Д-р Мирослав Дърмов , Лексингтън, Кентъки, САЩ

На времето Сашо Йорданов имаше една крилата фраза: “Днес е добър ден за българската демокрация“ и по всичко личи, че това, което се случва в БСП, дава възможност да се възкликне по подобен начин и днес. Когато АБВ обяви, че ще излезе с алтернативна листа, дойде часът на истината за състоянието в столетната партия. Цялото станишево войнство от клиентелистки политици, социолози и журналисти започнаха да обясняват колко невъзможно е подобно нещо да успее и как това е злокобна конспирация за връщането на ГЕРБ на власт. Не че подобно поведение е изненада в родната действителност, но е полезно за публиката, защото става ясно кой кой е в медиите, социологическите обяснения и в парламента. А също така поведението на БСП- активистите е илюстративно за развитието или по-точно за липсата на подобно от времената на сталинизма в отношението към другомислещите в партията. В първите години на промяната БКП/БСП демонстрираше нещо като толерантност и там изобилстваше от идейни течения. Но те, останали в прегръдката на партията, до едно бяха удушени. Днес, след близо 13 годишното си председателствуване, Станишев, когато се срещна с критиката, че ръководството на БСП няма нищо общо с  идеите, декларирани от партията,

реагира искрено истерично

Етикети като „предатели“ и „черни неблагодарници“ моментално бяха лепнати на недоволните и призиви за изключване незабавно бяха приведени в действие, за да се сплашат партийните членове,  много от които може би в кухнята между роднини или в кафенето между приятели изразяват съмнение и неудовлетворение от генералната линия на вожда Станишев. Тези бабаитлъци обаче, се оказаха само за публиката. На лидерите на „Позитано“ 20 не им достигна кураж да се разграничат от желаещите да предложат алтернативна лява листа, и затова реагираха с небивалицата „снемане на политическото доверие“, като призив за остракизъм от партийните организации на критикуващите.

Но това, което наистина е потресаващо, е определението на опонентите на Станишев от самия него като „шизофрени“, позволяващи си да са несъгласни с ръководството и на всичкото отгоре да не желаят да напуснат партията. Това поведение на Станишев е доста странно за партиен лидер, но може би в подсъзнанието му, някъде от съветския му период е изплувал споменът, че в 70-те години на 20-ти век в СССР критикуващите „реалния социализъм“ са оценявани като душевно болни и принудително са настанявани в специализирани психиатрии с подобна диагноза. Само че, вече е 21-ви век и определения за раздвоение на личността, особено при поведението й в политическата реалност имат своето измерение в противоречието между декларираните идеи и цели на определен политик и конкретните действия, осъществени от него и партията му. А при „социалиста“ Сергей Станишев, лидер на БСП и ПЕС, проблемите с раздвоението изобилстват.

Първото шизофренно противоречие е наложеният от българските социалисти така наречен „плосък данък“. Няма подобен аналог в световната политика. Дори в Съединените щати, които са много далеч от представата за социална държава, подобно откровено обслужване на интересите на капитала няма. Президентът Обама увеличи данъчните ставки за доходи надвишаващи определена граница. Само че социалистите от БСП, след като темата им беше наложена от опонентите, елементарно шикалкавят и поддържат с парламентарното си мнозинство този изцяло антисоциален данък. Може би им е трудно да обяснят кой е взел решение за налагането му и вероятно не им разрешава да го променят и сега разиграват цирка, че коалиционният им партньор ДПС е против.

На второ място шизифренно е въвеждането от БСП под ръководството на Станишев на правният абсурд, съдържащ се в член 417 от ГПК, позволяващ на банките съвсем законно да ограбват населението. Текстът от ГПК е в противоречие с основни принципи на правото, но това не попречи на юриста Янаки Стоилов да го наложи. И днес никой от социалистите от БСП не отваря дума за този позор, аналог на който няма нито в Европа, нито в САЩ. Даже напротив, в партийния вестник „Дума“ се леят обяснения за необходимостта на подобен текст, цитирайки, разбира се, само изявени банкери. А преди време английският лейбърист Кен Левингстън, дългогодишен кмет на Лондон, беше обяснил, че за да се оправят нещата, всяка седмица трябва да се беси по един банкер. Така, обаче, се говори в спокойна и балансирана Великобритания, а не в България, където БКП/БСП управлява прехода.

В допълнение, навсякъде по света социалистите са ориентирани към интересите на труда. Само в БСП под председателството на Станишев управлението на страната единствено се фокусира на исканията на бизнеса, като това се отчита на партийни събрания и се ръкопляска, понеже такава е директивата на партията. Колкото да минималните добавки към доходите на определени нуждаещи се групи, те се представят за най-социалната политика, независимо, че това е прийом на десните партии за снижаване на социалното напрежение. И поради тази причина на раздвоение между ценности и реална политика при управлението  на социалистите от БСП,

сега бизнесът подготвя орязване на правата на работещите

чрез промени в Кодекса на труда и е сигурен, че услужливото Народно събрание и Правителството, излъчено с мандата на БСП ще ги подкрепят.

Интересно също така е и разминаването на предизборните обещания на БСП за строеж на АЕЦ „Белене”, ориентирано към русофилството на нейния електорат, и реално саботажът на проекта в коалицията БСП-ДПС. За наблюдаващите събитията в българската енергетика е напълно ясно противопоставянето на интересите на различните лобита от ВЕЦ, ТЕЦ и АЕЦ и е напълно очевидно, че партията на „хидролога“ Доган няма да подкрепи подобен проект. Което не пречи да се обещава с ясното съзнание, че нищо няма да бъде направено. Може би от раздвоение на личността и ли просто от политически цинизъм.

При подобна политическа шизофрения, не е учудващо, че членове на БСП /а и не само те/ констатират противоречие между идеите на партията и политиката на ръководството на БСП. Само че това едва ли интересува  обитателите на „Позитано“ 20. Организира се конгрес, който няма да се занимава с политическите, икономическите и социалните проблеми на страната, а с евроизборите, за да се легитимира мястото на Сергей Станишев начело на листата на БСП. Това за тях е основната задача. Жалко за България, защото във всяка една демокрация има нужда от ляво и дясно, а БСП е способна единствено да предложи дясно с лицето на Сергей Станишев.