30 Октомври, 2026

На 9 април 1962 г. си отива от този свят едно явление в българската живопис – художникът-скитник Борис Георгиев

„Странстващият пастир“, 1922, снимка: БНР

Големият майстор на четката остава усамотен години наред в планината Трентино в Алпите, където изживява творческо вдъхновение и създадава първите си картини: "Ave Natura", "Зима", "Скитникът и неговата сестра"

Борис Харалампиев Георгиев е роден във Варна на 1 ноември 1888 г.

Той изучава живопис в Художественото училище към Дружество за поощряване на изкуствата в Санкт Петербург, ръководено от Николай Рьорих.

После продължава обучението си в Академията по изящни изкуства на Мюнхен.

Още по време на следването си напуска града и поради липсата на средства, тръгва пеш за Неапол.

Борис Георгиев преминава нашир и надлъж Европа от Норвегия до Испания, като се усамотява в планината Трентино, в местността Вал-Сугано в Алпите. 

Тук изживява вдъхновението да създаде първите си картини: "Ave Natura" (1914 г.), "Зима" (1914 г.), "Скитникът и неговата сестра" (1919 г.)

Той се чувства огорчен от прекаления материализъм и живее като скитник. Храни се оскъдно, но остава верен на вътрешния си глас. 

По късно в Рим рисува сборните семейни портрети "Села ди Сан Джироламо" (1924 г.), "Троен портрет" (1924 г.), портрети на кардинал Мели дел Вал (1927 г.).

Изобразил е още Рабиндранат Тагор (1926 г.), Алберт Айнщайн (1928 г.) и Махатма Ганди (1932 г.).

По време на двете си изложби в България Георгиев представя най-вече портрети на български творци - Т. Траянов (1922 г.), Мара Белчева (1922 г.), д-р Е. Владигерова (1928 г.), Владимир Димитров-Майстора ("Земетръс", 1928 г.)

От 1914 до 1920 г. рисува във Флоренция, където умира сестра му Катерина, която е редом с него по време на неговите пътувания. Оттогава тя често присъства в неговите картини, изобразява я като ефирен, одухотворен образ.

През годините 1931-1936 г. той е в Индия, където създава портрети, фигурални композиции със сюжети от живота на париите и от индийския фолклор. От 1952 до 1956 г. прекарва в Бразилия.

Своите картините той подписва с едно спомняне за родния си град – “Boris Georgiev di Varna”.

Името на художника дълго време не се чува в неговата родина.

Но времената се менят, и след демократичните промени през 1999 г. градския съвет във Варна решава Художествената галерия в града да бъде именувана на Борис Георгиев. 

Сподели:
112 години от трагичната смърт на Пейо Яворов

112 години от трагичната смърт на Пейо Яворов

И днес неговото поетично и драматургично творчество продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спират да са във фокуса на редица изследователи и публично внимание

Преди 34 години: „Сини мравки“ и ченгета от ДС свалят правителството на Филип Димитров

Преди 34 години: „Сини мравки“ и ченгета от ДС свалят правителството на Филип Димитров

И до днес Филип Димитров остава единствения политик в най-новата българска история, поискал вот на доверие

Точно 80 години от изборите през 1946 г., когато терорът на комунистите стартира унищожаването на опозицията

Точно 80 години от изборите през 1946 г., когато терорът на комунистите стартира унищожаването на опозицията

Опозиционният печат публикува сведения за убити и бити привърженици, иззети бюлетини и недопуснати застъпници

Коментари (0)