Индия изстреля слънчевата изследователска станция Aditya-L1, което бе излъчено от уебсайта и YouTube канала на Индийската агенция за космически изследвания, предаде АФП. Aditya-L1 стартира малко преди обяд с предаване на живо, показващо стотици зрители, които аплодират бурно насред оглушителния шум от издигането на ракетата.
„Изстрелването е успешно, всичко е нормално“, обяви служител на агенцията, докато корабът си проправяше път към горните слоеве на земната атмосфера.
Съединените щати и Европейската космическа агенция (ESA) изпратиха множество сонди до центъра на Слънчевата система, като се започне с програмата Pioneer на НАСА през 60-те години на миналия век. Япония и Китай също стартираха свои собствени мисии за слънчеви обсерватории в орбитата на Земята.
Но ако успее мисията ѝ, Индия ще бъде първата азиатска страна, стигнала орбитата около Слънцето, съобщава БНР.
„Това е предизвикателна мисия за Индия“, каза астрофизикът Сомак Райчаудхури пред телевизия NDTV в петък. По думите му сондата на мисията ще изследва изхвърлянето на коронална маса, периодично явление с огромни изхвърляния на плазма и магнитна енергия от слънчевата атмосфера. Тези изблици са толкова мощни, че могат да достигнат Земята и потенциално да нарушат работата на сателитите.
Aditya ще помогне да се предскаже явлението "и да предупреди всички, така че сателитите да могат да изключат захранването си".
„Това също ще ни помогне да разберем как се случват тези неща и в бъдеще може да нямаме нужда от система за предупреждение там", каза той.
Агенцията използва сателитна ракета PSLV в конфигурация XL, оборудвана с шест извънбордови двигателя. Тази конфигурация беше използвана за първи път за изстрелването на първата лунна сонда на Индия „Чандраян 1“, през октомври 2008 г. Оттогава той е бил използван за няколко важни мисии. PSLV летя за последно в конфигурация XL през ноември 2022 г., носейки сателита EOS-06 и осем наносателита в околоземна орбита.
Станцията Aditya-L1 е първата космическа мисия на Индия от типа на обсерватория за наблюдение на Слънцето. След четиримесечно пътуване от 1,5 млн. километра апаратът ще влезе в хало орбита в точката на Лагранж L1, където силите на гравитационното привличане на Земята и Слънцето са равни. Това положение ще позволи на Aditya-L1 постоянно да наблюдава Слънцето, без да се разсейва от затъмнения.
Космическият кораб носи седем инструмента за наблюдение на фотосферата, хромосферата и най-външните слоеве на Слънцето (короната), използвайки детектори за електромагнитно поле, частици и магнитно поле. Планира се, когато бъде достигната очакваната орбита, основният апарат на мисията, коронографът с видима линия, да изпраща 1440 изображения на ден до наземната станция за анализ. Очаква се мисията Aditya L1 да предостави информация за разбирането на проблема с нагряването на слънчевата корона, изхвърлянето на коронална маса, активността преди избухването и нейните характеристики, динамиката на космическото време, разпространението на слънчевия вятър, частиците и полетата и други.
Снимка: TechCrunch
Още от Наука
Учени: Пиенето в млада възраст уврежда дълготрайно мозъка
Проведен е експеримент с прекомерни количества алкохол при мишки, като е симулирана човешката склонност към препиване през уикендите.
Земята е имала пръстени като Сатурн?
Учени смятат, че тази хипотеза не е съвсем невъзможна
Глобалното затопляне променя цялата флора и фауна в Егейско и в Йонийско море
Почти изчезнаха мидите, които се събират в плитки места, на дълбочина от 5 метра