“Да свалим ГЕРБ от власт” означава  „да доведем БСП”. Това казва в интервю за „24 часа бившият финансов министър Мурайвей Радев.

Според него няма човек, който, ако поне малко познава днешния български политически пейзаж, да не разбира, че наистина това е естественото продължение - свалянето на ГЕРБ в обозримо бъдеще ще доведе БСП на власт. Такива са реалностите и който не ги признава, независимо дали му харесват или не, е политически дилетант. Или по-лошо. Знае, че е така, но премълчава последиците, защото уж е десен. 

„Питате това ли са алтернативите? Ами да. Днес са това. И не е лош симптом, защото времето днес е едно, вчера беше друго, утре ще е трето. Всяко време си има своя конкретен политически ландшафт. И който не го познава или не го признава, си губи времето, ако се занимава с политика“, аргументира позицията си Радев.

По думите му тези местни избори едва ли ще сложат началото на края на сегашното управление, защото мисли, че те - управляващите, ще бъдат първа политическа сила в страната и няма да има причина за смяна на караула. А иначе, да, местните избори, ако сериозно разместят съотношението на силите, могат да се превърнат в катализатор за такава смяна, и то с основание, защото ще дадат ясен знак, че доверието на избирателите вече е на друго място. 

Запитан дали десните партии търсят коалиция с ГЕРБ и дали това съюзникът на дясното, бившият финансов министър коментира така: 

„ ГЕРБ е десен политически субект. С ясна евро-атлантическа принадлежност, надежден член на дясната ЕНП, води дясна политика и прилага десни пазарни принципи в управлението. Така че няма нищо по-логично от това десните партии да се коалират или обединяват около водещата дясна партия ГЕРБ. Това обаче важи само за автентичните десни партии. Не особено автентичните “десни” разбира се, имат алтернатива - съюз, подкрепа, дори коалиране с други политически субекти на безпринципна основа. На лични, или тясно партийни интереси. Как иначе да разберем подкрепата на уж десните НДСВ – партията на Сакскобургготски, или на ДБГ- на Кунева, за доскорошното ляво острие на БСП Мая Манолова? Да не би да не са чели приказката за вълка, който си сменял козината. Или са я чели, но…по- важно е да свалим ГЕРБ на всяка цена, после ще му мислим. После обаче няма какво да му мислят. Защото идва БСП на власт, сменя “модела” по начин до болка познат в буквалния смисъл, и за тях остава само да се залепят до нея. Ако ги приемат. Ако не - отново в опозиция. Заедно с ГЕРБ. Защото нали и те са “десни”. Има ли нещо по - безумно и по - жалко от това?
Муравей Радев даде обяснение и на въпроса защо е разочарован от Демократична България, която според него приглася на БСП.

„Няколкократно публично изразих разочарованието си от “Демократична България”. И не само от това, че напоследък усърдно приглася на БСП. Лидерите ѝ носят персонална отговорност за провала на Реформаторския блок в управлението, за неговото фактическо разрушаване, за безпринципното ново коалиране – няма ляво, няма дясно, за умишленото отблъскване на автентични десни формации, за проявеното политическо късогледство и измамно чувство за самодостатъчност, довели до провал на парламентарните избори и оставили без политическо представителство голяма част от градските избиратели. За мен основният виновник за разпарчетосването на дясното са именно лидерите му. И не само сега. Назад във времето лидероманията неведнъж е причинявала големи поразии. Сигурно и генът на десните хора има известен принос – по правило те са силно изразени личности с подчертано индивидуални характеристики, самостоятелни и независими хора, трудно понасящи задължителната партийна дисциплина.

На въпрос приема ли прогнозите на социолозите, че в големите градове при балотаж градската десница ще реши избора и възможно ли е десни хора да подкрепят леви кандидати, политикът изрази своята увереност, че в големите градове при евентуален балотаж градската десница ще има решаващо значение. И няма да подкрепи леви кандидати. Но това се отнася за автентичната градска десница. Защото освен нея, градската демократична (либерална) общност, която погрешно медиите, а и много хора схващат като десница, съдържа в себе си и други общности. Защото има десни демократи, но има и леви демократи. Има и демократи с центристки разбирания. Някои от тях със сигурност ще гласуват на балотажа за леви кандидати. Но не и хората от автентичната градска десница, които, вярвам, ще решат избора. Освен това конкретно за София за интелигентните и образовани демократи, които нямат партийни пристрастия, изборът между Йорданка Фандъкова и Мая Манолова е предрешен. Защото те безпогрешно разпознават високия професионализъм, знания, умения и управленски качества на едната и политическата агресия, популизъм и обли клишета на другата - “независимия” кандидат Манолова, посочва Муравей Радев.