13 Юли, 2026

На 9 април 1962 г. си отива от този свят едно явление в българската живопис – художникът-скитник Борис Георгиев

„Странстващият пастир“, 1922, снимка: БНР

Големият майстор на четката остава усамотен години наред в планината Трентино в Алпите, където изживява творческо вдъхновение и създадава първите си картини: "Ave Natura", "Зима", "Скитникът и неговата сестра"

Борис Харалампиев Георгиев е роден във Варна на 1 ноември 1888 г.

Той изучава живопис в Художественото училище към Дружество за поощряване на изкуствата в Санкт Петербург, ръководено от Николай Рьорих.

После продължава обучението си в Академията по изящни изкуства на Мюнхен.

Още по време на следването си напуска града и поради липсата на средства, тръгва пеш за Неапол.

Борис Георгиев преминава нашир и надлъж Европа от Норвегия до Испания, като се усамотява в планината Трентино, в местността Вал-Сугано в Алпите. 

Тук изживява вдъхновението да създаде първите си картини: "Ave Natura" (1914 г.), "Зима" (1914 г.), "Скитникът и неговата сестра" (1919 г.)

Той се чувства огорчен от прекаления материализъм и живее като скитник. Храни се оскъдно, но остава верен на вътрешния си глас. 

По късно в Рим рисува сборните семейни портрети "Села ди Сан Джироламо" (1924 г.), "Троен портрет" (1924 г.), портрети на кардинал Мели дел Вал (1927 г.).

Изобразил е още Рабиндранат Тагор (1926 г.), Алберт Айнщайн (1928 г.) и Махатма Ганди (1932 г.).

По време на двете си изложби в България Георгиев представя най-вече портрети на български творци - Т. Траянов (1922 г.), Мара Белчева (1922 г.), д-р Е. Владигерова (1928 г.), Владимир Димитров-Майстора ("Земетръс", 1928 г.)

От 1914 до 1920 г. рисува във Флоренция, където умира сестра му Катерина, която е редом с него по време на неговите пътувания. Оттогава тя често присъства в неговите картини, изобразява я като ефирен, одухотворен образ.

През годините 1931-1936 г. той е в Индия, където създава портрети, фигурални композиции със сюжети от живота на париите и от индийския фолклор. От 1952 до 1956 г. прекарва в Бразилия.

Своите картините той подписва с едно спомняне за родния си град – “Boris Georgiev di Varna”.

Името на художника дълго време не се чува в неговата родина.

Но времената се менят, и след демократичните промени през 1999 г. градския съвет във Варна решава Художествената галерия в града да бъде именувана на Борис Георгиев. 

Сподели:
Преди 148 години Великите сили решават съдбата ни без нито един български глас

Преди 148 години Великите сили решават съдбата ни без нито един български глас

По силата на Берлинския договор българските територии, установени от Цариградската конференция от 1876 г., са разделени на 7 части

Преди 35 г. България приема конституцията на фона на вълна от гладни стачки, палаткови лагери и митинги

Преди 35 г. България приема конституцията на фона на вълна от гладни стачки, палаткови лагери и митинги

Приемането на Основният закон на страната от 7-то Велико народно събрание е съпроводено от т.нар. „протест на тридесет и деветимата“, които обявяват гладна стачка през май 1991 г. Те напускат парламента с декларация, в която искат саморазпускане на Великото народно събрание, избори през юли и БСП да върне парите, които е взела от бюджета.

Памет за Учителя – 162 години от рождението на Петър Дънов

Памет за Учителя – 162 години от рождението на Петър Дънов

Той е създател и предводител на Всемирното бяло братство през 1922 година, чрез което демонстрира цялостния подход към така наречените окултни науки за себепознанието

Коментари (0)