Под натиска на времето и неизвестността за развитието на пандемията от Covid-19 Европейският съюз е изправен пред повратна точка в развитието си. Макар и след представянето на проектобюджета за следващите 7 години и възстановителния фонд от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да се появиха много изчисления за позитивите и негативите за отделните страни членки, нито едно число не може да бъде потвърдено със сигурност.

В това са категорични трима експерти, с които ни среща Марта Младенова разговаря в ефира на БНР.

Дармендра Канани от мозъчния тръст „Приятели на Европа“ е убеден, че предложението на Фон дер Лайен е ваксината, която ще предотврати тежка болест за европейската икономика.

Възможно ли е обаче прекомерната задлъжнялост да се окаже страничният ефект от ваксината, който ще доведе до разпад на еврозоната е един от ключовите въпроси, в чийто отговор не са сигурни Нийлс Кайзер и Бенедикт Ерфорт от Германския институт за развитие в Бон.

„Преди да започнем да разглеждаме предложението в детайли, нека си спомним, че европейският проект не е създаден, за да преразпределя фондове. Неговата роля за страните членки е регулаторна, а не преразпределителна. Европейският съюз е тук, за да може благодарение на него да пътуваме свободно помежду си; да търгуваме; да работим, където пожелаем. С това не казвам, че бюджетът не е важен, но с дебатите около него като че ли хвърляме сянка върху останалите функции на блока, а е добре да помним каква е същността на Европейския съюз“, коментира Нийлс Кайзер.

С тези уводни думи нидерландецът Нийлс Кайзер започна коментара си по предложението за 7-годишния европейски бюджет и възстановителния план на обща стойност 1,85 трилиона евро. Кайзер е част от експертния екип от базирания в Бон Германски институт за развитие и в анализа участва заедно с колегата си - германецът Бенедикт Ерфорт

От Брюксел в коментарите се включва и Дармендра Канани от мозъчния тръст „Приятели на Европа“:

„Предложението на председателя на Европейската комисия е едновременно дръзко и смело. Дързостта е в размера на сумата, за която говорим. Това е наистина огромна сума. Смелостта е в провокацията към страните членки. Сега те трябва да изберат пътя, по който да вървим - солидарно или не. Погледът бе насочен право в окото на бурята на кризата, която е социална, политическа и икономическа. Съвсем честно вече се говори за последиците от това предложение, насочено към основите на европейския проект. Страните трябва дадат гаранции и да осигурят определено ниво на продължаваща солидарност, върху което се прави проектобюджетът. Големият въпрос е за истинската стойност на Европейския съюз?“

Могат ли пестеливите Австрия, Нидерландия, Дания и Швеция да провалят европейския проект?

Дармендра Канани: „Може би има голямо неразбиране какво всъщност представлява това предложение. Много хора го виждат като баланс между дългови задължения и оползотворен заем. По-пестеливите държави тълкуват това предложение, че ще трябва да платят за бедните, въпреки че самите те се справят добре и вече са платили цената на това да имат добре подредена икономика и държавни финанси. Чудят се защо трябва да плащат на другите, които не са се справили. Може би това щеше да е вярно, ако предложението на Комисията бе само лист хартия. Само че случаят не е такъв.

Това предложение не изисква увеличаване на вноските на страните - членки към общата хазна. Дори в 7-годишния период може да се стигне до намаляването им. Също така - предложението не е просто за поемане на дълг, а за създаването на изцяло нов дългов механизъм. Разбира се, богатите страни ще трябва да спасят бедните, но след това всички ще плащат на базата на своя принос и икономическо развитие“.

Канани е убеден, че пестеливите държави ще променят мнението си. Под икономическо развитие експертът има предвид не само брутния национален доход на страните, но и доколко зелените идеи и дигитализацията са внедрени в икономиката на държавите или казано по друг начин - по-малко въглеродни емисии, по-малък принос към връщането на дълга.

