Ако не успеят да постигнат целта на Тръмп от 5 % за отбрана, „лошите платци“ няма да получат гаранция за американска защита.

При тези условия възможно ли е да се постигне споразумение, което да превърне срещата на върха на НАТО в Хага през юни в „успех“, на който се надяват съюзниците, най-вече Доналд Тръмп?

Какво смятат в НАТО?

След руското нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. европейските държави от НАТО значително увеличиха военните си разходи. „Това е вероятно най-голямото увеличение на разходите за отбрана, което сме виждали в Канада и Европа от Студената война насам“, каза генералният секретар на НАТО Марк Рюте. Въпреки това само Полша е близо до прага, поискан от Доналд Тръмп, с 4,7 % от своя БВП, отделяни за военни разходи. Тя обеща да достигне 5 % през следващата година.

Балтийските държави се опитват да направят същото в по-дългосрочен план, но повечето държави от НАТО са около границата от 2% - ниво, което те обещаха преди десет години да достигнат до 2024 г. Няколко държави, като Испания, Италия и Белгия, са далеч от целта.

Съединените щати са на ниво от 3,4 %. Как ще се достигне 5 %?

Ако 32-те държави от НАТО отделят 5% от своя БВП за отбрана, това би означавало над 1100 милиарда долара повече всяка година от нивото на разходите, достигнато през 2023 г., според Института за международна икономика „Питърсън“ във Вашингтон.
Според дипломат в Брюксел това е „херкулесовско“ усилие за държави, някои от които вече са силно задлъжнели или чиито приоритети са други.

Постигането на 5 % в краткосрочен план е „неосъществимо“, заяви министър-председателят на Белгия Барт де Вевер, чиято страна изразходва 1,3 % от своя БВП за отбрана. И след това, добави той, „става малко сложно да се изискват неща от нас, след като сме започнали търговска война, след като сме били унижавани и обиждани през цялото време“.

Гунтрам Волф, икономист, специализиран по въпросите на отбраната в института „Брюгел“ в Брюксел, също смята, че цифрата от „5 % не е политически реалистична“.
„За някои страни, като Полша и дори Гърция, това е постижима цел, като се има предвид възприемането на заплахата от тях“, казва Ян Лесер, експерт от Германския фонд „Маршал“ в Брюксел. „За други тя със сигурност е непостижима предвид нагласите на обществото и други нужди от разходи“, добавя той.

Според Гунтрам Волф подобно бюджетно усилие може да има и отрицателни последици в икономически план. „То би увеличило твърде много търсенето в момент, когато предлагането е силно ограничено. Резултатът би бил значително повишаване на цените“, казва икономистът.

Какво може да реши НАТО?

На 3-ти април в Брюксел държавният секретар на САЩ Марко Рубио потвърди искането за 5 %, но предложи да се договори „реалистичен процес“ за постигането му. От своя страна, според дипломати, генералният секретар на НАТО обмисля да предложи на съюзниците цифра между 3,5 % и 3,7 %. И така, как могат да бъдат съгласувани тези две цифри? Всичко ще зависи от графика, обясни дипломат от НАТО. Първоначална цел, близка до тази, която препоръчва Рюте, може да бъде определена в „реалистична“ времева рамка. Според този дипломат на втория етап може да се предвиди и по-дългосрочна цел от 5 %.

От друга страна, идеята за разширяване на понятието за военни разходи, за да се включат най-изостаналите държави, не изглежда вероятно да бъде запазена. Един път или железопътна линия до източния фланг на НАТО не може да се счита за военен разход, обясни този дипломат. „Начинът, по който изчисляваме разходите си за отбрана, е един и същ за всички наши съюзници и нямаме намерение да го променяме“, каза от своя страна испанският външен министър Хосе Мануел Албарес. /АФП