Учени откриха категорично доказателство за геоложката епоха антропоцен - в нов каталог на минералите 208 са резултат единствено или предимно от човешка дейност, съобщи New Scientist.
Тези минерали са почти 4% от около 5200-те, признати официално от Международната минералогическа асоциация.
Повечето минерали са се образували преди 2 млрд. години, когато в земната атмосфера се е появил свободен кислород, произвеждан от фотосинтезиращи бактерии. Тогава минералите са се увеличили от около 2000 на над 4000.
"След това е имало нещо като застой", каза Ян Залазьевич от университета в Лестър. "Следващият голям скок е последица от човешка дейност, и особено през последните десетилетия", допълва ученият.
Повечето минерали са резултати от живи процеси. Животът създава изобилен атмосферен кислород, който дава възможност за окисляване и образуване на много метални минерали, като железните окиси. Морските организми с черупки също създават дебели депозити от карбонати, когато умират и се натрупват на морското дъно.
Темпът, с който хората добавят нови минерали от няколкостотин години, е по-бърз от този, с който са се увеличили минералите при последния скок преди хиляди години.
Хората създават минерали по няколко начина, като произвеждат синтетични минералоподни съединения, например силициевите чипове за полупроводниците, или сплави за тухли, порцелан, метали. Нови минерали се образуват и на места, където се изхвърлят твърди отпадъци, стари батерии, електроника, уреди. Човешката дейност в мините също води до поява на нови минерали, както и транспортът, инфраструктурите.
Още от Наука
Учени на крачка от реален диалог с животните: Изследователка разчела езика на птиците
Джули Ели, която е лауреат на наградата „Колър-Дулитъл“ за 2026 г., е успяла успешно да идентифицира единадесетте основни звука, използвани от зебровата чинка – вид дребна птица, отличаваща се с изключителна гласовитост
Гърция подготвя първия си астронавт, до 2 години трябва да излети в Космоса
Полетът е част от новата Национална космическа стратегия на Гърция, която определя развитието на сектора до 2035 година
Първият професионален радиотелескоп в България пристигна в Рожен – LOFAR-BG отваря нов прозорец към Вселената
България прави историческа крачка в радиоастрономията. В НАО „Рожен“ пристигна ключовото оборудване за първия професионален радиотелескоп LOFAR-BG, който ще стане част от най-голямата европейска радиоастрономическа мрежа. Проектът ще позволи изследване на Слънцето, магнитните полета, пулсарите и далечните галактики с безпрецедентна точност.