйна и на други места искат алтернатива на мръсни тактики на Путин, а не тяхна европейска версия. И все пак, точно както Русия подценява военната решителност в Украйна, Европа подценява невидимата, подмолната сила на заплахата от дезинформация. Инициирането на проверки на конкретни фактите и други инициативи могат да ви отведат твърде далече; Европа трябва да действа така добре, както добре може да реагира.

Тромава бюрокрация, каквато е тази на ЕС, няма работа в публичното радиоразпръскване. Но отделните страни трябва да имат и някакъв отговор дори за това. Германия е увеличила финансирането за Deutsche Welle, който е нейният публичен телевизионен оператор. За медии американците харчат все повече и повече, като насърчават европейците да правят същото. Картината във Великобритания е умопомрачителна – обръщайки се към медиите, световната агенция Би Би Си прекрати излъчването си в Украйна през 2011-а година, а служителите й бяха последните, които осъзнаха опасността. Противодействието на бурята на руската пропаганда ще изисква новаторско мислене и много пари - два ресурса, които са дефицит за днешна Европа. Но си струва да бъде даден шанс на истината.

http://www.economist.com/news/europe/21646756-euro...

Превод: Faktor.bg