Народното събрание прие днес окончателно важни промени в Закона за висшето образование, с които урежда горната възрастова граница на ръководители във ВУЗ и минималната заплата в тях. Наложен бе и мораториум за създаване на нови ВУЗ и на филиали на действащи такива.

Най-напред депутатите ограничиха възрастта за заемане на ръководна длъжност във висшите училища до 65 години. Според текстовете "на ръководна длъжност не може да бъдат избирани лица, чиято възраст към датата на избора не позволява да изпълнят поне половината от законоустановения мандат до навършване на 65-годишна възраст". Вече започнатите мандати ще бъдат завършени, се предвижда в преходните и заключителни разпоредби на закона.

Както и досега в Закона за висшето образование за ректор, декан и директор на филиал, департамент или колеж се избират хабилитирани лица, които работят на основен трудов договор във висшето училище, с който се сключва договор за управление. Изрично е регламентирано, че мандатът на ректора се прекратява, освен при приключването му и при навършване на 65-годишна възраст.

По време на дебата Георги Йорданов ("БСП за България) посочи, че трябва да се уточни понятието ръководна длъжност, тъй като освен ректор, декан с промените се добавят и ръководителите на катедри. Той посочи, че ръководителят на катедра не е юридическо лице и няма бюджет и следователно и атрибутите, които имат съответно ръководните длъжности. Той настоя да бъде запазено положението на ръководителите на катедрите. Йорданов, който е ръководител на катедра, отбеляза, че няма да гласува, тъй като е в конфликт на интереси, предаде БТА.

Милена Дамянова, председател на комисията по образование (ГЕРБ) опонира на Йорданов и припомни, че това е предложение на колегата му от БСП Иво Христов.

"Ето това е текст, който касае младите хора. Искаме ли да даваме път на развитие на младите хора да заемат такива ръководни длъжности или искаме да имаме ръководители на катедри, които цялата си професионална кариера изпълняват, заемайки и тази длъжност", коментира Дамянова.

Валери Жаблянов ("БСП за България") посочи, че няма как с административни мерки да се увеличи стимулът в студентите и младите научни работници да израстват. "Това, че ще сложим възрастова граница от 65 години на ректорите и на ръководителите на факултети и на катедрите, означава ли че младите научни работници се готвят за ректори? В аргументацията се бърка целият смисъл на академичното израстване. Тук става дума за административни длъжности, не за научни", категоричен е Жаблянов.


Изказванията - даваме път на младите, защото слагаме 65-годишна възраст на ректора, са от друга историческа епоха, коментира още депутатът.

Колегата му Румен Гечев заяви, че ще подкрепи предложението, направено от Иво Христов.

Джема Грозданова (ГЕРБ) увери, че мандатите, които са започнали, ще бъдат завършени. Тя уточни, че в някои висши училища в страната вече е възприето подобно ограничение във възрастта и подчерта, че за нея възрастта е предимство, а не недостатък, но е необходимо да се намери баланс.

Министърът на образованието Красимир Вълчев заяви, че МОН е подкрепило предложението. "Причината е, не защото искаме да налагаме административни мерки, а защото има нужда от тях", каза той. По думите му моделът на автономия е довел до възможност да направиш така, че определен брой хора да са зависими за дълъг период от време и да няма алтернатива. "Тази безотговорност и безалтернативност води до промяна в стимулите на тези, които са на ръководна длъжност, води до запушване на системата, до липса на развитие и до това в крайна сметка системата да служи на статуквото, а не на развитието", категоричен бе Вълчев.

Минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища ще се определя с акт на Министерския съвет, реши парламентът с промените в Закона за висшето образование.

Длъжността "асистент" ще се заема със срочен трудов договор за срок, не по-дълъг от 5 години, записаха още депутатите.

Отхвърлено беше предложението на БСП да се определят минимални заплати за асистент, главен асистент, доцент и професор в размер от съответно две, три, четири и пет минимални работни заплати, обясни Кристина Сидорова от левицата. Колегата й Румен Гечев коментира, че България е единствената страна в света, където заплащането на преподавателите във висшите училища става по-ниско от заплащането на преподавателите в средните училища. 

Средните заплати във висшите училища са далеч по-високи от тези в училищата, опонира министър Красимир Вълчев. Средната брутна заплата във висшите училища след тазгодишното увеличение вероятно ще бъде 2000 лева, а в училищата вероятно ще бъде около 1500 лева, посочи той. Вълчев обясни, че висшите училища са избрали да поддържат по-големи разлики между заплатите на по-възрастните и по-младите преподаватели - над два пъти и половина. Имаме основания да предложим само минимална заплата във висшите училища, както имаме обща минимална заплата в държавата, добави министърът

В едногодишен срок от влизането в сила на приетите днес изменения, трябва да бъде разработена и внесена за приемане от Министерския съвет Националната карта на висшето образование в Република България.

До приемането на Картата няма да се откриват нови висши училища, териториално изнесени звена и филиали на висшите училища, факултети, департаменти и колежи в държавните висши училища, както и не се преобразуват висши училища, основни звена и филиали в държавните висши училища, с изключение на преобразуване с цел консолидация и оптимизация, реши парламентът.