Първа оценка на Moody's за дългосрочния рейтинг на България след приемането в "чакалнята"

Международната рейтингова агенция "Муудис" повиши дългосрочния рейтинг на България в чуждестранна и местна валута на "Baa1" със стабилна перспектива, съобщи Министерството на финансите. 

Оценката се дължи на очакването за запазване на фискалната стабилност, но допускането е за временно повишаване на дефицита и държавния дълг.

Това е първата оценка след присъединяването ни към валутния механизъм, предхождащ еврозоната и Банковия съюз. 

Решението на кредитната агенция за повишаването на рейтинга отразява подобряването на институционалния капацитет и ефективността при разработване на политики, с което страната навлиза в последния етап преди членството в еврозоната. Повишеният рейтинг отчита също така и намаления риск по отношение на дълга в чуждестранна валута, значителните фискални резерви и очакванията, че благоприятната динамика на бюджетните показатели и дълга в периода след шока от пандемията ще подкрепят силната фискална позиция, посочват от агенцията.

Стабилната перспектива пък показва очакванията на рейтинговата агенция, че фискалните показателите ще останат устойчиви дори и при развитие на неблагоприятен сценарий, над средната за страните с подобен рейтинг "Baa1". Също така стабилната перспектива отчита и баланса между подобряването на икономическата и институционална среда в България и наличието на ключови предизвикателства пред рейтинга, свързани предимно с отрицателното въздействие на демографските процеси в страната върху потенциалния растеж в средносрочен хоризонт, както и необходимостта от продължаване на реформите в борбата с корупцията, независимостта на съдебната система и върховенството на закона.

Първият фактор за повишаването на рейтинга се основава на напредъка на България към присъединяване в еврозоната и свързаните с това укрепване на институционалния капацитет и ефективно разработване на политики. Анализаторите оценяват влизането на България във Валутния механизъм II (ВМ II) като една от последните решаващи стъпки преди членството в еврозоната. Отбелязват също, че одобрението за присъединяване към ВМ II, на фона на настъпилата пандемична криза, е резултат от изпълнената обширна програма от реформи. Успоредно с това, Moody’s отчита и установеното тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ в областта на банковия надзор и счита, че то ще допринесе допълнително за подобряване на регулаторната среда и ще насърчи приемането на най-добри практики.

Вторият фактор за повишаването на рейтинга е свързан с укрепването на фискалния и кредитен профил на страната, въпреки отрицателното въздействие на пандемията от коронавирус. Анализаторите от Moody’s акцентират, че в случая с България, силно надеждният валутен борд, който съществува от повече от две десетилетия, смекчава риска, произтичащ от високият дял на деноминирания в чуждестранна валута дълг на страната (през 2019 г. 80 % от държавния дълг на България е деноминиран в евро).

Кредитният профил на страната е подкрепен и от силната фискална позиция на правителството. След четири години на нарастващи структурни бюджетни излишъци, съотношението дълг/БВП е достигнало до 20.4 % през 2019 г., което е второто най-ниско ниво в Европейския съюз след Естония. Отчетено е и подобрението по отношение на по-благоприятните възможности за финансиране, като отношението между плащанията по лихви и бюджетните приходи се е понижило до 1.5 % през 2019 г. спрямо 2.5 % през 2016 г. Moody's очакват също и фискалният резерв да остане стабилен на около 10 % от БВП.

Според Агенцията пандемията ще се отрази негативно на публичните финанси на страната ни.

Спадът на БВП на България е оценен на 3,5 % през 2020 г., последван от възстановяване от 2,7 % през 2021 година. Очакваният спад и необходимостта от подкрепа на икономическата активност за справяне с пандемията ще окажат натиск върху приходите и разходите на бюджета и ще доведат до дефицит от 3% от БВП през 2020 г. и от 1,6 % през 2021 г.

"Мудис" също така очакват държавният дълг на България да се повиши до 23,9 % през 2020 г. и до 24,2 % през 2021 г., след което постепенно да се понижи до 23,5 % през 2022 г.

Агенцията посочва, че основните фактори, които биха могли да доведат до повишаване на перспективата и рейтинга на страната са свързани със значителни подобрения в качеството на работа на институциите и устойчивата конвергенция към по-висок жизнен и институционален стандарт, които ще подкрепят влизането на страната в еврозоната. Фактори, които биха могли да доведат до отрицателна перспектива и понижаване на рейтинга, са евентуално значително и трайно влошаване на силната фискална позиция на правителството и перспективите пред дългосрочния икономически растеж, както и отслабването на институционалната рамка.