В България просто няма дъно. Все мислим, че сме достигнали помията,  а се оказва, че потъваме още по-надолу в нови невъобразими гадости. През последните години знаехме, че живеем в страната на Златките, но се оказа, че по тях можем само да въздишаме с носталгия, защото те са изчезващ вид. Вече живеем в страната на Тризначките. Тъпота, посредственост, просташка вулгарност – три в едно, това са тризначките Вяра Надежда и Любов. Но ако се огледаме наоколо с отвращение можем да установим, че това е новата  модна матрица, в която трябва да побираме бъдещето си.

Вип Брадър си е гадна чалга, но появата на Тризначките там се оказа истинска погнуса, която просто не може да бъде отмината с мълчание и безразличие. Ето  философията на трите македонски селяндурки, по която трябва да се равняват децата и младите поколения:

“Искам да ме напляскат, да ме накажат, да ме набият!

Да лапаш пи...ки си е бизнес!

Няма да служим на никого!

Те искат да правим нещо, а ние нищо не правим, и пак ни коментират и обсъждат!

Ние сме звезди!

Искаме по два милиона!

Всичко трябва да се плаща!”

След този водопад от простотия, на човек му идва просто да извика с тъга: Къде сте Златки, къде сте?

След Тризначките, и Азис и Коце Ламята изглеждат като лебедова песен. Проблемът с Тризначките е, че те се мултиплицират като система от ценности и в политиката, и в държавното управление, и в културата, и в медиите, та даже и в родната мафия, и в “умиращата” църква. Всичко пропада и се опростачва – жива Чума. 

Заразата на Тризначките  е обсебила територията България и се е превърнала в най-страшния октопод, по-гаден от руския и даже от СПИН-БСП, убиват морално и нравствено. И ако партньорите ни от ЕС и НАТО все още смятат, че могат да ни контролират и да ни вкарат в правия път, за да бъдем достойна част от стария континент,  пагубно се заблуждават. С държавата на Тризначките няма оправия и спасение. Те са смъртоносна зараза, свещена битка за превръщане на Цивилизацията в стадо грухтящи прасета.