Татяна Дронзина

Украйна получи облекчени условия, но не и пътна карта за членство в НАТО. Това е груба грешка, която страните членки ще трябва да плащат - дано цената не е прекалено висока за всички ни. Целият опит от началото на войната до днес показа, че въздържаността на Алианса поощрява най-агресивните инстинкти на Путин. Следователно тази въздржаност не може да бъде разглеждана като гаранция за предотвратяване на война между него и Русия. Ако военната помощ, която сега се оказва на Украйна беше дадена още в началото на войната, може би сега ситуацията щеше да бъде коренно различна. НАТО продължава с бавни стъпки да "му отпуска края", съгласявайки се днес да даде оръжия, за които вчера не можеше и да се говори. Това не е добра стратегия.

Първо, тя изтощава човешките ресурси на Украйна, които са несравнимо по-малки от тези на Русия, въпреки че за сметка на това създава една армия, която в близките години ще стане най-боеспособната част на Европа. Второ, опитът показа, че загубите в една конвенционална война не водят руският президент до мисълта за мир, а до идеята да използване на ядрено оръжие. И най-сетне, протакането на приемането на Украйна може да доведе до редица екологични катастрофи, които неминуемо ще засегнат целия континент. Търсенето на аналогии е колкото полезно, толкова и вредно. В края на крайщата, основополагащите документи на алианса отразяват реалността около 50-те години на 20 век. Това, че правната рамка в сегашния и вид не позволява приемането на страна която е в конфликт, не означава,че правната рамка не може да бъде актуализирана. Сегашното положение няма аналог в историята. Защо тогава трябва да смятаме,че ще намерим отговори на въпроса какво да се прави именно в историята?