Вариантът Омикрон на Covid-19 създава препятствия за световната икономика, които ще забавят растежа през тази година, особено на двете най-големи икономики в света, заяви МВФ.
Базираният във Вашингтон кризисен кредитор намали прогнозата си за световния БВП за 2022 г. до 4,4%, което е с половин пункт по-малко от октомврийската оценка, поради "препятствията", причинени от последната епидемия, макар че се очаква те да започнат да отшумяват през второто тримесечие на годината.
"Световната икономика навлиза в 2022 г. в по-слаба позиция, отколкото се очакваше по-рано", заяви МВФ в тримесечната актуализация на своите Световни икономически перспективи, като добави, че "появата на варианта Омикрон в края на ноември заплашва да върне назад този несигурен път към възстановяване".
Същевременно "повишаването на цените на енергията и прекъсванията в доставките доведоха до по-висока и по-широкообхватна инфлация от очакваното", която се очаква да продължи по-дълго от предварителните очаквания.
След солидното възстановяване през миналата година, когато световната икономика нарасна с приблизително 5,9%, МВФ намали прогнозите за почти всички страни - със забележителното изключение на Индия - но най-голямо влияние оказаха пониженията на прогнозите за САЩ и Китай.
"Очаква се тези пречки да натежат пред растежа през първото тримесечие на 2022 г.", се казва в доклада. "Негативното въздействие се очаква да отслабва от второто тримесечие, ако се приеме, че глобалният скок на инфекциите с Омикрон намалее и вирусът не мутира в нови варианти, които изискват допълнителни ограничения на мобилността."
Международният валутен фонд отново подчерта, че овладяването на пандемията е от решаващо значение за икономическите перспективи, и призова за повсеместно ваксиниране в развиващите се страни, които не успяват да се справят с това, дори когато развитите икономики преминават към подсилващи инжекции сред вече високо ваксинираното си население.
"Без тези световни усилия вирусът има по-голяма вероятност да мутира допълнително и да разшири глобалното влияние на пандемията", заявиха от фонда.
Забавяне в САЩ и Китай
Най-голямото препятствие пред глобалните перспективи е рязкото забавяне на растежа в САЩ и Китай, включително и поради фактори, които не са свързани с въздействието на вируса.
Тъй като мащабният план за социални разходи на президента на САЩ Джо Байдън беше спрян в Конгреса, МВФ опроверга очакваното въздействие върху растежа, което програмата би имала върху икономиката. Заедно с прекъсванията по веригата за доставки, които засегнаха американския бизнес и производство, тези фактори намалиха с 1,2 процентни пункта БВП, който сега се очаква да нарасне с 4% през тази година, заяви МВФ. Макар че това е исторически висок темп за най-голямата икономика в света, той е далеч по-бавен от 5,6-процентното разширяване през 2021 г.
Междувременно подновените блокирания в Китай допринесоха за забавяне на частното потребление, а борбата в сектора на недвижимите имоти в страната намали с 0,8 пункта очаквания растеж, който сега се предвижда да бъде 4,8%, се казва в доклада.
"С разпространението на новия вариант на Covid-19 държавите отново наложиха ограничения за мобилността. Нарастващите цени на енергията и нарушенията в доставките доведоха до по-висока и по-широкообхватна инфлация от очакваното, особено в САЩ", заяви МВФ. "В Китай предизвиканите от пандемията смущения, свързани с политиката на нулева толерантност към Covid-19, и продължителният финансов стрес сред строителните предприемачи предизвикаха понижаване на оценката с 0,8 процентни пункта."
Други големи икономики претърпяха рязко понижение на рейтинга на фона на продължаващите смущения, свързани с пандемията, включително понижение с 0,8 процентни пункта за Германия и с 1,2 процентни пункта за Бразилия и Мексико. За сметка на това Индия получи повишение с 0,5 пункта до 9%, а Япония - по-скромно подобрение за растеж от 3,3%, съобщи МВФ.
Перспективите за 2023 г. са донякъде подобрени, "но не достатъчно, за да се компенсират загубените позиции поради понижаването на оценката за 2022 г. Кумулативният глобален растеж за 2022 г. и 2023 г. се очаква да бъде с 0,3 процентни пункта по-нисък от предишната прогноза".
Инфлацията се разраства, лихвите се повишават
Основно предизвикателство пред световната икономика е рязкото покачване на цените. Очаква се явлението да доведе до по-агресивни действия от страна на ключови централни банки като Федералния резерв на САЩ, чиито действия ще повишат разходите по заемите в световен мащаб, възпрепятствайки усилията за възстановяване, особено в задлъжнелите развиващи се страни.
"Очаква се повишената инфлация да се задържи по-дълго от предвиденото, като през 2022 г. ще продължат да се наблюдават смущения във веригата за доставки и високи цени на енергията", заяви МВФ.
Ако "пандемията отслаби хватката си" и повишението на цените на енергията бъде умерено, "инфлацията би трябвало постепенно да намалее, тъй като дисбалансът между търсенето и предлагането ще отслабва през 2022 г. и паричната политика в основните икономики ще реагира".
В базовия сценарий се приема, че Фед ще повиши референтния лихвен процент три пъти през тази година и три пъти през 2023 г.
Очаква се през 2022 г. инфлацията да бъде средно 3,9% в развитите икономики и 5,9% в страните с възникващи пазари и развиващите се икономики, преди да намалее през 2023 г.
МВФ се надява скоро да постигне "по-голям напредък" в преговорите по нова програма за финансова помощ за Аржентина, заяви високопоставен служител на фонда. "Работим в много тясно сътрудничество с аржентинските власти, за да предложим програма... и се надяваме, че през следващите дни ще постигнем още по-голям напредък", заяви пред репортери главният икономист на МВФ Гита Гопинат. /БГНЕС, АФП
Следете с Фактор
България
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
- 22:40, 23 Ноември, 2024
Още от Бизнес
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Българската банка за развитие участва в бизнес форум в Сингапур и Виетнам
Криза на държавния дълг в ЕС: България е с най-нисък, а Гърция с най-висок дълг