Пръстен с името на Пилат Понтийски обърка учените, появи се нова теория

През 2018 г. пръстен, открит десетилетия по-рано при разкопки в дворцовата крепост Иродион, привлече вниманието на медиите. След почистването му се оказало, че върху него има изображение на съд и гръцки букви, изписващи „ΠIΛATO“ (Pilato) - име, най-известно с Пилат Понтийски, римския префект на Юдея, осъдил Исус от Назарет на смърт. Това повдигнало въпроса дали пръстенът от I век не е принадлежал на самия римски управник, пише National Geographic. 

Още отначало учените били разделени. Пръстенът е изработен сравнително евтино, а надписът е необичаен. Трудно било да се приеме, че подобен предмет е носен от богат римски префект. От друга страна, името Пилат е рядко срещано в Юдея, а пръстенът е открит в римски административен център, разположен в крепост с военно значение.

Дебатът така и не бил разрешен. Сега професорът от Калифорнийския университет в Лос Анджелис Катрин Бонешо предлага ново обяснение в статия, публикувана този месец в Palestine Exploration Quarterly. Според нея пръстенът е принадлежал на служител от по-нисък ранг, вероятно роб, работещ в римската администрация. Той може да е използвал пръстена за обозначаване на стоки, предназначени за Пилат, както и за удостоверяване на кореспонденция и легитимиране на продажби.

Основният аргумент срещу връзката с Пилат е качеството на пръстена. Той е изработен от евтина медна сплав, използвана за печатни пръстени на занаятчии с по-нисък статут и освободени роби, а изработката е далеч от майсторска. Първоначалният анализ заключава, че предметът „не е изработен от майстор ковач“.

Изображението в центъра на пръстена също дава важна следа. Според Бонешо то наподобява съдове тип каликс кратер, срещани върху други еврейски предмети от I и II век. Това подсказва, че пръстенът вероятно е бил изработен на местно ниво и е бил твърде прост за човек с обществения статут на Пилат.

Необичаен е и гръцкият надпис. От двете страни на съда са разположени по три букви, които при четене по посока на часовниковата стрелка образуват ΠIΛATO. Ако латинското име Pilatus бъде преведено на гръцки, обичайните форми биха били Pilatos или Pilatou - последната означаваща „на Пилат“. Подобно изписване обаче не е откривано другаде.

Бонешо предлага надписът да се разбира като форма в дателен падеж със значение „за/на Пилат“. Проблемът е, че правилното изписване би трябвало да бъде ΠIΛATΩ с дълго „о“ - омега (Ω), докато върху пръстена е използвана кратката гласна омикрон (O). Според Бонешо това вероятно е грешка при транслитерацията на латинската форма, нещо, което по онова време било често срещано.

През I век латинският все още бил предимно език на римската администрация и армията, докато гръцкият бил широко използван в Юдея. Затова транслитерирането на латински думи с гръцки букви било важно, тъй като увеличавало вероятността надписът да бъде разбран. Изследванията на двуезичието от този период показват и че формите на латинските букви са оказвали влияние върху начина, по който хората пишели на гръцки.

Ако надписът означава „за/от Пилат“, възниква въпросът кой е притежавал пръстена и за какво го е използвал. Тук Бонешо насочва вниманието към мястото на откриването му. През I век Иродион, дворцовата крепост на 14 километра южно от Йерусалим, е бил римски административен център.

Има достатъчно данни, че римските администратори са използвали печатни пръстени за удостоверяване на писма и официални документи. В случая с този пръстен той може да е служил за маркиране на стоки, предназначени за Пилат или идващи от него.

Бонешо смята, че пръстенът вероятно е бил използван от „служител от нисък ранг, участващ в управлението на римската провинция от името на Пилат“. Този човек може да не е бил пряко нает от Пилат и дори да не го е срещал, но да е бил част от администрацията на региона. Според нея е вероятно да е бил един от многото поробени работници, подпомагали работата на римската бюрократична система.

Други учени определят аргументите на Бонешо като убедителни. Историкът Джеремая Куган от Йезуитското училище по теология нарича изследването „проницателно“ и посочва, че то насочва вниманието не само към самия Пилат, но и към множеството хора, често поробени, които са работили от негово име.

Пръстенът може и да не е принадлежал на Пилат Понтийски, но според изследователите той предлага ценна информация за начина, по който е функционирала неговата администрация. | БГНЕС