Крайно време е юридическият елит на държавата веднъж завинаги да се произнесе по казуса легитимен ли е референдумът от 1946 година, цар ли е Симеон ІІ или не е

За бившият премиер работи времето и тоталната несъстоятелност на българската многопартийност

Горан Благоев, специално за Faktor.bg

І ЧАСТ: Монархията си струва една републиканска клетва

Български политици щъкат из Европа за да търсят княз. Такава е била ситуацията у нас преди близо 130 години. Историята често се повтаря. Макар и не съвсем.

Тези дни монархът-експремиер Симеон Сакскобургготски направи заявка за връщане в голямата политика. Естествено не директно, а деликатно – по царски. Вместо него го сториха феновете му, които се оповестиха като Обществен комитет в защита ли, подкрепа ли на Симеон ІІ. Не е много ясно, но е напълно в монархическата традиция. Един цар никога не се натриса, колкото и да му се иска – някой трябва да го помоли, да го покани, да го кандърдиса – а накрая той великодушно да приеме. В това отношение феновете му дават заявка за опитни царедворци. И струва ми се точно в тази посока е разковничето, което взриви анализаторите, но не произведе никакви обществени вълнения.

Феновете на Симеон ІІ предлагат да се създаде институция "Българска корона", чрез която царят да упражнява специфични политически и дипломатически функции. Обърнете внимание – институция! Не сдружение, не организация, не фондация и тем подобни. А институция. Монархическа институция в държава с републиканско управление, която не просто иска да поддържа паметта за позитивния исторически образ на Българското царство, а предявява претенции за специално участие във външната политика (поне на първо време)!?

„Инициативата не бива да се бърка с опити за възстановяване на монархията” – успокоява главният царедворец Станимир Илчев. Само че всичко изречено от него и съмишлениците му показва точно обратното: „Симеон Втори продължава да е носител на короната, дадена му от църквата, тъй като няма официален акт на абдикация и е редно да намери място в държавния протокол, подобно на патриарха. От висотата на тази своя функция той ще може да осъществява дипломатическа дейност, да поддържа контакти с кралските фамилии по света и да изпълнява ролята на специален пратеник на България.”

Нещо като монарх без портфейл

Но кой би му попречил, ако наистина милее за мизерстващото си Отечество да му помага със задграничните си контакти без да има някаква институционална санкция или привилегия?!

Няма съмнение, че придворната гвардия смята своя патрон за законен монарх. В действителност той никога не е абдикирал, но как следва да се тълкува фактът, че през 2001 г. положи клетва пред републиканската констиуция на България като неин премиер? Не би ли следвало това да означава отричане от каквито и да е претенции към българския трон, изпратен в килера на историята? Или може би властовия интерес тогава е диктувал временна „абдикация” от царския му ипостас?

Историята изобилства с примери за всевъзможни монархически компромиси в името на заветния блян – короната. Като циничното признание на един от пра-пра-пра дядовците на Симеон – хугенотът Анри ІV Бурбон: „Париж си струва една католическа меса”. Ерго – защо и пра-пра-пра-внукът да не положа клетва пред републиката, която го свали от трона, ако това ще му върне имотите...?! Крайно време е юридическият елит на държавата веднъж завинаги да се произнесе по казуса легитимен ли е референдумът от 1946 година, цар ли е Симеон ІІ или не е. Така веднъж за винаги ще спрат спекулациите, които търсят място на Сакскобургготски в „държавния протокол подобно на патриарха”. Подобни заявки няма в нито една бивша европейска монархия. Опитът за политическо реанимиране на монархът-експремиер недвусмислено показва нуждата от подобна дискусия. Но да се върнем в 2001 година

Сега очевидно се следва подобна тактика, макар и в друга посока. Феновете на Симеон ІІ едва ли имат илюзии, че могат да се върнат в политиката чрез партийно формирование от рода на НДСВ. Затова е и малко вероятно да атакуват кметски постове на предстоящите местни избори. Целта на бъдещата „Българска корона” е много по-висока. Вторият етаж на Дондуков-2. Там се помещава кабинетът на президента на Република България. Царят нямало да става президент, но ако се кандидатирал и го изберат, защо пък да не стане – размишляват на глас неговите фенове. И твърдението, че патронът им не мечтаел да стане държавен глава на републиката съвсем не звучи успокоително. Още повече за човек, който неведнъж е доказвал че следва принципа: 

