Д-р Мирослав Дърмов, Легсинктън, САЩ

Протестите в България започнаха поради сметките за ток, които се оказаха непосилни за плащане. Постепенно този проблем в медийното пространство започна умишлено да се изтиква на заден план като вниманието се концентрираше на всичко друго, но не и на първопричината за недоволството - състоянието на българската енергетика. Но понеже темата не бе възможно да бъде изтрита изцяло, в общественото съзнание бе наложена приказката за енергийната мафия и монополите. И както винаги през последните 24 години в критична ситуация, вниманието се насочва към нещо доста мъгливо и не влияещо на същността на проблема. Така например, определението „енергийна мафия“  навежда към разбирането на нещо единно,  докато реалността в България е по-различна. Съществуват няколко групи, които имат коренно противоречиви интереси и воюват помежду си чрез своите лобита в правителството, независимо кой е на власт.  Печалбата идва посредством бракуване на пазарните механизми и налагане чрез държавата на цени, каквито производителите искат - нещо като регулирано стопанство. За това, обаче, никой не говори.  Колкото до монополите, с изключение на Лукойл (за неговото монополно положение отговорност имат всички правителства, започвайки от Иван Костов и стигайки до Борисов), в производството на електроенергия трудно може да се говори за монополна позиция на отделна фирма или отрасъл. Просто производителите изглеждат имат споразумение кой и колко ще налага на потребителите да купуват. Те налагат волята си посредством синдикатите. Или като илюстрация, по време на протестите, когато започна да се дискутира възможна промяна на дяловете в пакета от различни по произход  електроенергии купуван от гражданите /защото произведена от ядрена централа е по-евтина от тази на топлоцентралата или зелената енергия/, изведнъж синдикатите организираха протест против евентуална промяна. Всъщност тази стачка, както много подобни, бе организирана в интерес на собствениците на този вид централи и реално

срещу населението и неговите интереси

Изглежда така стават нещата в България.

Проблемът с цената на електроенергията в настоящия момент не е решен в полза на потребителите, а само е хвърлен прах в очите на хората, за да се успокоят. Затова ще е полезно да се размишлява на тема енергетика, не само когато се получава месечната сметка. Защото енергетиката е стратегически отрасъл, намиращ се във фокуса на интересите на силните на деня на планетата и за него се водят войни. В подобна ситуация съдбата на малките народи не е за завиждане, а отстояването на техните интереси зависи от обществената активност, а не от политическите елити, защото практиката показва, че елитите са продажни.

В усилията ми да си изясня причините за това, което започна да се случва на политическата сцена в света в последното десетилетие на 20 век, попаднах на следите на два документа от далечната 1985 година, разработени едновременно, но независимо един от друг за управляващите във Вашингтон и Москва. Общото в двата анализа е генералното заключение, че петролните резерви в света намаляват и след 25-30 години, с изключение на САЩ, Русия, Мексико, Венецуела, Норвегия и страните от Арабския полуостров, светът ще е изправен пред настъпваща остра криза за тази суровина. Американското заключение е, че който контролира Близкия Изток, където са 58 % от запасите на планетата, той ще контролира света и Америка. А руските разсъждения са ориентирани към трудностите, които изпитва страната за усвояване на резервите и необходимостта от западни технологии и финанси, на които пречат, по думите на анализаторите в Москва, такива изживели времето си политически и военни структури като Варшавския Договор и СИВ. В допълнение се оценяват алтернативи на петрола като природния газ, за който Русия контролира 1/3 от световните запаси, както и ядрената енергия, но и при нея, както и при петрола, нуждата от реконструкция със западна помощ е особено наложителна. Коментира се и стратегическото значение на тръбопроводите от Средна Азия и необходимостта за в бъдеще те да останат под руски контрол. И ако се приложи римската сентенция „in favorem“, за много от последващите събития могат да се намерят обяснения извън идеологемите и пропагандата.  Съветският елит бракува комунизма и се прероди в национален елит на съюзните републики с водеща роля на Русия. В резултат на промяната Русия получи доста от желаните технологии и финансиране, а доколко е реален разпадът може да се илюстрира чрез преструктурирането на КГБ-СССР, при което отговорност на Русия е охраната на външните граници на бившия Съветски съюз, а също така поддържането на правителствените комуникации в новите независими републики. Или изразено по друг начин, Русия размени съветския комунистически модел за много по-реалната роля на фактор в нефтения и газовия бизнес с нарастващо влияние в Европа, която като че ли започва да губи стратегическото значение за САЩ, които от времето на Буш – баща и син все повече се ориентират към Близкия Изток. Последва Ирак и арабската пролет. Само че пролет имаше само в Егитет и Либия, като в последната държава беше направо военна интервенция, но не и в Бахрейн, където има американска военноморска база. И сега са на ред Сирия и Иран. Интерес представлява в тази насока и метаморфозата на ислямските движения, които са основен фактор в промените в арабския свят и преди всичко на Мюсюлманските Братя.  В годините на лова за Осама бин Ладен, средствата за който в публикациите варират от един и половина до три трилиона долара, Мюсюлманските Братя като че ли се преродиха и от крайни антиамериканисти станаха желани партньори за американската дипломация (изглежда комбинацията от репресии и подкупи си е казала думата) и това даде възможност за израелско-американската инициатива за „нов Близък Изток“ да бъде последвана от „арабската пролет“ с идване на власт на ислямските фундаменталисти като

