4 декември 2012

Специално за Faktor.bg

На 3 декември 2012 г., в Белия Дом разговаряха президентът на Съединените Американски Щати Барак Обама и министър-председателят на Република България Бойко Борисов. И както обикновено при визитата на никому неизвестен ръководител на също така неизвестна за средния американец държава, медиите в САЩ са повече от лаконични. 

Цитира се изявлението на президента, направено преди срещата, в което той благодари на България за мисията в Афганистан. Отбелязва се, че Обама очаква информация за хода на следствието по атентата на летището в Сарафово. И понеже времето във Вашингтон е доста меко за сезона, той препоръчва на българския премиер да се разходи из града след срещата. Тази препоръка съвсем не се свързва с дипломатическия протокол, но тя е най-малката загадка в ситуацията. Според думите на президента това е

една доста скромна програма за срещата между двамата,

още повече като се има предвид, че това е първата среща след преизбирането на Обама с лидер на европейска държава, което накара анализаторите в навечерието на разговорите да се фокусират на всичко възможно, поради което България би имала някаква значимост в стратегическата програма на САЩ. Внимание беше обърнато на бъдещето на газопроводите, пресичащи България, на програмата за противоракетна отбрана и евентуалното й разширяване, на ангажиментите към сигурността на Афганистан след 2014 г., за когато е планирано изтеглянето на международния контингент, както и на отношенията с Русия и възможността за намаляване на руското влияние на Балканите, на ситуацията на Близкия Изток и ролята на България при контрола на имиграцията от този район и т.н. Но от внимание беше отпаднал въпросът за атентата, който като че ли не се вписва като тема в междудържавни разговори. 

Изявлението на президента Обама предопредели само два момента в срещата:

бъдещето на Афганистан и атентата в Сарафово.

Отнесено към първата тема, стратегическите планове на САЩ са за дългосрочен ангажимент към сигурността на тази страна, за да не се повтори ситуацията след изтеглянето на съветските войски от Афганистан и сгромолясването на марионетния режим на Наджибулла. Много е вероятно да се търси формула на ново военно присъствие извън това на НАТО в подкрепа на режима в Кабул и България би била подходящ кандидат в подобна масовка, още повече, че българските правителства винаги са били готови за подобен ангажимент като замяна на международна легитимация на управлението в България. По темата информация няма и неизвестните остават. 

Изглежда, основната тема на поканата Борисов да се срещне с Обама е информацията по атентата в Сарафово. Достатъчно е да си припомним, че държавата Израел, часове след терористичния акт посочи като основен и единствен виновник Иран. Евентуални военни действия на Израел, а в последствие и на САЩ, срещу Иран доминираха кандидат-президентската кампания в САЩ през последните месеци.

Какво точно е очаквал Обама да чуе от Борисов,

насочва прогнозите в две противоположни посоки: първата, ако българският премиер беше декларирал хипотеза, че зад атентата стоят Хизбулла и Иран, това можеше да е достатъчен повод за усложняване на обстановката в Близкия Изток и евентуални военни действия. Дали това се е очаквало във Вашингтон, може само да се гадае. Но тази хипотеза не може да се изключи, ако се съпостави с организираната от САЩ Арабска пролет и доминирането в почти целия регион, с изключение на Сирия и Иран. Втората посока е България да заяви, че на настоящия етап не разполага с факти за потвърждаване на иранска връзка в атентата, като по този начин да не допусне да бъде замесена в повод за война, както и всъщност се случи. Барак Обама многократно е изразявал своя скептицизъм към евентуална нова война в Близкия Изток и е възможно отговорът на Борисов да му е допаднал. Но властовите взаимоотношения във Вашингтон са твърде сложни, за да бъде направен еднозначен извод. 

В момента, след проведената среща, американските медии мълчат, което може да се възприеме като нещо странно, ако се съпостави с посещението на Хилари Клинтън в София, където бяха постигнати договорености за подкрепа на сирийската опозиция и два часа след срещата вече имаше обширни коментари по темата. Но това е за Америка.

Колкото до възможностите, които открива пътуването на Борисов до САЩ и топлите думи на Обама за него, в български вътрешнополитически план, без съмнение,

ще бъдат използвани за самореклама в максимален обем,

а каквото ще се случи, когато американските медии проговорят, не се знае. Остава надеждата, че българите няма да вадят кестените от огъня.