На днешния ден преди 86 г. България си връща Южна Добруджа

На днешния ден се навършват 86 години от подписването на Крайовската спогодба, която нормализира отношенията между Царство България и Кралство Румъния, връщайки Южна Добруджа на България.

Българи и румънци в продължение на векове са живели в мир и добри отношения помежду си. Между тях никога не е имало войни в средновековната история. Нещо повече, влашките воеводи през ХІV век са били верни съюзници на Търновските царе, какъвто е бил случаят с княз Мирча, дядото на прочутия Дракула, който е пишел на чист български език и е бил привърженик на Търновската патриаршия.

Българският език е имал доминиращо положение в днешните румънски земи в късното Средновековие до превземането на Влахия и Молдова от фанариотските династии.

Дунавските княжества са били сигурен тил на българското революционно движение. Не случайно в Букурещ се създава БРЦК през 1870 г., тук са Христо Ботев и Любен Каравелов. В самата Румъния по това време живеят стотици хиляди българи, които със своите знания и икономическа дейност допринасят за нейния просперитет.

Румъния е единствената балканска държава, която участва в нашето освобождение по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). За съжаление по силата на Берлинския договор тя получава Северна Добруджа, така се нарушава естествената граница между нашите два близки народа – река Дунав.

Първоначално Букурещ е против това разширение, което получава от Руската империя, защото в замяна Москва получава Бесарабия.
Впоследствие румънската буржоазия оценява предимствата на Добруджа и започва да ламти и за този дял, който е в рамките на новосъздадената българска държава. Така заради Великите сили и преди всичко заради Русия се поставя началото на българо-румънския антагонизъм.

Румънските аспирации постепенно набират сила, за да стигнат своята кулминация през Балканските войни (1912-1913 г.). Тогава Букурещ търси компенсация от София за това, че уж България се е разширила в Македония със земи, които са населени с куцовласи. За компенсация ние сме принудени да дадем Силистра, а малко по-късно, когато започва Междусъюзническата война румънската армия ни напада в гръб и без нито един изстрел стига до околностите на София. България претърпява загуба и по силата на Букурещкия мир трябва да отстъпи цяла Южна Добруджа.

Това е голяма загуба, тъй като е отнета нашата житница, която в продължение на повече от две десетилетия ще остане под румънска власт, с кратко прекъсване в периода на Първата световна война. Тогава Добруджа е освободена отново през септември.

На днешния ден, през 1916 г. войските на славния генерал Иван Колев разбиват обединените сили на руснаци и румънци и освобождават Добрич след тридневни боеве (7 септември 1916 г.).
Въпреки героизма на българския войник на Добруджанския и Македонския фронт, ние отново сме на страната на губещите. Царство България е жестоко наказано от победителите във Версай. Румъния, която е срамно разбита, триумфира и с подкрепата на Антантата задържа Южна Добруджа. В годините между двете световни войни София се намира в изолация от своите съседи. Тя започва да се пропуква през втората половина на 30-те години на ХХ век.

Ситуацията кардинално се променя след избухването на Втората световна война. Между България и Румъния започват мъчителни преговори, които приключват със спогодбата от Крайова, подписана на 7 септември 1940 г. Въпреки опитите на Букурещ да не прави отстъпки, в крайна сметка Румъния връща на България Южна Добруджа с площ 7565 кв. км. Споразумението предвижда и размяна на население. 88 000 румънски колонисти, заселени след Междусъюзническата война, се завръщат обратно в историческата си родина. 68 000 българи, които живеят в Северна Добруджа, са изселени в България. Румънските власти им разрешават да се преселят единствено с това, което са можели да носят, и със своите стада. Оземлени са със земята, която румънските власти са отнели от другите българи в полза на румънските заселници още през първото десетилетие на окупацията. Действителните имоти на българите от Северна Добруджа остават като „компенсация“ на румънските поземлени имоти, създадени в Южна Добруджа.

Крайовската спогодба е голяма победа за българската дипломация, защото поправя една несправедливост към нашата страна. Тя също така е и уникален документ, защото е призната от всички Велики сили, които по това време се намират в състояние на война. Това позволява след края на Втората световна войната, Южна Добруджа завинаги да остане в пределите на България. /БГНЕС