„2020 г. постави основите на новото развитие на света. Той вече няма да е същият в политически, икономически и във всякакъв смисъл. Разслоението на бедни и богати дори не е толкова важно, колкото това в идейната сфера, която се намира в един хаос през последните 10-15 г. Точно тук възникнаха крайно много утопии на базата на маса фалшиви новини, които плъзнаха. Това създаде изключителна обърканост по света. Допълнително има голямо объркване в масовото съзнание на понятията консерватизъм и либерализъм, както съответно и на неоконсерватизъм и неолиберализъм“. Това заяви политологът и съпредседател на Атлантическия съвет Момчил Дойчев пред ТВ Европа. 

„Ние можем да говорим за консерватизма и за либерализма в политически и в икономически смисъл. Понякога те много се доближават. Ако погледнем политиката на Маргарет Тачър, то тя беше политически неоконсервативна, а икономически – неолиберална. Ако се върнем още по-назад в историята, ще видим, че

между консерватизма и либерализма не е имало някакъв голям разлом

Напротив, те са част от една обща либералнодемократична традиция или републиканска в САЩ. Ако погледнем днес, ще видим, че Джо Байдън е от умереното течение и слава Богу, защото крайните неолиберали буквално са отишли в полето на марксизма. От друга страна, крайните неоконсерватори са представени от Доналд Тръмп. Големият проблем на САЩ, а и на целия свят е да се намери тази средна точка, която обединява двете тенденции за постигане на общата цел – развитие на цивилизацията“, каза още Дойчев. 

„В България нещата следват идейната еволюция, която се осъществява в целия свят, от който ние не сме извадени, а напротив. Все повече осъзнаваме, че сме част от него. Раждането на тенденциите в САЩ намира отражение у нас, макар и понякога по парадоксален начин. В крайна сметка и в щатите крайно лявото става крайно дясно и обратното. Губи се обединяващият център и на практика тези тенденции разцепват обществото. 2020 г. България беше белязана от протести. Те обаче нямаха център, а крилата на крайно лявото, на крайно дясното и либералното се обединиха. Това обезсмисли протестите и затова затихнаха. Причината не е само в пандемията. Не беше излъчена алтернатива и липсваше някакво общо послание. Искаха се само оставките на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев, както и борба с корупцията по всички етажи. Затова и 60% от хората са съгласни, с това, но не са казали,

че искат да изберат тези, които са на площада

Oбединението на Мая Манолова с „отровното трио“ не може да даде никакъв смисъл и концентрация на проекта, защото е твърде елементарно да се каже само „искаме оставка и ще решим проблемите“. Те обаче са толкова големи, че не могат да се решат само с оставката на едно правителство или на главния прокурор. Нужна е една кардинална промяна, за която обаче липсва желание. Същото наблюдаваме в целия свят. Хората имат усещането, че трябва да настъпи промяна, но нямат желание да я извършат. Навява се един страх за бъдещето и за жизненото равнище. Той се подсилва от пандемичните вирусни „нападения“. От медицинска гледна точка те свиват и затварят обществото, както и възможностите за разширяване на свободите и на демокрацията. Всичко това подкопава допълнително модела, по който сме живели. Въпросът е как ще се променят по-нататък нещата“, каза още Момчил Дойчев. 

„България усеща най-тежко всичко, защото нашата икономика не е най-добрата в Европейския съюз. Не се намираме и в най-добра кондиция по отношение на демократичните ценности. „Реформа“ стана мръсна дума у нас. От друга страна, както в целия свят, правителството играе на проби и грешки. В началото на пандемията беше уцелена правилната доза страх. В следващия момент през лятото бяха отпуснати мерките и видяхме как страната ни отиде от първо – на последните места по справяне с кризата. В момента виждаме, че бавно и постепенно се възстановяваме. Става дума за различни стратегии. Когато се опитахме да ги съчетаем, се получаваше разминаване. Самите шведи си признаха, че този модел се е провалил, защото не става въпрос за обикновен вирус, както някои смятаха. Създаде се ваксина и въпросът ще стои по съвсем друг начин. Ще се търси успокоение сред хората. В състояние на криза и на война винаги

държавата е водещият фактор

Няма какво да се заблуждаваме –  държавата на всеобщото благоденствие беше създадена още през 30-те години на миналия век по рецептата на Джон Мейнард Кейнс. Тя продължи да действа до края на 70-те години. След това обаче глобализацията наложи смяна на този модел, който някои наричат може би не съвсем точно „пазарен фундаментализъм“. Има глобализация, а същевременно не са измислени наддържавни институции за регулиране на процесите като офшорни зони, корупция и изтичането на капитали. Пандемията показа изостряне на тези противоречия и затова държавата се върна. Избързването към федерация изкара Великобритания от ЕС, защото не искаше да бързаме с интеграцията. Някои процеси не могат да бъдат изнасилени. Икономиката и политиката си имат правила, които трябва да се спазват. В същото време са ни нужни общи стратегия и правила в рамките на съюза, чрез които да решим проблемите с кризата“, коментира политологът. 

„Нашите приятели и братовчеди от Северна Македония трябваше ясно да им се каже, че не може с този език на омразата, с фалшифицирана история и с начина, по който интерпретират съседите си, да истински и пълноправни членове на ЕС. Само че ние да спорим за история е контрапродуктивно, защото на тези хора 75 години им е наливано в главите, че българите са монголо-татари и фашисти. Очевидно се цели страната ни да бъде представена като основния и най-голям враг на Северна Македония. Работата е там, че споровете не могат да се решат в рамките на смесена историческа комисия. Тези хора 50 години са преподавали една лъжа, а сега, изведнъж… Същото е като с нашите комунистически професори, въпреки че някои се преустроиха много бързо в краен либерализъм или в краен консерватизъм.

Някои стигнаха почти до фашизъм

Общата история очевидно не може да бъде призната от западните ни съседи, защото рухва цялата македонска идентичност, която е основана на антибългаризъм и на комунизъм. Пътят оттук нататък е ясен – активна и дипломатическа политика от страна на България към Европейския съюз и към нашите съседи. Румъния и Гърция имат сходни проблеми с Молдова и с Кипър. Трябва да обясним ясно на нашите македонски приятели и братовчеди, че ЕС премахва, а не създава граници наново. Нуждаем се от пътна карта за премахването на границата между България и Северна Македония чрез изграждане на магистрали, на ЖП линията „коридор №8“ и премахване на всички митнически и икономически пречки за развитие на съвместен бизнес. Ако трябва, ще се съгласим и без пари да пускаме наши телевизии, както го направи Сърбия. Не трябва да се затваряме в себе си и постоянно да говорим за миналото“, категоричен е Момчил Дойчев.