15 Януари, 2026

Телеграма, изпратена на 28 декември 1872 г., свидетелства за арестуването на Васил Левски

Телеграма, изпратена на 28 декември 1872 г., свидетелства за арестуването на Васил Левски

Телеграмата, която оповестява залавянето на Васил Левски, е открита в Османския архив в Истанбул от историка Виктор Комбов, уредник на националния музей "Васил Левски" в Карлово. Телеграмата от окръжния управител на Търново Али бей до Великото везирство е открита в края на ноември, съобщава "Телеграф".

Това е първият автентичен документ за арестуването на Апостола на свободата в Къкрина, произхождащ от османската администрация, който става известен за изследователи. Телеграмата е изпратена на 28 декември 1872 г. Текстът на шифрованото съобщение потвърждава, че Левски е известен на турските власти "в качеството на ръководител на цялата революционна организация, разкрита по време на съдебния процес в София, и от 3-4 г. подбудител и подстрекател на бунтове и смут" много преди Арабаконашкия обир.

От документа става ясно, че Левски е хванат в село Къкрина. Тогава той извадил оръжие и ранил заптие, но после бил ранен и заловен с още трима души. Преводът на телеграмата, направен от проф. Орлин Събев, е публикуван в преработено издание на сборника "Левски пред съда на Портата", излязло преди Коледа. 
Сподели:

Коментари (0)

Ани Илков: "Размирният" архитект на българския стих

Ани Илков: "Размирният" архитект на българския стих

НЕБЕСНА ЧИТАНКА

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

98 години от самоубийството на Мара Бунева - най-тъжното доказателство за българската любов по Македония

За много хора в Скопие "българин" и днес продължава да е мръсна дума, но 26-годишната патриотка избира смъртта в името на българските национални идеали

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

Днес неговото дело чака преоткриване от изследователите, които все още са твърде малко, но чийто глас е жизненоважен за запълването на тази празнина в българската памет