Войната на газопроводите рискува да подпали Балканите

Достатъчно е само една искра и европейските политико-икономически енергийни превратности рискуват да подпалят Балканите.  На лице са всички елементи: Русия, която твърдо отстоява своята доминираща позиция в производството на газ; Европейският съюз, който иска да диверсифицира своята енергийна зависимост;  споразумения и предателства между старите съюзници и страните сателити.

Да започнем от двете споразумения между Русия и България. Първото се отнася до договорките на руски газ в България, а второто, което предвижда включването на София в проекта  Южен поток(South Stream). Отнася се до изграждането на нов газопровод, свързващ директно Русия със страните от европейската общност, изключвайки от маршрута всяка страна,  която не е членка на ЕС. Този проект е разработен съвместно от Италия и руския гигант „Газпром”.

Тъй като за Москва двата договора са неразделни,  най-важната политическа и икономическа последица за България е излизането й от проекта „Набуко”, флагман на европейската енергийна политика.

„Набуко” в действителност предвижда нов път за внасяне на природен газ от Кавказ, Каспийско море и евентуално от Близкия изток и ще свързва Турция с Австрия. Една от основните цели на новия газопровод е диверсификация на енергийните източници на страните членки на консорциума и на Европейската общност като цяло.

Веднага след публикациите на споразуменията, Брюксел заведе следствие срещу „Газпром” в съответствие с член 102 от Договора за функциониране на ЕС, обвинявайки Русия, че възползвайки се от монополното си положение, нарушава антитръстовото законодателство на общността и по-специално на страните от Централна и Източна Европа.

Създадената сложна ситуация още повече се усложнява от позицията на Гърция, която въпреки, че изживява най-тежката икономическа криза от Втората световна война до днес, официално заяви, че подкрепя проекта TAP (Trans Adriatic Pipelin)  за доставяне на природен газ от Азербейджан.   В действителност TAР ще даде нов газопровод, който ще свързва Италия и Гърция през Албания, а газовият поток ще тече от Кавказ, Каспийско море и евентуално от Близкия изток. Проектът е съвместна разработка на Швейцария и Норвегия.

Развитието на TAP, който изключва България от газопровода, в действителност е косвена подкрепа на руския “Газпром”  и провал на проекта “Набуко”, зад който стои Европейската общност. 

Освен това, TAP  и „Набуко” са също и преки конкуренти, вследствие на което консорциумът, отговарящ за залежите на природен газ в Азербайджан - „Шах Денис втори”, е запазил правото си на избор между двата газопровода до средата на 2013 година.

 “Набуко” е конкурент също и на „Южен поток”, финансиран от „Газпром” и не е достатъчно харесван от страните на ЕС като, например, Унгария, поради високата цена и особените трудности при изпълнението му. След всичко това, ако добавим, че интересите на Германия към „Южен поток” са големи и, че в същото време Гърция е особено свързана с Германия, въпросите  за България възникват спонтанно.