Мисията на НАСА ще продължи малко над две години, 728 земни дни
Американската аерокосмическа агенция е планирала за събота изстрелването на "Инсайт" (InSight) - поредният робот към Марс, който обаче за пръв път ще изследва от повърхността каква е вътрешността на Червената планета.
"Прозорецът" за старт на ракетата Atlas V-401 от базата Вандебърг в Калифорния се отваря на 5 май и приключва на 8 юни. Това ще е първото начало на междупланетна мисия от западния бряг на САЩ.
Ако всичко започне добре, би трябвало сондата да се спусне на планетата на 26 ноември в долината Елизиум, разположена на марсианския екватор. Проектът е мисията да продължи малко над две години - 728 земни дни.
Името на сондата идва от съкращение на Interior Exploration using Seismic Investigations, Geodesy and Heat Transport. С нея учените искат да направят първото подробно изследване на кората, мантията и ядрото на Марс, откакто планетата се е формирала преди 4.5 млрд. години.
По този начин може да се получат отговори за начина, по който са се оформили и другите близки планети - Меркурий, Венера, Земя - както и скалистите екзопланети. На борда на InSight има апаратура, която ще отчита тектоничната активност, ударите на метеорити и топлинните потоци под повърхността.
С ракетата носител ще бъдат изпратени и други два апарата, обединени под името Mars Cube One или MarCO. Те са с големината приблизително на куфар и ще тестват нов тип миниатюрно оборудване за комуникации в космоса по проекта CubeSat. То ще опита да преодолее проблема с т.нар. радио сянка - прекъсването на комуникацията със Земята, когато небесното тяло се завърти и роботът на повърхността не може да изпраща сигнала си към нашата планета.
Ако след това те се спуснат към Марс, ще изпратят данни за атмосферата и повърхността. Двете мисии са независими една от друга.
Фактор
"Прозорецът" за старт на ракетата Atlas V-401 от базата Вандебърг в Калифорния се отваря на 5 май и приключва на 8 юни. Това ще е първото начало на междупланетна мисия от западния бряг на САЩ.
Ако всичко започне добре, би трябвало сондата да се спусне на планетата на 26 ноември в долината Елизиум, разположена на марсианския екватор. Проектът е мисията да продължи малко над две години - 728 земни дни.
Името на сондата идва от съкращение на Interior Exploration using Seismic Investigations, Geodesy and Heat Transport. С нея учените искат да направят първото подробно изследване на кората, мантията и ядрото на Марс, откакто планетата се е формирала преди 4.5 млрд. години.
По този начин може да се получат отговори за начина, по който са се оформили и другите близки планети - Меркурий, Венера, Земя - както и скалистите екзопланети. На борда на InSight има апаратура, която ще отчита тектоничната активност, ударите на метеорити и топлинните потоци под повърхността.
С ракетата носител ще бъдат изпратени и други два апарата, обединени под името Mars Cube One или MarCO. Те са с големината приблизително на куфар и ще тестват нов тип миниатюрно оборудване за комуникации в космоса по проекта CubeSat. То ще опита да преодолее проблема с т.нар. радио сянка - прекъсването на комуникацията със Земята, когато небесното тяло се завърти и роботът на повърхността не може да изпраща сигнала си към нашата планета.
Ако след това те се спуснат към Марс, ще изпратят данни за атмосферата и повърхността. Двете мисии са независими една от друга.
Още от Наука
Учени казаха коя е най-лошата година в историята на човечеството
Вулканичните изригвания – огромните драматични фойерверки от магма, газове и аерозоли стоят зад това, което учените наричат „вулканични зими“ – периоди, когато изригванията покриват небето с частици, които закриват слънцето, охлаждайки планетата и забавяйки самия живот.
Учени: Земята е развила живот не веднъж, а два пъти
"Нека наречем нещата с истинските им имена: имаме работа с един-единствен произход на генетичния код, но с два произхода на живота“, изтъкна в съобщение за медиите биологът от университета в Дюселдорф и старши автор на изследването Уилям Мартин
Ценна находка излезе изпод руините на средновековния град Русокастро
Изцяло запазената желязна шпора, открита в Русокастро, е важен индикатор за това, че е имало военни конници в средновековния град, коментират от Регионалния исторически музей - Бургас