Алиансът НАТО укрепи източния си фланг заради войната на Русия срещу Украйна, но фокусът му също започва да се измества още повече на изток: Китай, пише Алис Тайди за Euronews в Брюксел, цитиран от news.bg.

Това доведе до критики от някои от държавите-членки на алианса, но също и от Пекин, че се отклонява от първоначалния си мандат. Те твърдят, че трансатлантическият съюз трябва да остане точно такъв, трансатлантически.

Все пак Китай влезе в новата стратегическа концепция на алианса, публикувана през лятото и в дневния ред на министерската среща на НАТО в Букурещ тази седмица.

"Китай не е противник, но засилва военната модернизация, увеличава присъствието си от Арктика до Западните Балкани, от космоса до киберпространството и се стреми да контролира критичната инфраструктура на съюзниците от НАТО", отбеляза генералният секретар Йенс Столтенберг преди среща.

Позицията на НАТО срещу Русия включва десетки хиляди войници и важни военни способности от системи за противовъздушна отбрана и ракетни установки до бойни самолети и военни кораби, разположени в цяла Европа.

Съюзниците също така редовно провеждат съвместни учения на сушата, в морето и във въздуха, провеждани навсякъде между Арктика и Средиземно море.

Може ли този модел да бъде възпроизведен в Индо-Тихия океан, за да се противопостави на Китай? Това е много малко вероятно.

Но четирима съюзници от НАТО, включително двама европейски, имат интереси в Индо-Тихия океан и всеки конфликт там може да ги въвлече. Следователно целта е да се предвиди какво може да се случи в региона, какъв трябва да бъде отговорът на алианса и какво означава това за европейската отбрана.

"Един ден Китай може да нападне САЩ"

САЩ, най-големият участник в НАТО, стои зад стремежа алиансът да счита Китай за заплаха и да се подготви съответно, защото западното му крайбрежие и отвъдморските територии, включително Хавай и Гуам, също ги правят тихоокеанска страна.

Вашингтон цитира Китай в последната си Стратегия за национална сигурност като своето "най-сериозно геополитическо предизвикателство" и "единственият конкурент както с намерението да промени международния ред, така и все повече с икономическата, дипломатическата, военната и технологичната мощ да го направи".

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън подчерта след срещата на НАТО в сряда, че "ние не търсим конфликт с Китай; напротив, искаме да го избегнем", но че "работим, за да се адаптираме по конкретни начини, за да посрещнем предизвикателството".

И все пак в Пентагона "реално си мислят, че един ден Китай може да нападне Съединените щати", каза пред Euronews Кристин Берзина, старши сътрудник по политиката за сигурност и отбрана в Германския фонд Маршал на мозъчния тръст на Съединените щати.

"Това много вероятно ли е в краткосрочен план? Не. Възможно ли е това в средносрочен до дългосрочен план? Да, това е повод за безпокойство", добави тя.

Стратегията на САЩ спрямо Китай, според документа за националната сигурност, включва гарантиране, че съюзниците и партньорите са на една и съща страница, за да действат "с обща цел и обща кауза".

Европейските съюзници обаче все още не са там, най-вече защото не оценяват военната заплаха със същото чувство за неотложност.

"Не само оръжия, боеприпаси и ракети"

Страните от ЕС виждат Китай като системен съперник, конкурент и партньор и степента, в която той се разглежда като едно от тях, варира от столица до столица, до голяма степен в зависимост от икономическите връзки.

Но няколко фактора започнаха да накланят везната все повече и повече към системната конкурентна част.

Това са отказът на Китай да осъди войната на Русия в Украйна, нарастващото осъзнаване, че китайските инвестиции в европейска критична инфраструктура могат да носят рискове за сигурността и големият търговски дисбаланс в полза на Китай, като Пекин ограничава достъпа до своя пазар за чуждестранни играчи.

Налице е и по-агресивната реторика спрямо Тайван, който Пекин смята за част от своята територия, хулиганското му поведение в Южнокитайско море и граничния му спор с Индия.

И все пак битката с Китай в Европа е главно битка за ценности, влияние и интереси.

Индо-тихоокеанският регион е глобален търговски център. Около 60 процента от морската търговия минава през Азия и около една трета през Южнокитайско море, така че всяко прекъсване там би имало последствия и за Европа.

"Има цял куп ситуации в геостратегическото и геоикономическото поле, които могат да засегнат страните-членки на НАТО и по-специално проблеми с доставките или дори проблеми с храните, околна среда, по някакъв начин дори големите пандемии, всички тези въпроси са въпроси на сигурността ", каза Филип Льо Коре, чуждестранен старши сътрудник в Carnegie Europe, пред Euronews.

"Това е сигурност в най-широк смисъл, не само оръжия, боеприпаси и ракети", добави той.

Непрекъснатите усилия на Китай да използва своята икономическа мощ и геополитическо влияние, за да посее разединение в международните организации, също са все по-обезпокоителни, казват експерти.

"Светът на международните организации или многостранната дипломация е нещо, което е изключително важно за Европейския съюз и за европейските страни", каза Берзина, цитирайки опитите на Световната здравна организация да разследва произхода на пандемията от COVID-19 като пример.

"Китай се стреми да влезе във всички съответни международни организации и ги подкопава стратегически отвътре".

"Може ли Европа да се защити?"

За съюзниците от НАТО работата е двойна: защита на нейните ценности и интереси у дома чрез по-силна киберустойчивост и усилия за борба с дезинформацията, както и повече ангажираност в Арктика и в космоса; и в региона чрез укрепване на връзките с местни партньори.

"Китай гледа с интерес какво се случва около Украйна - санкциите, режима на икономически санкции и така нататък - и начина, по който страните от НАТО помагат на Украйна, и си мисли, че това е, което може да научи в случай на нападение срещу Тайван", аргументира се Льо Коре.

САЩ и Канада, както и Франция и Обединеното кралство, имат съюзи в Индо-Тихия океан, а основните партньори са Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия.

Някои от тези съюзи са формализирани като Quad - Австралия, Индия, Япония, САЩ - и AUKUS, който включва Австралия, Обединеното кралство и САЩ.

За тези съюзници от НАТО това може да означава още повече засилване на тяхното военно сътрудничество и оперативна съвместимост с тези страни и провеждане на повече съвместни военни учения, въпреки че и Берзина, и Льо Коре казаха, че това ще бъде направено двустранно, а не чрез НАТО.

Но все още е необходим размисъл на ниво съюз.

"Франция е интересен случай, бих казал, защото има много голяма морска област. Има земя, отвъдморски департаменти и територии в Тихия океан. Може ли да задейства член 5 на НАТО, в случай че нейната територия бъде засегната?" каза Льо Коре.

"Това очевидно е нова област, защото досега НАТО не е участвал в този регион".

Друго въздействие, което този нарастващ американски фокус върху Индо-Тихия океан може да има върху Европа, е по-малкото американски войски и оборудване на нейна територия.

"Има философско дългосрочно възражение от САЩ, че те плащат сметката за европейската отбрана", каза Берзина.

И докато "САЩ биха искали да могат да останат в Европа и ценят своите европейски партньори и виждат Русия като заплаха и са изцяло, напълно философски, стратегически, идеологически на страната на Европа, въпросът сега е за американските възможности и капацитет да поемат едновременно европейска териториална военна атака и тихоокеанска."

"И ако това се случи, може ли Европа да се защити? Това е голяма част от разговора днес, отколкото в миналото", каза тя.