15 Февруари, 2026

Индия изстреля станция за изследване на Слънцето

Индия изстреля станция за изследване на Слънцето

Снимка: TechCrunch

Индия изстреля слънчевата изследователска станция Aditya-L1, което бе излъчено от уебсайта и YouTube канала на Индийската агенция за космически изследвания, предаде АФП. Aditya-L1 стартира малко преди обяд с предаване на живо, показващо стотици зрители, които аплодират бурно насред оглушителния шум от издигането на ракетата.

„Изстрелването е успешно, всичко е нормално“, обяви служител на агенцията, докато корабът си проправяше път към горните слоеве на земната атмосфера.

Съединените щати и Европейската космическа агенция (ESA) изпратиха множество сонди до центъра на Слънчевата система, като се започне с програмата Pioneer на НАСА през 60-те години на миналия век. Япония и Китай също стартираха свои собствени мисии за слънчеви обсерватории в орбитата на Земята.

Но ако успее мисията ѝ, Индия ще бъде първата азиатска страна, стигнала орбитата около Слънцето, съобщава БНР.

„Това е предизвикателна мисия за Индия“, каза астрофизикът Сомак Райчаудхури пред телевизия NDTV в петък. По думите му сондата на мисията ще изследва изхвърлянето на коронална маса, периодично явление с огромни изхвърляния на плазма и магнитна енергия от слънчевата атмосфера. Тези изблици са толкова мощни, че могат да достигнат Земята и потенциално да нарушат работата на сателитите.

Aditya ще помогне да се предскаже явлението "и да предупреди всички, така че сателитите да могат да изключат захранването си".

„Това също ще ни помогне да разберем как се случват тези неща и в бъдеще може да нямаме нужда от система за предупреждение там", каза той.

Агенцията използва сателитна ракета PSLV в конфигурация XL, оборудвана с шест извънбордови двигателя. Тази конфигурация беше използвана за първи път за изстрелването на първата лунна сонда на Индия „Чандраян 1“, през октомври 2008 г. Оттогава той е бил използван за няколко важни мисии. PSLV летя за последно в конфигурация XL през ноември 2022 г., носейки сателита EOS-06 и осем наносателита в околоземна орбита.

Станцията Aditya-L1 е първата космическа мисия на Индия от типа на обсерватория за наблюдение на Слънцето. След четиримесечно пътуване от 1,5 млн. километра апаратът ще влезе в хало орбита в точката на Лагранж L1, където силите на гравитационното привличане на Земята и Слънцето са равни. Това положение ще позволи на Aditya-L1 постоянно да наблюдава Слънцето, без да се разсейва от затъмнения.

Космическият кораб носи седем инструмента за наблюдение на фотосферата, хромосферата и най-външните слоеве на Слънцето (короната), използвайки детектори за електромагнитно поле, частици и магнитно поле. Планира се, когато бъде достигната очакваната орбита, основният апарат на мисията, коронографът с видима линия, да изпраща 1440 изображения на ден до наземната станция за анализ. Очаква се мисията Aditya L1 да предостави информация за разбирането на проблема с нагряването на слънчевата корона, изхвърлянето на коронална маса, активността преди избухването и нейните характеристики, динамиката на космическото време, разпространението на слънчевия вятър, частиците и полетата и други.
Сподели:

Коментари (0)

Жените и Олимпиадата в Древна Гърция: забрана, изключения и скрити истории

Жените и Олимпиадата в Древна Гърция: забрана, изключения и скрити истории

Когато говорим за древните Олимпийски игри, обикновено си представяме мускулести мъже, състезаващи се голи под жаркото слънце на Олимпия. Но имало ли е място за жени в този свят на атлетика, чест и религиозен ритуал?

Антарктида под леда: невидимият релеф и бъдещето, което ни очаква

Антарктида под леда: невидимият релеф и бъдещето, което ни очаква

Учени създадоха най-подробната досега карта, на която се виждат хиляди хълмове, каньони и скрити структури, които могат да определят колко бързо ледниците ще се стопят и как това ще повлияе на морското равнище

Марс ще почака: Защо Илон Мъск изостави проектите си за „червената планета“

Марс ще почака: Защо Илон Мъск изостави проектите си за „червената планета“

В следващите години компанията ще се съсредоточи върху лунната програма, а активната фаза на проекта за Марс се планира да бъде отложена за по-късна дата