новите приятели на свободния свят в региона... 

И ако цялото това световно развитие в последните 20 години се отнесе към споменатите в началото американски и руски анализи от далечната 1985 година, като че ли се налага библейската максима „Всекиму своето“, но ако има промени в Иран, буферите отпадат и Русия и САЩ ще се срещнат във водите на Каспийско море. А до тогава студените дипломатически сблъсъци са ориентирани към енергийните доставки за Европа.

При подобна геостратегическа рамка, енергийното развитие на България би могло да бъде по-различно от сегашната ситуация, ако поредица от правителства провеждаха политика, съобразена с националните интереси. Но в страната преходът бе дело на номенклатурата, а тя имаше свои интереси, различни от тези на народа. В началото на промените енергийните мощности на страната имаха достатъчно ресурси не само за осигуряване за населението на елекртоенергия на приемливи цени, но и за износ със значителна печалба. Но номенклатурата бе заинтересована от подобно развитие и бе приложена схемата „на входа и на изхода“ на централите, а на населението бе наложена нормата - приватизация, приватизация и пак приватизация. В резултат на тази политика България загуби пазари, а енергетиката тръгна надолу, независимо от приватизацията. Само че в цивилизованите държави се приватизира само това, което е неефективно да бъде управлявано от държавата, не и печелившите отрасли. Разбира се, резултатите са очевидни за всички. Така например Словения, която възприе стратегията на „бавен преход“ и запази значителна част държавна собственост, има брутен вътрешен продукт на глава от населението от $ 29 000, а България с нейната шокова приватизация е с БВП от $ 13 800, по-нисък от този на Беларус и Ботсвана. Индексът на човешко развитие в Словения 21 и е по-добър от този на Великобритания и Люксембург, докато на България е 55, по-нисък от индеса на всички европейски държави с изключение на Сърбия и Албания.

