В традиционния календар в неделята след Месопустната седмица се отбелязват

Сирни Заговезни

Те са част от Великденската обредност, а семантичната натовареност на празника е подчинена на подготовката за поста и носи идеята за "последно облажаване". За трапезата се приготвят постни храни, баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.

Празникът е известен още и като

"Неделя на Всеопращението" или "Прошка".

По-младите обикалят по-стари роднини, целуват им ръка и изричат традиционните думи на прошката: "Прощавай, мале, тате...". "Просто да ти е, Господ да прощава". А в църквата четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви."

Един от най-жизнерадостните обичая в този ден е “хамкането”: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва, варено яйце и въглен.

Популярен в този ден е и обичаят палене на огньове, наречени Сирнишки или Сирници. Стремежът е огънят да има по-голям пламък, за да стигне светлината му нависоко и да гони градушката през лятото. Около тях се играят хора и се пеят песни.

В много краища на страната в миналото на Сирни Заговезни се изпълняват от един от най-атрактивните обичаи в народната традиция –

кукерските игри

По нашите земи те водят началото си преди повече от 8000 години, когато древните траки отдавали почит на бога на веселието Дионисий. По време кукерските обичаи съвпадали със “Сирни Заговезни” и началото на земеделска Нова година, свързана със заораването на нивите. С тях отбелязвали отминаването на зимното мъртвило и настъпването на лятното плодородие, и пресъздавали връзката между природата и човека: земя - жена, разораване - обладаване, засяване - оплождане, зърно - мъжко семе; умирането на зимата - убиването на Царя; идването на пролетта - възкръсването на Царя. Затова кукерските обичаи се изпълняват и на Васильов ден, и на Песи понеделник след Сирни Заговезни, и през месец март.