Много падащи звезди и най-голямото Слънце за годината могат да бъдат видени от хората днес.
В началото на 2022 г. предстои пикът на метеорния поток Квадрантиди. Максимумът на активността му ще бъде в нощта на 4 януари. В пика на метеорния поток, ако условията позволяват, могат да бъдат наблюдавани по около една-две падащи звезди на минута.
Следващия вторник Земята ще премине през Перихелий - точката на орбитата й, която е най-близко до Слънцето.
Нашата планета ще бъде на възможното минимално разстояние от него, поради което видимият му диаметър ще е най-големият за тази година.
От края на декември и до началото на януари може да се наблюдава и т. нар. новогодишен парад на планетите: във вечерното небе са видими всичките с изключение на Марс, който става забележим сутрин./БГНЕС
Фактор
В началото на 2022 г. предстои пикът на метеорния поток Квадрантиди. Максимумът на активността му ще бъде в нощта на 4 януари. В пика на метеорния поток, ако условията позволяват, могат да бъдат наблюдавани по около една-две падащи звезди на минута.
Следващия вторник Земята ще премине през Перихелий - точката на орбитата й, която е най-близко до Слънцето.
Нашата планета ще бъде на възможното минимално разстояние от него, поради което видимият му диаметър ще е най-големият за тази година.
От края на декември и до началото на януари може да се наблюдава и т. нар. новогодишен парад на планетите: във вечерното небе са видими всичките с изключение на Марс, който става забележим сутрин./БГНЕС
Още от Наука
Учен: Времето не е вечно и един ден може да загуби смисъл
Може ли времето да изчезне? Ново изследване в областта на квантовата гравитация предполага, че времето не е фундаментална характеристика на Вселената. Според теорията то зависи от кривината на пространството и може постепенно да загуби значението си с разширяването на Космоса
INSAIT получи най-високото отличие на Европейския съвет за научни изследвания
За първи път българска научна институция е удостоена с такова отличие: "Постигнахме немислимото"
Световноизвестен учен започва работа у нас по европейска програма
Проф. Бернхард Хойплер ще се присъедини към Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет "Св. Климент Охридски", където ще разработва математически и алгоритмични инструменти за интернет и други мрежи