В допълнение на последиците от приватизацията последваха и поредица от груби политически грешки. Използването и на по-силна дума също би допринесло за обяснение на извършеното от политиците на различни правителства.  В цялата поредица, в началото бе Топ-Енерджи. Андрей Луканов, като политически виртуоз, оцени руската идея за енергиен център на Балканите, може би воден от желанието да стане най-влиятелната личност на полуострова. Но му завидяха и Илия Павлов и другите приватизатори от елита на БКП се опитаха да го изместят, като за постигане на целта си бяха даже готови да подарят българската тръбопроводна мрежа.  Но нещата не станаха, защото и двете групи игнорираха министър-председателя Жан Виденов.   Той се обиди и вместо като държавник да проведе тежки преговори с Газпром за мястото на България, като разсърдено дете разтури всичко, а в последствие се оправда, че е защитил интересите на страната. Просто не беше разбрано, че когато нямаш енергоресурси, единственото нещо, което можеш да разменяш в подобни континентални проекти е стратегическото местоположение на държавата. Но и това предимство е до време, защото или други държави ще се включат в проекта, или развитието на технологиите ще обезсмисли това преимущество. Проектите „Северен поток“ и „Син поток“ са илюстрация на тази тенденция, като последният е и илюстрация за българска недалновидност и глупост. Но тази безотговорна политика на българските управляващи продължава. Идват преговорите за присъединяване към Европейския съюз и България безропотно се съгласява да затвори блокове от АЕЦ Козлодуй, с което се намалява производството на електроенергия. Причините в случая са две. От една страна, управляващата прехода номенклатура се нуждае от легитимизация на властовото статукво посредством членство в съюза, а от друга, собствениците на топло и водно централи, токът от които е по-скъп от произведения в АЕЦ, просто отстраняват конкуренцията и разширяват  дела си в пакета, който да бъде закупуван от населението. За оправдание пред гражданите се лансират екологични аргументи и въпроси на сигурността, чиято достоверност е дискусионна. В допълнение се появи и „зелената енергия“. Само че скъпия ток го плаща потребителят, а би следвало разликата в цената да се поеме от държавата. И още нещо - заслужава да се разбере кой точно печели от този нов вид енергия. Аналогична тактика беше приложена и при проекта АЕЦ Белене, като се прибавиха и не особено точни финансови съображения. В тази връака трябва да се отбележи, че изложените разсъждения не са в подкрепа на политиката на БСП по случая. По мое мнение БСП е основният виновник за проваляне на проекта с допуснатите съмнения за корупция и с необоснованото протакане. Само че това не беше казано на публиката, а тази партия, като евтин лобист разигра фарса с референдума, който е може би втората значима политическа инициатива на БСП след въвеждането на плоския данък. Разбира се, беше бракуван и  проекта за тръбопровода Бургас-Александропулис.  Инициативата не беше одобрена от САЩ и бе възприета като засилване на руското влияние в региона, а номенклатурата,  за да бъде възприета като легитимен собственик и управляващ България, се нуждае от одобрението на Съединените щати. И си плаща за това. На първо място с външнополитичека сервилност, с отказ от проекти, които дразнят супер силата, а както се оказа, в последните дни и с дирекно плащане на американски фирми в енергетиката, само че с парите на народа от сметките за ток, придружени с

втълпяване на мита за енергийна независимост

Отново поради геостратегическа конкуренция, съмнение поражда и политиката на управляващите проекта „Южен поток“. Появиха се поредица от медийно уголемени колебания, раздвоения -„Южен поток“ или „Набуко“, низ от протакания.  За съжаление, никой не се осмели да каже, че на този етап реализацията на „Набуко“ е фикция, защото няма от къде да дойдат планираните количества газ.  Иран е под ембарго, а Туркменистан е още под силно руско влияние.

В допълнение към целия хаос, непоследователност и политика, насочена единствено към обогатяването на отделни лица, се прибави и приватизацията на енерго-разпределителните дружества. Отново за рационализация на продажбата се появи любимата приказка преди приватизация, че тя се прави, за да се избегне фалит. Интересно как на българина не му омръзна да го баламосват цели 24 години по един и същи начин? Резултатът е ново приватизирано звено по веригата към потребителя, което е ориентирано към свръх печалба.

Като финал в тази ситуация остава само песимизъм. Няма политическа партия, която да даде дори минимален знак, че се интересува от трагедията в енергетиката. Изглежда елитите са доволни от печалбите. Изглежда за всеки има по нещо. Само единици поставят неудобни въпроси.  При цялата еуфория от назначаването на служебен премиер и манипулиране на протестите в посока към тяхното размиване, ще настъпи дълбока тишина по темата.  До следващия протест, който ще бъде посрещнат със същите тактически прийоми на манипулация. И остава само надеждата, че човек се учи от собствените си грешки и ще успее да се освободи от митовете на прехода, посредством които той загуби не само своите надежди, но и перспективата за достойно развитие.