19 Ноември, 2026

НАСА взе проба от астероида Бену

НАСА взе проба от астероида Бену

Космически апарат на НАСА извърши операция по вземане на проба от повърхността на астероид, на първата по рода си мисия за американското космическо ведомство, съобщиха световните агенции, предава БТА.

Сондата ОЗИРИС-РЕКС се приближи със скорост 10 см/сек до астероида Бену, който се намира на 320 милиона км от Земята. Операцията беше извършена в автоматичен режим, защото поради голямото разстояние сигналът от Земята до сондата стига за 18.5 минути. "Контакт потвърден" ... "Вземането на проба приключи", обяви НАСА по време на директно излъчване на операцията .

"Всичко премина отлично", заяви няколко минути след това ръководителят на мисията Данте Лорета, цитиран от Франс прес. "Тази вечер написахме страница от историята", добави той, силно развълнуван.

Според програмата на полета сондата, достигайки няколко метра от Бену, разгръща роботизираната си ръка, изстрелва азот под налягане, за да оголи повърхността, и засмуква разлетелите се частици с диаметър най-малко 2 см, преди да се отдалечи от астероида. Експертите се надяват да бъдат събрани най-малко 60 грама проба от повърхността на Бену по време на тази операция, продължила десетина секунди.

Операцията беше извършена в предварително избрана точка - кратер с диаметър около 20 метра в северната част на астероида. Диаметърът на самия астероид достигна 500 метра, съобщи ТАСС.

Сондата ОЗИРИС-РЕКС беше изстреляна през септември 2016 г, достигна астероида Бену в началото на декември 2018 г. и направи снимки на цялата му повърхност. В сайта на НАСА се отбелязва, че Бену е в категорията на потенциално опасните астероиди: шансовете му в следващия век да падне на Земята са едно към 2700.
Сподели:
Търговците на апокалипсис: Държавите, които продават бъдещето на планетата

Търговците на апокалипсис: Държавите, които продават бъдещето на планетата

Светът се насочва към затопляне от 2,7°C до края на века. Нов анализ на Carbon Brief разкрива кои държави са най-големите исторически износители на въглеродни емисии, защо САЩ остават извън челната десетка и каква е позицията на България в глобалната климатична сметка.

Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години

Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия

На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.

Коментари (0)