Александър Левченко*

Срещата на върха на държавните и правителствените ръководители на страните членки на Организацията на Северноатлантическия договор започна в Хага. В навечерието на срещата на върха генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви на пресконференция, че „се срещаме в наистина исторически момент, когато нашата сигурност е застрашена от значителни и нарастващи предизвикателства. Тъй като светът става все по-опасен, лидерите на страните от алианса ще вземат смели решения за укрепване на колективната отбрана, превръщайки НАТО в по-силен и по-справедлив съюз. Това ще включва нов амбициозен план за инвестиции в отбрана, който ще постави бенчмарк за инвестиции в сектора до 5% от БВП“, каза той. Освен това Рюте заяви, че на срещата на върха в Хага съюзниците ще потвърдят непоколебимата си подкрепа за Украйна и необходимостта да предоставят на Киев всичко необходимо, за да го защити днес и да го пази в бъдеще. Рюте съобщи още, че заключителната декларация определя, че „най-значителната и непосредствена заплаха пред алианса остава 

Руската федерация

 Москва продължава да води война срещу Украйна с подкрепата на Северна Корея, Иран и Китай, както и Беларус“, заключи генералният директор на НАТО.

На сутринта на първия ден от срещата на върха се проведе Публичен форум. След това се състоя и Форумът на отбранителната промишленост, където бяха разгледани въпроси за укрепване на индустриалната база за производство на оръжия от страните-членки на алианса и качествено техническо усъвършенстване на съществуващите модели оръжия и създаване на нови, които отговарят на последните предизвикателства за осигуряване на сигурността в Северния Атлантик. След това, на ниво министри на външните работи, се проведе заседание на Съвета Украйна-НАТО и отделна среща на ниво министри на отбраната на страните-членки на алианса. Също така М. Рюте, председателите на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и на Европейския съвет Антонио Коста проведоха среща с президента на Украйна. Срещата на Северноатлантическия съвет на ниво държавни и правителствени глави ще се проведе на следващия ден. Също на 25 юни ще се проведе отделна среща на президента на Украйна с генералния секретар на НАТО и лидерите на пет ключови страни от Алианса - Франция, Германия, Италия, Полша и Обединеното кралство.

На срещата на върха в Хага основните въпроси са увеличаване на разходите за отбрана, укрепване на възможностите на отбранителната промишленост в страните от Алианса и продължаване на помощта за Украйна. „Украйна предава важен боен опит срещу руския агресор на съюзниците от НАТО и се превърна в най-големия производител на оръжие в Европа.“ Това заяви в Хага генералният секретар на Алианса Марк Рюте по време на реч на Обществения форум в рамките на срещата на върха на НАТО. Така той отговори на въпроса на модератора на срещата дали Алиансът смята, че Украйна се е превърнала от потребител в донор на сигурността.

„Украйна няма да се присъедини към Северноатлантическия алианс в близко бъдеще. Самият Алианс обаче се нуждае от присъединяването на Украйна към НАТО.“ Това заяви президентът Володимир Зеленски в интервю за американската телевизионна компания Sky News. Желанието на Киев да стане част от военния блок е „в момента неосъществимо“. Същевременно В. Зеленски отбеляза, че е полезно за членовете на НАТО да имат съюзник като Украйна - със западни оръжия и военна техника, с нови технологии, които партньорите все още нямат. „Това всъщност е укрепване на НАТО“, каза украинският президент. Освен това трябва да се вземе предвид, че украинските военнослужещи имат 10 години реален боен опит във войната с Русия.

 „Не става въпрос само за бойното поле. Става въпрос и за икономиката, за оцеляването, за кибератаките, за банковата система, за енергийния сектор“, добави той. 

Президентът на Украйна изрази надежда за лична среща с Доналд Тръмп по време на срещата на върха на НАТО и за това президентът на САЩ да разбере важността на подкрепата на Украйна като съюзник на Съединените щати, отбелязвайки, че „не знае какви отношения има Тръмп с Путин... Има различни сигнали за това, но се надяваме, че президентът Тръмп разбира: украинците са съюзници на САЩ, а 

