МВР посочи 31 индикатора за психични проблеми при полицаите

Нова наредба на МВР предвижда специална комисия от психолози да изследва психологичната годност на полицаите, ако преките им ръководители установят нарушения в нормалното им поведение.

За целта е изготвен списък с 31 индикатора, които спомагат за разпознаване на рисковото и дезадаптивно поведение на униформените, съобщава lex.bg.

Проектът на наредбата е публикуван за обществено обсъждане (пълния му текст виж тук), а тя ще е продължение на промените в Закона за МВР от тази година, с които беше прието, че психологичната пригодност на държавните служители в МВР се определя от Института по психология, а вътрешният министър определя при какви условия да стане това.

Предложението според проектонаредбата е да бъде създадена комисия от трима психолози, която да решава за психологичната годност на служителите, а изследванията ще бъдат правени от специалистите от Института по психология на МВР, които в тридневен срок трябва да изготвят оценката.

Ако комисията приеме, че служителят е психологически непригоден за държавна служба на заеманата длъжност, тя определя срок за възстановяване, след което той минава ново изследване, като комисията може да даде и становище за заемане на друга длъжност.

Ако по време на изследването се установи суициден риск или риск от нараняване на други лица или съмнение за психична болест, комисията прекратява процедурата и насочва служителя за психиатричен преглед и евентуално лечение, предвижда наредбата.

В нея е дадено и определение за психологически непригоден служител в МВР. Това е този, „при когото е установено несъответствие на актуалния личностен профил с емпирично установените психологични критерии за успешна адаптация и ефективна реализация на длъжност в съответното направление на дейност, изразяващо се в прояви на някаква форма на дезадаптивно и/или рисково поведение“.

Списъкът с индикатори, които издават подобни проблеми, включва системна лесна уморяемост, трудности при изпълнение не работата, трудна концентрация, забавено мислене, често забравяне, превратно тълкуване и изопачаване на постъпките на другите, мнителност и подозрителност към колеги и граждани, създаване на конфликти, опити за физическа саморазправа, самоизолиране, прекомерна предпазливост.

От друга страна, самонадеяността и поемането на необмислени рискове, също са индикатори за проблем, както импулсивните действия и решения, които могат да застрашат здравето или живота на граждани, колеги или на самия служител.

Промените в настроението също издават психологични проблеми – от перманентна еуфория, до непрекъснато мрачно настроение.

Ръководителите трябва да следят служителите си и за поява на странни мисли – например вярване в собствени свръх-способности, ирационални страхове от преследване и т.н., често повтарящи се безсмислени действия като движение в кръг, тръгване и връщане на едно и също място и др.

Индикатори за проблем са още системната злоупотреба с алкохол при сигнали от познати и колеги, занемарен външен вид, влошена лична хигиена, рязка промяна в теглото, загуба на интерес към предпочитани дейности (хоби, спорт и др.), както и харзартната зависимост и честото искане на заеми и натрупаните дългове.

Ако ръководителите разпознаят два или повече от тези индикатори в поведението на служителите си, ще изпращат заявка за изследване, а комисията ще преценява дали да бъде направено.