Кап. Румен Георгиев

Писал съм по настоящата тема и си позволявам да я повдигна отново, поради изключителната си актуалност и неотложност, особено на фона на очертаващата се сериозно напрегната 2025 г., че и следващите. Заявките за нови геополитически концепции са вече „сготвени“, в момента вървят "фините настройки“; очакваните действия на „големите играчи“ са с гриф „мега притеснителни“; действията - трудно предсказуеми; вероятните последици - с „цунамогенни“ резултати, а потърпевшите, както обикновено ще са „малките“.

Надали, хората се сещат, но има един стратегически документ, който се отнася до националната сигурност и това е „Стратегия за национална сигурност на Република България“; последно издание март 2018 г.; посочен като „актуализиран“, с времеви хоризонт до 2025 г./параграф 16 от I. Увод/, т.е. тази година трябва да излезе нова версия.

Факта, че настоящата стратегия се води „актуализирана“, звучи парадоксално, особено на фона на многостранните и постоянно развиващи се външни и вътрешни кризисни ситуации, навлизането във все по-тъмните лабиринти на структурното преформатиране на международните отношения, новата енергийна геополитика и съпровождащите ги „зелени“ сделки.

Стратегията за национална сигурност е особен документ, има силата на ЗАКОН, който формира държавната политика за национална сигурност. Три държавни институции са отговорни: Народно събрание, Министерски съвет и Президента на републиката, като Министерският съвет предлага своевременно актуализиране на стратегията.  Подчертавам….. СВОЕВРЕМЕННО!

Защо е важен и защо трябва да е своевременно актуализиран?

Целта на този закон е да превърне националната сигурност в ключова парадигма, да прониква във всички аспекти на управление и да има широкообхватни ефекти върху отношенията държава-общество; да посочва дългосрочна визия и да е обвързан с изпълнението на конкретни цели. 

А как е в действителност?

Факт е, че за 7 години няма публична инфо, че Президентството е подсетило, или Народното събрание е изискало от Министерския съвет за тяхното задължение да поддържа Стратегията своевременно актуализирана, говори за подценяване или неразбиране важността на този документ, но и в двата случая /може да има и трети/, звучи обезпокоително.

Актуализирана и компетентно написана стратегия би трябвало да е комбинация от вникване, фокусиране и изпълнение на политиките, решенията и действия на държавните институции към постигане на дългосрочни цели за гарантиране на интересите и благосъстоянието на нацията.

Изготвянето на работеща стратегия не е нищо друго, освен идентифициране и управление на специфичните рискове, които засягат способността на държавата да постига ключови цели. Това са така наречени стратегически рискове, които, ако не се управляват компетентно, могат да навредят или да отслабят целите на държавните политики, както и потенциално да засегнат и увредят благополучието и жизнеспособността на хората. 

Подценен остава факта, че реалните инцидентни / катастрофи са нараснали до критичен обем, който преди 5 години би бил немислим, да не говорим за предполагаемите стратегически рискове, които са като: цитирам …. „запален фитил, който ще стигне до детонатора“ /взето назаем от едно интервю на Люба Кулезич, благодаря/.

Доверието на хората в държавните институции е сериозно скептично и това води до ниска обществена култура за сигурност и безопасност.

Как да се върне доверието на обществото в институциите?

За постигане на най-добра практика, ефективност и резултати се изисква компетентна и бърза реакция на постоянно променящите се местни и международни правила и условия, осъществена с гъвкавост и устойчивост при своевременното актуализиране на документа, нещо, което сега липсва и задължително трябва да се промени, за да имаме работеща полезна стратегия. 

Комуникационната стратегия за информация 

на държавните институции към обществото е силно подценена, да не кажа липсваща.

Нова или актуализирана, Стратегията за национална сигурност, трябва да бъде съпътствана от  информационна кампания, насочена към предоставяне на достъпна, точна, разбираема, навременна и всеобхватна публична информация.

Геополитиката продължава да формира стратегическите решения и взаимоотношения между държавите, вземайки предвид разнообразие от фактори, които определят сложната мозайка на съвременния световен ред. Например:

Веригите за енергийни доставки – заложник на геополитиката

Днес геополитиката се превръща в основно предизвикателство за веригите за доставки. Логистичният бизнес е ударен жестоко от военните конфликти и политическа нестабилност, включително войната в Украйна, кризата в Червено море, войната Израел-Хамас /пред спиране, но с голяма въпросителна/, потенциалната криза Китай-Тайван, настъпателните заявки на новия президент на САЩ за купуване / завладяване на нови земи, санкциите срещу Русия, промени в търговските потоци на суров петрол, природен газ, въглища и т.н. ..….

Всичко това изправя компаниите пред недостиг на суровини, някои спират дори  производство. Производителите постоянно трябва да търсят нови основни доставчици; логистичните разходи и времето за изпълнение се увеличават; компаниите са изправени пред сериозни скъпо струващи проблеми за разрешаване.

Точно тук е критичната роля на една компетентно актуализирана Стратегия за национална сигурност, която да дава насоки къде и как държавата и бизнеса трябва да адаптират своите производствени, логистични мощности  и инфраструктура, за да бъде подготвен/а/ за евентуален военен сценарий.

Нидерландският адмирал Роб Бауер го е казал точно: 

„… макар армиите да печелят битките, икономиките са тези, които печелят войните“.

От първостепенно значение е съставителите да се водят от факта, че стратегията за национална сигурност е не само отбрана; става въпрос за създаване на цялостна рамка за защита на начина на живот на нацията, поддържане на нейната икономика и осигуряване на нейното бъдеще в един сложен и кризисен свят. 

Освен традиционните икономически отрасли които определят БВП, заетостта и износа, в Стратегията трябва да се засегнат:

-      отрасли, имащи пряка връзка със сигурността и влияят върху отбраната и други основни икономически отрасли, като енергиен сектор, туризъм, търговия /импорт, експорт/, логистика и всички видове транспорт /МОРСКИ ТРАНСПОРТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, сега липсва/ и т.н.

-      нововъзникващи отрасли и такива, с определено потенциален заряд

-      опазване на околната среда, задължително

Очаквайте продължение на темата.