Николай Василев

С всяка изминала седмица на циркове в пленарната зала шансовете да запазим парламентарната си демокрация намаляват с аритметична прогресия, а с всеки следващ ялов парламент - може би с геометрична. Отдавна повтарям, че ако не променим драстично изборния закон, крахът е близо.

Досега трябваше да е ясно, че у нас следизборни коалиции се формират трудно и не създават стабилни управления. 

Има формула, която да позволи винаги една партия или коалиция, с мандат даден от избирателя да управлява, а практически всички гледни точки да са представени в Народното събрание. 

Защо да не избираме парламент, по логиката по която избираме президент?

На президентските избори на първия тур се явяват множество кандидати. Ако никой не събере половината от гласовете, ( а досега никой не ги е събирал) се провежда втори кръг на който трябва да избираме един от двамата кандидати събрали най-много гласове. И той става президент на страната. 

Защо да не направим същото и на парламентарните избори?

Да свалим прага за влизане в парламента на 1%, но ако никоя партия или коалиция не получи половината от гласовете ( а това досега се е случвало само веднъж - през 1997 г.), на втори тур 

избирателят да посочи

 коя от двете партии или коалиции получили най-много гласове да поеме управлението на страната. Тя ще получи, с мандат от избирателя половината от всички депутатски кресла, а другата половина ще се разделят между останалите партии и коалиции получили над 1% на първия тур, в съотношението, което им е дал избирателят. 

Втория кръг може да се проведе не една, а две седмици след първия, за да могат отпадналите от балотажа партии евентуално да се договоря с някоя от двете водещи партии и срещу подкрепа за втория тур да станат част от управляваща коалиция. 

Балотажът ще е избор между екипи

 Така в изборната нощ на втория тур ще знаем името на бъдещия премиер и основните министри. 

Трябва обаче да се приеме, че ако някоя партия или коалиция получи на първи тур повече от половината гласове, тя да получава "само" 121 места. В случая "бонусът" трябва да се разпределя между останалите партии, за да не се стигне до тотална доминация на една партия, която да използва държавния апарат за възпроизвеждане на изборните резултати.

Някой може да възрази, че тази система е идентична с президентската Република. Но не е .

Властта няма да бъде институционално концентрирана в ръцете на един човек, което у нас винаги е водило до национални катастрофи.

В по-спокойни времена може да се помисли и за още гаранции, че всеки депутат се чувства отговорен преди всичко към избирателите, а не толкова към партийните лидери.

Защо страната да не е разделена на 60 четиримандатни района и всяка партия и коалиция да може да номинира не повече от пет кандидата. Имената им да са подредени по азбучен ред и всеки избирател да трябва да посочи за кой кандидат си дава гласа. Така избирателите ще подреждат листите. А парламентарните групи ще са реалните ръководства на политическите сили...

Така ще имаме повече прозрачност и отговорност пред избирателите.

Има ли шанс подобна промяна да бъде приета?

Ако логиката е чисто политическа, не виждам защо не.

През последните четири години ГЕРБ, "Продължаваме промяната" и "Има такъв народ" се класираха на първо или на второ място. "Възраждане" пък имат амбиция да станат втора, а и първа политическа сила. Няма никаква причина парламентарно представените партии да не подкрепят подобна промяна, която ще им даде шанс да управляват, ако спечелят доверието на избирателите. Извънпарламентарните партии също биха подкрепили промяната, защото шансът им да бъдат представени ще нарасне значително. 

Ако обаче партиите работят за разрушаването на парламентарната демокрация, тогава очевидно гледаме един лош театър!