Трима учени са носителите на тазгодишната Нобелова награда за физика. Отличието е разделено на две между Райнер Вайс и Бари Бариш от една страна и Кип Торне от друга за приноса им към работата на Лазерно-интерферометричната обсерватория за гравитационни вълни (LIGO) и наблюдението на гравитационните вълни.
На 14 септември 2015 г. за първи път се наблюдават гравитационни вълни. Тези вълни, предсказани за първи път от Алберт Айнщайн преди едно столетие, идват от сблъсъка между две черни дупки.
Въпреки че сигналът е изключително слаб при пристигането си до Земята, той е обещание за революция в астрофизиката. Гравитационните вълни са изцяло нов начин за наблюдение на едни от най-бурните събитие във Вселената и пореден тест за границите на човешкото познание.
Лазерно-интерферометричната обсерватория за гравитационни вълни, известна с английското си съкращение LIGO, е съвместен проект на над хиляда учени от над 20 държави, които наблюдават проявленията на тези вълни.
„Пионерите Райнер Вайс и Кип Торн, заедно с Бари Бариш – ученият и лидер, който завърши проекта (LIGO), гарантираха, че четирите десетилетия на усилия най-накрая доведоха до наблюдаването на гравитационните вълни“, се казва в съобщението на Кралската шведска академия на науките.
Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г., съобщи сайтът Nobelprize.org, цитиран от БТА.
Първата Нобелова награда за физика е на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име.
Досега само две жени са ставали лауреати в тази категория – през 1903 г. Мария Кюри и Мария Гьоперт Майер през 1963 г. Всички останали наградени са мъже. Само Джон Бардин получава отличието два пъти.
Кралската шведска академия на науките предпочита да присъжда отличието на по-млади учени, отколкото останалите академии. Средната възраст на Нобеловите лауреати по физика е 55 години.
Сред по-известните учени Нобелови лауреати за физика до 1982 г. са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри /1903/, Макс Планк /1918/, Алберт Айнщайн /1921/, Нилс Бор /1922/, Лев Ландау /1962/, Пьотър Капица /1978/.
Фактор
На 14 септември 2015 г. за първи път се наблюдават гравитационни вълни. Тези вълни, предсказани за първи път от Алберт Айнщайн преди едно столетие, идват от сблъсъка между две черни дупки.
Въпреки че сигналът е изключително слаб при пристигането си до Земята, той е обещание за революция в астрофизиката. Гравитационните вълни са изцяло нов начин за наблюдение на едни от най-бурните събитие във Вселената и пореден тест за границите на човешкото познание.
Лазерно-интерферометричната обсерватория за гравитационни вълни, известна с английското си съкращение LIGO, е съвместен проект на над хиляда учени от над 20 държави, които наблюдават проявленията на тези вълни.
„Пионерите Райнер Вайс и Кип Торн, заедно с Бари Бариш – ученият и лидер, който завърши проекта (LIGO), гарантираха, че четирите десетилетия на усилия най-накрая доведоха до наблюдаването на гравитационните вълни“, се казва в съобщението на Кралската шведска академия на науките.
Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г., съобщи сайтът Nobelprize.org, цитиран от БТА.
Първата Нобелова награда за физика е на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име.
Досега само две жени са ставали лауреати в тази категория – през 1903 г. Мария Кюри и Мария Гьоперт Майер през 1963 г. Всички останали наградени са мъже. Само Джон Бардин получава отличието два пъти.
Кралската шведска академия на науките предпочита да присъжда отличието на по-млади учени, отколкото останалите академии. Средната възраст на Нобеловите лауреати по физика е 55 години.
Сред по-известните учени Нобелови лауреати за физика до 1982 г. са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри /1903/, Макс Планк /1918/, Алберт Айнщайн /1921/, Нилс Бор /1922/, Лев Ландау /1962/, Пьотър Капица /1978/.
Още от Наука
Чаталхьоюк: 9000-годишният град, в който жените са били в центъра на обществото
Ново генетично изследване на Чаталхьоюк разкрива, че едно от най-древните известни човешки селища е било организирано около майчината линия. Откритието променя представите за ранните общества, ролята на жените и развитието на човешката цивилизация преди 9000 години
Не е Еверест: Коя е най-близката до Космоса точка на Земята?
Изненадващо откритие показва, че Чимборасо в Еквадор е по-близо до Космоса от Еверест. Каква е причината за това и как учените доказват още през XVIII век факта, който променя начина, по който измерваме височината и днес
Сензационно откритие: Гигантски вирус поставя под въпрос теорията за произхода на живота
Новият „гигантски“ вирус, открит в Япония, притежава необичайни гени и начин на размножаване, които засилват споровете дали вирусите са изиграли ключова роля в еволюцията на живота на Земята