Спомените от миналото не са просто празно бърборене, но и спасение от тъгата, твърдят изследователите.

Носталгията е свързана с добрите спомени от миналото. Обръщането към тях прилича на историята на възрастен роднина, който обича да повтаря, че „преди музиката беше по-добра, политиците бяха по-почтени и дори кукувиците кукаха по-силно”.

Носталгията обикновено се свързва със стагнация, съпротива срещу промяната при хора, които вече не очакват нищо от живота. Носталгията има несправедливо лоша репутация. В психологията тя се счита за механизъм за оцеляване, който помага на човек да се справи по-леко в трудни времена. Това се потвърждава от скорошно проучване на университета в Саутхемптън върху психичното здраве на хората по време на пандемията.

За целите на проучването повече от 3700 души от Обединеното кралство, Китай и САЩ описват настроението си в началото на пандемията. Участниците са помолени да оценят своето настроение, самота и чувство на носталгия по скала от 1 до 7. Изследването е публикувано в научното списание Psychological and Personality Science. Проучването установи, че най-самотните хора се чувстват и най-нещастни. Това заключение не изглежда изненадващо.

Интересен резултат е свързан с чувство на носталгия. Спомените за приятни неща сякаш предпазват хората в изолация от чувството на нещастие. Обобщавайки резултатите от изследването, експертите определиха усещането за носталгия като „противоотрова срещу чувството на самота”.

Социалният психолог Том Уайлдшат сравнява усещането за носталгия с имунната система на тялото в статия в списание Science News. „Самотата може да направи човека нещастен, точно както инфекцията може да го разболее. Усещането за самота може да предизвика носталгични спомени, които да повишат тонуса и настроението. В това отношение носталгията може да се сравни с имунитета, който се бори с вирус“, пише Уайлдшат./БГНЕС, в. „Хелзингин Саномат”