Бенедикт Ерфорт не е убеден, че процесът ще е толкова лесен: „Това, което може да се очаква в предстоящите преговори, е сериозна опозиция от страна на пестеливите държави, които продължават да се противопоставят на общия дълг като част от възстановителния план. Също така може да се окаже трудно постижим компромис по отношение на разпределението на кохезионните фондове или географското разпределение на парите. Все още стои въпросът кои страни ще се възползват най-много? И на последно място, но не и по-важност, ще посоча, че ще има спорове и по приоритетите, които ще бъдат потвърдени.

Защо спасителният фонд ще бъде разпределен две трети грантове и една трета заеми?

„Разпределението все още не е окончателно ясно, защото е обект на преговори, а след това и на одобрение от парламента. Една много съществена разлика между грантовете и заеми е, че чрез грантовете Европейската комисия може да изисква изпълнението на определени политики и по този начин да прокарва собствените си приоритети. Страните не трябва да забравят, че този инструмент ще е част от бюджет, контролиран от Европейския парламент. По отношение на заемите - държавите са много по-свободни да разходват парите, както сами преценят без това да се обвързва сериозно с европейски политики“.

Макар и Ерфорт да определя опасенията за разпад на еврозоната и връщане на някои от страните към собствената им валута като спекулация, той е категоричен, че проблемът с високата задлъжнялост на част от държавите наистина е много сериозен, както предупреди и ЕЦБ:

„По отношение на дългосрочните последици - ние можем да спекулираме с тях, но не съм убеден, че някой може да ги предвиди. Ето защо аз бих много внимателен в каквито и да е прогнози“.

Канани обаче вижда по-голямо предизвикателство пред Европейската комисия пред това да убеди страните членки:

„Да се справи с организацията на част от възможностите, чрез които ние ще започнем възстановяването на този дълг - дигитален данък, пазара на въглеродни емисии и данък върху замърсяването и върху пластмасата.

Това е повратна точка. Нова ера за Европейския съюз, дори - нов вид Европейски съюз. Също така говорим за нов вид финансово инженерство и ново разбиране за дълга. Идеята е да се използва общ капитал на страните - членки, за да можем заедно да се измъкнем от тази черна дупка“.

Но преди да се върнем към проблемите между страните членки, още един казус, който може да се окаже сериозен.

Дармендра Канани: „Един от ключовите елементи е използването на финансовите пазари, достъпността до тях. За тях също има огромно предизвикателство - представете си тази огромна сума пари, която ще бъде заета от играч с рейтинг ААА, какъвто е Европейският съюз. За това трябва много сериозна работа, защото говорим за най-големия дълг в нашата история“, който ще бъде плащан от следващите поколения, заради което въвеждането на условието за спазването на върховенството на закона за получаване на помощ, е разумно, смятат експертите от Германския институт за развитие.

Бенедикт Ерфорт: „Както знаем, че Европейският съюз се самоопределя като общност на ценности и норми и обвързването на спазването на върховенството на закона и доброто управление в бюджетния закон потвърждава това. Бих искал да подчертая, че това е много важно не само вътре в съюза, но и при отношението със страните партньори и изцяло външната политика на съюза.

Нийлс Кайзер очаква тежки преговори и сблъсък на аргументи:

„Ние вече видяхме от февруарските срещи и от преговорите по време на финландското председателство, че страните - членки или се борят за по-големи селскостопански или кохезионни субсидии, или за намаляване на тези две пера. Досега това заглушаваше останалите приоритети - например за иновациите и науката, за външната политика на съюза и за политиката по развитие. Това бяха притеснения още преди появата на пандемията, но се радвам, че сега Европейската комисия е наясно, че и тези приоритети не бива да се загърбват и за тях трябва да се осигури финансиране, както вече бе предложено“.

Но всичко това без приноса на Обединеното кралство в следващата Многогодишна финансова рамка, сложната вътрешнополитическа ситуация в някои държави - членки и несигурността около развитието на пандемията.