Индия изстреля слънчевата изследователска станция Aditya-L1, което бе излъчено от уебсайта и YouTube канала на Индийската агенция за космически изследвания, предаде АФП. Aditya-L1 стартира малко преди обяд с предаване на живо, показващо стотици зрители, които аплодират бурно насред оглушителния шум от издигането на ракетата.
„Изстрелването е успешно, всичко е нормално“, обяви служител на агенцията, докато корабът си проправяше път към горните слоеве на земната атмосфера.
Съединените щати и Европейската космическа агенция (ESA) изпратиха множество сонди до центъра на Слънчевата система, като се започне с програмата Pioneer на НАСА през 60-те години на миналия век. Япония и Китай също стартираха свои собствени мисии за слънчеви обсерватории в орбитата на Земята.
Но ако успее мисията ѝ, Индия ще бъде първата азиатска страна, стигнала орбитата около Слънцето, съобщава БНР.
„Това е предизвикателна мисия за Индия“, каза астрофизикът Сомак Райчаудхури пред телевизия NDTV в петък. По думите му сондата на мисията ще изследва изхвърлянето на коронална маса, периодично явление с огромни изхвърляния на плазма и магнитна енергия от слънчевата атмосфера. Тези изблици са толкова мощни, че могат да достигнат Земята и потенциално да нарушат работата на сателитите.
Aditya ще помогне да се предскаже явлението "и да предупреди всички, така че сателитите да могат да изключат захранването си".
„Това също ще ни помогне да разберем как се случват тези неща и в бъдеще може да нямаме нужда от система за предупреждение там", каза той.
Агенцията използва сателитна ракета PSLV в конфигурация XL, оборудвана с шест извънбордови двигателя. Тази конфигурация беше използвана за първи път за изстрелването на първата лунна сонда на Индия „Чандраян 1“, през октомври 2008 г. Оттогава той е бил използван за няколко важни мисии. PSLV летя за последно в конфигурация XL през ноември 2022 г., носейки сателита EOS-06 и осем наносателита в околоземна орбита.
Станцията Aditya-L1 е първата космическа мисия на Индия от типа на обсерватория за наблюдение на Слънцето. След четиримесечно пътуване от 1,5 млн. километра апаратът ще влезе в хало орбита в точката на Лагранж L1, където силите на гравитационното привличане на Земята и Слънцето са равни. Това положение ще позволи на Aditya-L1 постоянно да наблюдава Слънцето, без да се разсейва от затъмнения.
Космическият кораб носи седем инструмента за наблюдение на фотосферата, хромосферата и най-външните слоеве на Слънцето (короната), използвайки детектори за електромагнитно поле, частици и магнитно поле. Планира се, когато бъде достигната очакваната орбита, основният апарат на мисията, коронографът с видима линия, да изпраща 1440 изображения на ден до наземната станция за анализ. Очаква се мисията Aditya L1 да предостави информация за разбирането на проблема с нагряването на слънчевата корона, изхвърлянето на коронална маса, активността преди избухването и нейните характеристики, динамиката на космическото време, разпространението на слънчевия вятър, частиците и полетата и други.
Фактор
„Изстрелването е успешно, всичко е нормално“, обяви служител на агенцията, докато корабът си проправяше път към горните слоеве на земната атмосфера.
Съединените щати и Европейската космическа агенция (ESA) изпратиха множество сонди до центъра на Слънчевата система, като се започне с програмата Pioneer на НАСА през 60-те години на миналия век. Япония и Китай също стартираха свои собствени мисии за слънчеви обсерватории в орбитата на Земята.
Но ако успее мисията ѝ, Индия ще бъде първата азиатска страна, стигнала орбитата около Слънцето, съобщава БНР.
„Това е предизвикателна мисия за Индия“, каза астрофизикът Сомак Райчаудхури пред телевизия NDTV в петък. По думите му сондата на мисията ще изследва изхвърлянето на коронална маса, периодично явление с огромни изхвърляния на плазма и магнитна енергия от слънчевата атмосфера. Тези изблици са толкова мощни, че могат да достигнат Земята и потенциално да нарушат работата на сателитите.
Aditya ще помогне да се предскаже явлението "и да предупреди всички, така че сателитите да могат да изключат захранването си".
„Това също ще ни помогне да разберем как се случват тези неща и в бъдеще може да нямаме нужда от система за предупреждение там", каза той.
Агенцията използва сателитна ракета PSLV в конфигурация XL, оборудвана с шест извънбордови двигателя. Тази конфигурация беше използвана за първи път за изстрелването на първата лунна сонда на Индия „Чандраян 1“, през октомври 2008 г. Оттогава той е бил използван за няколко важни мисии. PSLV летя за последно в конфигурация XL през ноември 2022 г., носейки сателита EOS-06 и осем наносателита в околоземна орбита.
Станцията Aditya-L1 е първата космическа мисия на Индия от типа на обсерватория за наблюдение на Слънцето. След четиримесечно пътуване от 1,5 млн. километра апаратът ще влезе в хало орбита в точката на Лагранж L1, където силите на гравитационното привличане на Земята и Слънцето са равни. Това положение ще позволи на Aditya-L1 постоянно да наблюдава Слънцето, без да се разсейва от затъмнения.
Космическият кораб носи седем инструмента за наблюдение на фотосферата, хромосферата и най-външните слоеве на Слънцето (короната), използвайки детектори за електромагнитно поле, частици и магнитно поле. Планира се, когато бъде достигната очакваната орбита, основният апарат на мисията, коронографът с видима линия, да изпраща 1440 изображения на ден до наземната станция за анализ. Очаква се мисията Aditya L1 да предостави информация за разбирането на проблема с нагряването на слънчевата корона, изхвърлянето на коронална маса, активността преди избухването и нейните характеристики, динамиката на космическото време, разпространението на слънчевия вятър, частиците и полетата и други.
Още от Наука
Очакват се 94 събития и 60 учени на Пловдивския фестивал на науката
Четвъртото издание на Пловдивския фестивал на науката се организира от Фондация "Красива наука" в партньорство с Министерството на образованието, Българската академия на науките и Фондация "Пловдив 2019"
Астрономи откриха зелени и розови „звезди зомбита“, които се хранят с планети
Изследването на 151 звездни останки разкрива как химичният състав на техните атмосфери променя цветовете им и позволява да се установи съставът на разрушени планети и астероиди от древни планетни системи.
Разкриха един от последните езически храмове на траките? Уникален мраморен релеф открит край Ивайловград
Археолози разкриха нови детайли за езически храмов комплекс в местността „Балък дере“ край Ивайловград. Откритията от 2026 г. включват храмова архитектура с олтар, жертвеник и помещение за дарове, както и уникален мраморен релеф на три нимфи и богинята Кибела, който хвърля нова светлина върху религиозния живот в Западна Тракия през Късната античност.