Еми Барух, Дойче Веле

Грозната словесна битка, която Цветанов и Пеевски си устроиха в парламента, предизвика "шум" по трасето, отвеждащо до Цацаров. А това е неприятно. Най-малкото защото отношенията между тези трима мъже си имат история.

Еднакво отдалечени от представата ни за приличие, Цветан Цветанов и Делян Пеевски ни направиха свидетели на долнопробна размяна на заплахи от трибуната на 42-то Народно събрание. Техният етюд, подходящ по-скоро за нискобюджетен сериал, посветен на мафията, илюстрира по колоритен начин логичния разпад в един брак по сметка, при който единственият “регулатор на отношенията” очевидно е бил “келепирът”. (Да не забравяме впрочем, че “келепирът” в случая е функция на неясни уравнения, написани в кабинета на банкера Цветан Василев, чиято банка от тук нататък ще търси ново позициониране в променената обстановка.)

Имало едно време...

Словесният двубой в парламента предизвика “шум” по трасето на предстоящото следствие. А от това главният прокурор Сотир Цацаров - ако иска да изпълни до край своя професионален дълг - няма никаква полза. Най-малкото защото отношенията между участниците в така оформилия се триъгълник си имат “история”.

Нейното начало е още от времето, когато Сотир Цацаров беше председател на Окръжния съд в Пловдив, но се знаеше, че ще бъде избран за Главен прокурор на България. Този нелицеприятен факт - ясно е - ще го съпътства до края на неговия мандат. Именно по това време (и след едно лично откровение на Цацаров) се създаде впечатлението, че магистратът може да интерпретира нормативния императив по субективен начин - казано с неговите думи: “да постъпва по-справедливо, отколкото законът го изисква”. (Добре, но колко по-справедливо? Вероятно тази неизвестност притеснява в момента най-много бившия вицепремиер и бъдещ подследствен...)

Заявената воля на Цацаров да постъпва по-справедливо, отколкото законът го изисква, предизвика множество реакции - сдържани от страна на професионалистите, бурни от страна на публиката. Стигна се дори до призив за бдение и шествие пред кабинета на главния прокурор в израз на обществената подкрепа за неговите намерения - демонстрация, в която имаше микс от показност, патетика, популизъм и политиканство.

За да няма "шум" по веригата

Ролята на главния прокурор в момента е ключова. Защото именно той може да започне процеса по възстановяване на доверието в правосъдието. Точно затова обаче шумните хвалби по отношение на неговата личност и неговата работа не са уместни. Както от страна на президента Плевнелиев, така и от страна на новия вицепремиер и правосъден министър Зинаида Златанова.

В правовата държава фигурата на главния прокурор е равно отдалечена от всички институции (и от емоциите на публиката). Това е справедливо. Това е необходимо. За да няма “шум” по веригата. И за да не се създават очаквания, че ще се търсят решения “по-справедливи, отколкото законът го изисква”.