Васко Начев, bulgariaanalytica.org

Миналата седмица цените на петрола отбелязаха скромен ръст след изказване, че ОПЕК може да намали допълнително добива спрямо предишното съкращаване, но печалбите бяха балансирани пък от признаците на растеж при руския добив на петрол.

Изследванe на PVM (Международни петролни брокери и консултанти) подсказва, че делегатите на срещата през май на страните-членки от ОПЕК може да обмислят по-големи съкращения от тези, които вече се прилагат в рамките на шестмесечното споразумение/ сделка, която действа от януари.

Либия и Нигерия не участват в сделката, Иран има възможност за увеличаване на добива, за да възвърне пазарния си дял, загубен в резултат на международните санкции. Саудитска Арабия, – страната с най- висок добив и де факто ръководител на ОПЕК, е намалила добива си повече от всеки друг и общият добив на картела вече е под 32,5 милиона барела дневно.

По оценка на PVM срещата през май може да доведе до удължаване на сделката за още шест месеца, въпреки че пазарните реакции бяха потушени с обяснението през ноември, че за съкращенията вече е включена клауза за удължаването им с нови шест месеца.

На други места PVM съобщава, че тази година руският износ на суров петрол може да се увеличи с повече от 5 на сто, дори при спазване на ангажиментите за намаляване на добива, управлявани от ОПЕК, без да е негов член. За други не-членове като Норвегия, която не е страна по споразумението, се отбелязва, че свободните работни места в сектора й “нефт и газ” са във възход.

Въпреки това няма катализатори, които в близко бъдеще биха могли да доведат до появата на значителни количества петрол на пазара. Приказките за разширяване на сделката за намаляване на добива са потвърждение за провал, не за успех. През следващите няколко месеца всяка промяна при цената на петрола ще бъде в посока надолу.

Все по-очевидно е, че позицията на влияние на ОПЕК бързо отслабва

Времето, когато ОПЕК манипулираше диапазона на цените на петрола, свърши. Петролните запаси продължават да растат, точно когато картелът се хвали със спазване на сделката за рекордното намаляване на добива. В ситуация на очакване, няма място за много движения в цената на петрола, освен надолу, ако се случи “пробив”.

ОПЕК и Русия нямат други инструменти да удържат цената на петрола; тази сделка не успя да постигне онова, което целеше и ще продължи да се опитва да го прикрива до края на срока на действието си.

Ето защо идеята на картела е за намаляване на петролния добив в по-голяма степен и за по-дълго време. Липсата на фундаментални катализатори на петролния пазар превърна тази идея в единствената възможност за влияние.

Намаляването на добива е проблемно. Има много доставки, излизащи на пазара, които се възприемат като компенсация на въведените съкращения. Реалността на петролния пазар днес е напълно различна от онази, която беше преди две години. Каквото е работило в миналото в подкрепа на цената на петрола, вече не действа.

Увеличаването на рестрикцията на добива все повече и за по-дълго време, ще направи несъответствието по-очевидно. То само ще потвърди факта, че рамката за намаляване на добива не работи и доставките от страни извън ОПЕК и Русия са много по-силни, отколкото се показва.

Дали спазването на договореното наистина е над 90%?

ОПЕК може все още да е в състояние да контролира цените на петрола в ограничен мащаб, но ползи от този контрол ще трупат групи извън картела.

Има три неща, за които трябва сериозно да се замислим около сделката за намаляване добива на петрол.

Или разчетите за доставки продължават да се подценяват, или процентът на съответствие не е достоверен и следователно има много повече петрол, идващ от участниците с понижения добив, отколкото се признава. Но не може да е и двете. Или картелът отново подценява размера на доставките в световен мащаб, или е напълно некомпетентен в прогнозата си, или лъже.

Разбирам, че сделката все още е в началото си, но се приближаваме към края на втория месец. С настъпването на по-топли дни, по-вероятно е все повече участници от Близкия изток, а също и Русия, да бъдат изкушени да нарушават своите квоти.

Моето мнение е, че това има по-голям шанс да се приеме за легитимно, ако се прави в ранните етапи на споразумението. Дори не е неочаквано, тъй като петролните запаси се повишават. Ако данните в споразумението са верни, това означава, че добивът е далеч по-силен, отколкото се подразбира, или признава.

Що се отнася до самото спазване на споразумението, то е без значение, ако доставките продължават да се добавят към или за поддържане на запаси, при високи нива. Целта на сделката на първо място е, да се намалят запасите докато търсенето се изравни с доставките. Ако това не се случи, което е много вероятно, самата сделка е безсмислена, да не говорим за нивата на съответствие.

Ако цената на петрола претърпи промяна, тя ще бъде надолу

В краткосрочен план няма нещо, което да се превърне в катализатор на покачване цената на петрола, единствената посока, ако тя се “пропука”, е надолу. С уговорката, ако не се случи нещо форс мажорно като прекъсване на доставките от екстремисти, или например санкции на Иран.

Ако има сделка за намаляване на добива още повече и за по-дълго време, тя само ще потвърди, че бившите методи за подпомагане на петрола вече не могат да работят, защото пазарът е напълно разстроен и различен от онова, което е бил в миналото.

Това очевидно се дължи на появата на шистовата индустрия в САЩ, но също така и на значителното увеличение на доставките от Канада и Бразилия, които през 2017 г. се очаква да надминат 400,000 повече барела на ден.

Ходът на цената на петрола надолу не е гарантиран. Казвам само, че ако има голямо движение, то ще се случи в тази посока, а не нагоре.

Някои тълкуват случващото се като битка на ОПЕК срещу шистите на САЩ, но в действителност тя е по-скоро между тези, които не участват в сделката за намаляване на добива и другите, които са съгласиха на квоти за добив.

Важно е за инвеститорите да го разберат, защото това означава, че каквото и да става с американските шисти, това ще предопредели цената на петрола. По-близо до истината е това, което се случва с други големи играчи като Канада и Бразилия, заедно с петролните компании от САЩ, това е, което ще определи нивото на въздействие на ОПЕК и Русия върху пазара.

Шистовата индустрия на САЩ е важна, тъй като ние нямаме представа, какви доставки тя ще направи на пазара през 2017 г. Знаем, че ще бъдат много повече, отколкото се добива днес, но дали увеличаването на добивите от завършените сондажи и увеличения брой сондажни апаратури в работа ще добави повече петрол, е само предположение.

Вярвам, че доставките ще бъдат много по-високи от прогнозираните, вероятно по-близо до повече от 500,000 барела на ден, идващи през тази година от този пазарен сегмент. Друг фактор е, жизнеспособността на петролната индустрия на САЩ до 2017 г., идваща от офшорния петрол и Аляска, а не от шистовия сектор.

Въз основа на фундаменталните показатели и на разочароващите резултати от сделката за намаляване на добива, цената на петрола или ще остане в диапазона от $ 50 до $ 55 за барел, или ще поеме надолу, заради изнервянето от невъзможността запасите да бъдат намалени и изискването те да се изравнят с темпа на доставките.

Най-важното от всичко казано до тук е разбирането, че бившите сили в петролната индустрия – ОПЕК и Русия са с намаляващо влияние, и че инвеститорите вече не могат да разчитат, че старите методи за изкуствено поддържане цената на петрола ще да продължават да работят.