истинският екзистенциален враг на Америка е Русия

 САЩ и Руската федерация могат да бъдат партньори за кратко време, но никога няма да бъдат приятели“, подчерта държавният глава. Володимир Зеленски в интервю обърна внимание на евентуална руска атака срещу държави-членки на НАТО през следващите пет години, изразявайки убеждението си, че подобна стъпка може да бъде опит на Путин да изпробва силата на алианса. В същото време, икономическите модели на Bloomberg Economics показват възможни загуби на световния БВП до 1,5 трилиона долара в случай на пълномащабна руска война срещу Европа. Руската федерация активно увеличава производството на артилерийски снаряди, дронове и ракети. Обемите на производство скоро ще надхвърлят търсенето, дори като се вземе предвид украинският фронт. Допълнителна тревога предизвикаха съвместните действия на САЩ и Израел срещу Иран - съюзник на Москва. Путин изглежда по-уверен и готов да защити партньорите си. Според участниците на срещата, в Хага Доналд Тръмп би трябвало да потвърди ангажимента си към член 5 - „колективната отбрана“ на съюзниците. В същото време Европа е обезпокоена и от промените в позицията му, когато на срещата на върха на Г-7 в Канада президентът на САЩ директно постави под въпрос отсъствието на Русия в групата. Европейските лидери се съмняват в ефективността на американските гаранции. Военен сценарий би могъл да изпита реакцията не само на САЩ, но и на всички страни от НАТО. За мнозина е ясно, че

 балтийските страни могат да се превърнат в основна жертва на Москва

 Малки, но стратегически важни, Естония, Латвия и Литва са начело на риска. На тяхната територия живеят значителни рускоезични общности, а границите с Руската федерация и Беларус не са много военно защитени. Според германския канцлер Фридрих Мерц, Русия може да се опита да извърши агресия тук през следващите пет години, което ще принуди тези страни и партньори от алианса да предприемат извънредни мерки. Не са изключени хибридни атаки и завземане на стратегически точки. Един от тревожните сценарии: руски влакове ще бъдат спрени в Балтика, след което ще бъдат въведени войски под прикритието на руска защита. Това може да бъде последвано от пълна блокада, завземане на островите и Сувалкския коридор, тясна ивица територия, разделяща Калининградска област от Беларус, където тази есен ще се проведат мащабни съвместни военни учения на беларуската и руската армия. НАТО очевидно ще задейства член 5, но войната ще започне мигновено и ще бъде хибридна с удари по инфраструктура, комуникационни системи и, разбира се, по подводни кабели в Балтийско море. Bloomberg Economics оценява преките загуби през първите 12 месеца на войната на намаление на световния БВП с 1,3-1,5%, което е приблизително 1,5 трилиона долара. Това може да се сравни с последиците от мащабно руско нахлуване в Украйна. Промишлеността и търговията в балтийските страни биха могли да намалеят с 43%, ЕС би загубил около 1,2% от БВП, Русия - само 1%. САЩ и Китай също ще усетят негативното: финансовите пазари ще паднат, цените на енергията ще се повишат, заемите ще станат по-скъпи. Затова възниква въпросът как да се излезе от тази ситуация. Брюксел разбира, че е спешно да се укрепи източният фланг на НАТО. Освен това се увеличава общото финансиране на всички разходи за отбрана. НАТО планира да изразходва поне 3,5% от БВП за отбрана, плюс още 1,5% за инфраструктура, гражданска защита и киберсигурност. Балтийските държави преразглеждат забраните за противопехотни мини, закупуват нови системи за противовъздушна отбрана и укрепват сухопътните сили. Обсъждат се съвместни батальони и бази по руската граница. Въпреки съществуващите заплахи, някои европейски лидери се надяват на мирно уреждане. Но това ще изисква консенсус между САЩ, ЕС и Китай като посредник. Междувременно Москва укрепва военната си позиция: модернизира ядрената си база в Калининград, изгражда инфраструктура по северозападната си граница и увеличава капацитета си. Съединените щати и Европа, осъзнавайки заплахата, засилват отбраната. Украйна печели подкрепа, санкциите срещу Русия се затягат, а 

източният фланг на НАТО се готви за най-лошите сценарии

 „Европа е на прага на нов етап - необходима е активна отбрана и дипломатическа яснота. Война може да избухне внезапно, но все още има шанс да бъде предотвратена“, заключава публикацията.

*Александър Левченко, посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина през 2010-17 г., консул на Украйна в Белград през 1993-97 г., академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев), негови анализи са публикувани в издания в Украйна, Литва, Босна и Херцеговина, Хърватия, Северна Македония, Черна гора и Сърбия.