До 6 месеца за първи път ще бъде поставен чип в човешкия мозък. Клиничните изпитвания ще започнат от американска невротехнологична компания „Нюралинк“. Новината съобщи нейният собственик – милиардерът Илон Мъск. Според него интерфейсите на мозъчни чипове ще могат да позволят на пациенти с увреждания да се движат и общуват отново.
По-рано тази година Мъск изрази и по-амбициозни цели – постигането на симбиоза между човек и изкуствен интелект. „Искаме да бъдем изключително внимателни и напълно сигурни, че всичко ще бъде добре, преди да поставим устройство в човек. Изпратихме повече от нашите документи към Агенция за контрол на храните и лекарствата на САЩ и вероятно след около шест месеца ще можем вградим чип в човек“, коментира милиардерът, цитиран от „Индипендънт“. Възможността за това няколко пъти беше отлагана. Очакванията на Мъск бяха, че първите вграждания в човешки мозък могат да се случат в края на 2020 г., а след това и в края на 2021 г. "Напредъкът в началото, особено що се отнася до хората, вероятно ще изглежда агонизиращо бавен, но ние искаме да се разгърнем мащабно и работим върху това“, коментира той.
Очаква се първото вграждане от "Нюралинк" на чип в човек да възстанови зрението на хора, които са го изгубили или дори са били слепи по рождение. На последното голямо публично събитие „Нюралинк“ показа, че маймуна може да играе на видеоиграта Pong, използвайки ума си. Компанията провежда многобройни противоречиви тестове върху животни и търси регулаторните одобрения на САЩ, за да започне и клинични изпитвания върху хора. Екипите на Мъск твърдят, че работят по най-хуманния начин с животните. Миналата година клинични изпитвания имаше и върху хора в Австралия. Те позволиха на парализиран човек да направи първия си туит само чрез мисълта си, след като в мозъка му беше имплантиран компютърен чип. „Не е нужно да натискате клавиши или да изпращате гласови съобщения. Създадох този туит единствено с мисълта си“, гласеше съобщението в платформата, предаде БТВ.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации