Те разработват методи за справяне с глобалната бедност
Икономистите Абиджит Банерджи, Естер Дюфло и Майкъл Кремер спечелиха Нобелова награда за икономически науки за 2019 година за създаване на експериментален подход за облекчаване на глобалната бедност, съобщи в понеделник Кралската шведска академия на науките.
„Тази година лауреатите въведоха нов подход за получаване на надеждни отговори за най-добрите начини за борба с глобалната бедност“, се казва в изявлението на академията, цитирано от Ройтерс.
Техният подход към решаването на проблемите на бедността се състои във „внимателно проектирани експерименти“ за намиране на най-ефективните решения за засегнатите хора. Експерименталните методи на изследване, разработени от триото икономисти, се считат за най-иновативните в икономическото развитие.
Банерджи и Дюфло са преподаватели в Масачузетския технологичен институт, докато Кремер е от Харвардския университет.
Естел Дюфло е втората жена, спечелила нобеловата наградата за икономика.
Официално известна като наградата на Швейцарската централна банка за икономически науки в памет на индустриалния инвеститор и изобретател на динамита Алфред Нобел, самата тя не е създадена от нейния основател, а по-късно.
Тази награда е създадена от Riksbank през 1968 година, като нейният първи носител е избрана година по-късно. Наградата носи на избраните 9 милиона швейцарски крони (около 918 000 щатски долара), златен медал и грамота.
През миналата седмица бяха връчени шест Нобелови награди - за медицина, физика и химия, плюс две литературни награди и най-голямата награда за мир.
Всички носители, освен този на наградата за мир, получават наградите си в Стокхолм, Швеция, на 10 декември - годишнината от смъртта на Нобел през 1896 година. Единствено носителят на наградата за мир я получава в Осло, Норвегия.
Фактор
„Тази година лауреатите въведоха нов подход за получаване на надеждни отговори за най-добрите начини за борба с глобалната бедност“, се казва в изявлението на академията, цитирано от Ройтерс.
Техният подход към решаването на проблемите на бедността се състои във „внимателно проектирани експерименти“ за намиране на най-ефективните решения за засегнатите хора. Експерименталните методи на изследване, разработени от триото икономисти, се считат за най-иновативните в икономическото развитие.
Банерджи и Дюфло са преподаватели в Масачузетския технологичен институт, докато Кремер е от Харвардския университет.
Естел Дюфло е втората жена, спечелила нобеловата наградата за икономика.
Официално известна като наградата на Швейцарската централна банка за икономически науки в памет на индустриалния инвеститор и изобретател на динамита Алфред Нобел, самата тя не е създадена от нейния основател, а по-късно.
Тази награда е създадена от Riksbank през 1968 година, като нейният първи носител е избрана година по-късно. Наградата носи на избраните 9 милиона швейцарски крони (около 918 000 щатски долара), златен медал и грамота.
През миналата седмица бяха връчени шест Нобелови награди - за медицина, физика и химия, плюс две литературни награди и най-голямата награда за мир.
Всички носители, освен този на наградата за мир, получават наградите си в Стокхолм, Швеция, на 10 декември - годишнината от смъртта на Нобел през 1896 година. Единствено носителят на наградата за мир я получава в Осло, Норвегия.
Още от Наука
Търговците на апокалипсис: Държавите, които продават бъдещето на планетата
Светът се насочва към затопляне от 2,7°C до края на века. Нов анализ на Carbon Brief разкрива кои държави са най-големите исторически износители на въглеродни емисии, защо САЩ остават извън челната десетка и каква е позицията на България в глобалната климатична сметка.
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.