монархията си заслужава една републиканска клетва

Нека не звучат успокоително и многобройните коментари „Тая няма да я бъде”, както и обществените нагласи, че Симеон нямал шансове да стане президент. За него работи времето и тоталната несъстоятелност на българската многопартийност. Ситуацията в момента леко понамирисва на навечерието на 19 май 1934 г. – политическата реалност разочарова все повече българи и както вървят процесите, не е далеч денят в който обществото може да се запита: „Нужни ли са ни толкова много партии и такъв раздут парламент?” И през 1934 г. българите на драго сърце жертваха опорочилата се от партизанщини демокрация в името на по-здравата ръка. Тогава след отмяната на партиите дойде авторитарната власт на монарха. Сега нищо чудно да се постави отново въпросът за президентска република. Тя също може да обслужи Симеон Сакскобугготски, ако стане държавен глава. За да се кандидатира не му е нужна партийна подкрепа – достатъчно ще е подписката, която инициират неговите фенове...

При тоталната държавническа импотентност на сегашния стопанин на Дондуков-2 да бъде поне приемлив стожер на нацията, при очертаващият се дефицит на кандидат-президенти току-виж персоната на монарха-експремиер се превърне компромисно-обединителна и за онези, които сега го отхвърлят. Като нация имаме твърде къса памет. Иначе нямаше отново да вкараме в парламента онези, които ни изкараха на жълтите павета пред него през лятото на 2013 г. Нека не се успокояваме и че величеството вече се е компрометирал и декласирал като политик с алчността си и с безобразията на министрите от своя кабинет. И това ще забравим, ако ни убедят че по-добър от него няма. Нали все си чакаме Месията... Ако вътрешнополитическата ситуация сработи в негова полза, ще посрещнем Симеон още по-френетично, отколкото жителите на Йерусалим – Христос. И пак ще се надяваме, че ще постигнем благоденствието за 800 дни. Когато всичко си изгубил ти остават само илюзиите...

Успее ли монархът-експремиер да влезе в президентския кабинет на Дондуков-2 първият етап от проекта „Българска корона” ще е завършил успешно. Симеон ІІ е достатъчно обигран в маниерите, така че само за година-две ще успее да поизлъска образа си. И току-виж по средата на мандата му неговите фенове, които сега ни увещават, че нямат претенции за възстановяване на монархията, ще ни предложат точно това. Ако Сакскобургготски се е проявил като президент-обединител, защо пък да не му извадим короната от килера на историята. Нали държавният глава в една парламентарна страна властва, без да управлява – дали ще е президент или монарх, има ли значение? Примерите на европейските парламентарни монархии може да се окажат твърде изкусителни, ако обществото ни се окаже без политическа алтернатива. А и какво перо в туризма ще бъдат царските ритуали по жълтите павета на София – колко му е да си спретнем един Балкански Бъкингам. Току-виж децата на тези които взеха короната на Симеон, сега му я върнали...

Подобно на своите фенове, Сакскобургготски също няма илюзии. 

Това е последният му шанс

да постигне своя десетилетен блян – да сложи короната. Не е изключено амбицията му има по-дългосрочна перспектива. Не само да си постели червения килим към трона, но да поведе по него след себе си наследниците на династията. Първородният му син Кардам от 2008 г. е в кома заради катастрофа, но Симеон умее да надмогне личното си страдание в името на прагматизма. Ако България отново се окаже монархия, но предвид неумолимите биологични закони Симеон ІІ не царува дълго, проблемът с наследяването му има разрешение. Династията ще се оглави от първородния му внук Борис. Само след няколко месеца – на 12 октомври момчето ще навърши пълнолетие. Така че ако дядо му се спомине като действащ български монарх, той ще може да се възцари достатъчно възмъжал. Това че не познава българската действителност и не говори български едва ли е проблем. И пра-прадядо му получи трона с такъв дефицит, а после седя на него 30 години. Нищо чудно един ден да се окажем поданици на цар Борис ІV. Историята се повтаря, макар и не съвсем. Вторият етап от проекта „Българска корона” несъмнено има и друг вариант за династичен наследник на Симеон ІІ. Вторият син Кирил успешно кадрува в първия кабинет на татко си, защо пък да няма качествата да го наследи и трона, ако племенникът му Борис по някакви причини не се възкачи на него. Освен всичко и двамата са православни. И точно тук е второто разковниче на инициативата, която бе оповестена тези дни.

следва продължение...

Очаквайте в понеделник ІІ-ра част от анализа: Църквата разбира статута на царя