Трима учени са носителите на тазгодишната Нобелова награда за физика. Отличието е разделено на две между Райнер Вайс и Бари Бариш от една страна и Кип Торне от друга за приноса им към работата на Лазерно-интерферометричната обсерватория за гравитационни вълни (LIGO) и наблюдението на гравитационните вълни.
На 14 септември 2015 г. за първи път се наблюдават гравитационни вълни. Тези вълни, предсказани за първи път от Алберт Айнщайн преди едно столетие, идват от сблъсъка между две черни дупки.
Въпреки че сигналът е изключително слаб при пристигането си до Земята, той е обещание за революция в астрофизиката. Гравитационните вълни са изцяло нов начин за наблюдение на едни от най-бурните събитие във Вселената и пореден тест за границите на човешкото познание.
Лазерно-интерферометричната обсерватория за гравитационни вълни, известна с английското си съкращение LIGO, е съвместен проект на над хиляда учени от над 20 държави, които наблюдават проявленията на тези вълни.
„Пионерите Райнер Вайс и Кип Торн, заедно с Бари Бариш – ученият и лидер, който завърши проекта (LIGO), гарантираха, че четирите десетилетия на усилия най-накрая доведоха до наблюдаването на гравитационните вълни“, се казва в съобщението на Кралската шведска академия на науките.
Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г., съобщи сайтът Nobelprize.org, цитиран от БТА.
Първата Нобелова награда за физика е на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име.
Досега само две жени са ставали лауреати в тази категория – през 1903 г. Мария Кюри и Мария Гьоперт Майер през 1963 г. Всички останали наградени са мъже. Само Джон Бардин получава отличието два пъти.
Кралската шведска академия на науките предпочита да присъжда отличието на по-млади учени, отколкото останалите академии. Средната възраст на Нобеловите лауреати по физика е 55 години.
Сред по-известните учени Нобелови лауреати за физика до 1982 г. са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри /1903/, Макс Планк /1918/, Алберт Айнщайн /1921/, Нилс Бор /1922/, Лев Ландау /1962/, Пьотър Капица /1978/.
Фактор
На 14 септември 2015 г. за първи път се наблюдават гравитационни вълни. Тези вълни, предсказани за първи път от Алберт Айнщайн преди едно столетие, идват от сблъсъка между две черни дупки.
Въпреки че сигналът е изключително слаб при пристигането си до Земята, той е обещание за революция в астрофизиката. Гравитационните вълни са изцяло нов начин за наблюдение на едни от най-бурните събитие във Вселената и пореден тест за границите на човешкото познание.
Лазерно-интерферометричната обсерватория за гравитационни вълни, известна с английското си съкращение LIGO, е съвместен проект на над хиляда учени от над 20 държави, които наблюдават проявленията на тези вълни.
„Пионерите Райнер Вайс и Кип Торн, заедно с Бари Бариш – ученият и лидер, който завърши проекта (LIGO), гарантираха, че четирите десетилетия на усилия най-накрая доведоха до наблюдаването на гравитационните вълни“, се казва в съобщението на Кралската шведска академия на науките.
Нобеловата награда за физика се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г., съобщи сайтът Nobelprize.org, цитиран от БТА.
Първата Нобелова награда за физика е на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име.
Досега само две жени са ставали лауреати в тази категория – през 1903 г. Мария Кюри и Мария Гьоперт Майер през 1963 г. Всички останали наградени са мъже. Само Джон Бардин получава отличието два пъти.
Кралската шведска академия на науките предпочита да присъжда отличието на по-млади учени, отколкото останалите академии. Средната възраст на Нобеловите лауреати по физика е 55 години.
Сред по-известните учени Нобелови лауреати за физика до 1982 г. са Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри /1903/, Макс Планк /1918/, Алберт Айнщайн /1921/, Нилс Бор /1922/, Лев Ландау /1962/, Пьотър Капица /1978/.
Още от Наука
Тектонична плоча се разкъсва под Тихия океан - открит е 75-километров разлом
Изследователите са регистрирали как част от зоната на субдукция Каскадия в североизточната част на Тихия океан постепенно се разпада на отделни фрагменти
Откриха християнски амулет на 1500 години, с послание на лист от злато
Подобни амулети са изключително редки, като досега е познат само един сходен екземпляр, който е намерен при разкопки в Германия
Учени отпечатаха с 3D принтер вкусни бисквитки от пластмасови и био отпадъци
Те все още не са опитали бисквитите, защото чакат разрешение от университета. Убедени са обаче, че „µBites“ ще са безопасни и вкусни. Така филмът на Дейвид Кроненбърг „Престъпления на бъдещето“ може в крайна сметка да се окаже пророчески.