Борис Харалампиев Георгиев е роден във Варна на 1 ноември 1888 г.

Той изучава живопис в Художественото училище към Дружество за поощряване на изкуствата в Санкт Петербург, ръководено от Николай Рьорих.

После продължава обучението си в Академията по изящни изкуства на Мюнхен.

Още по време на следването си напуска града и поради липсата на средства, тръгва пеш за Неапол.

Борис Георгиев преминава нашир и надлъж Европа от Норвегия до Испания, като се усамотява в планината Трентино, в местността Вал-Сугано в Алпите. 

Тук изживява вдъхновението да създаде първите си картини: "Ave Natura" (1914 г.), "Зима" (1914 г.), "Скитникът и неговата сестра" (1919 г.)

Той се чувства огорчен от прекаления материализъм и живее като скитник. Храни се оскъдно, но остава верен на вътрешния си глас. 

По късно в Рим рисува сборните семейни портрети "Села ди Сан Джироламо" (1924 г.), "Троен портрет" (1924 г.), портрети на кардинал Мели дел Вал (1927 г.).

Изобразил е още Рабиндранат Тагор (1926 г.), Алберт Айнщайн (1928 г.) и Махатма Ганди (1932 г.).

По време на двете си изложби в България Георгиев представя най-вече портрети на български творци - Т. Траянов (1922 г.), Мара Белчева (1922 г.), д-р Е. Владигерова (1928 г.), Владимир Димитров-Майстора ("Земетръс", 1928 г.)

От 1914 до 1920 г. рисува във Флоренция, където умира сестра му Катерина, която е редом с него по време на неговите пътувания. Оттогава тя често присъства в неговите картини, изобразява я като ефирен, одухотворен образ.

През годините 1931-1936 г. той е в Индия, където създава портрети, фигурални композиции със сюжети от живота на париите и от индийския фолклор. От 1952 до 1956 г. прекарва в Бразилия.

Своите картините той подписва с едно спомняне за родния си град – “Boris Georgiev di Varna”.

Името на художника дълго време не се чува в неговата родина.

Но времената се менят, и след демократичните промени през 1999 г. градския съвет във Варна решава Художествената галерия в града да бъде именувана на Борис Георгиев.