Томислав Дончев и Владислав Горанов посочиха, че има ръст на средствата за изследователска дейност
За наука има повече пари, но за зло или за добро, те няма да се разпределят по равно и няма да са достъпни без усилия за всички учени. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев на извънреден брифинг във връзка с днешния протест на БАН.
Той допълни, че ще се търси начин институтите на академията да бъдат ангажирани и в големи проекти, свързани с инфраструктурата и превъоръжаването на армията.
„Ръстът на разходите за наука в бюджета за 2018 г. е значителен, но не е предрешено при кого ще попадне”, заяви финансовият министър Владислав Горанов и посочи, че около 5 млн. лв. е увеличението на трансфера за БАН от тези 120 млн. лв., които растат за наука.
Останалите средства са разпределени както следва – за Националния иновационен фонд са около 6 млн. лв., Фонд „Научни изследвания“ е 16,5 млн. лв., за стипендиите на докторантите и средствата за научно-изследователска дейност са отделени 60,8 млн. лв., за членски внос и участие в нетърговски организации има 10 млн. лв., 7 млн. лв. са за плащане на абонамента за поддържане на база данни с научни публикации, 20 млн. лв. са за дейности по Националната пътна карта за детайлизиране на Стратегията за научни изследвания, 44,7 млн. лв. са за самата Стратегията за научни изследвания.
Според финансовия министър „неразбирането между подхода на правителството и очаквания на учените се свежда до виждането, че разходите за наука трябва да бъдат разпределени между отделните научни звена, които не са малко в страната, на база на конкурс, на база на отделни проекти, като максимално се отчита връзката между отделните научни изследвания и потребностите на икономиката и на държавата като цяло“.
В същото време научната общност настоявала този ресурс да се разпредели предварително по отделните бюджети – подход, който според правителството ще доведе до по-лоши резултати.
Фактор
Той допълни, че ще се търси начин институтите на академията да бъдат ангажирани и в големи проекти, свързани с инфраструктурата и превъоръжаването на армията.
„Ръстът на разходите за наука в бюджета за 2018 г. е значителен, но не е предрешено при кого ще попадне”, заяви финансовият министър Владислав Горанов и посочи, че около 5 млн. лв. е увеличението на трансфера за БАН от тези 120 млн. лв., които растат за наука.
Останалите средства са разпределени както следва – за Националния иновационен фонд са около 6 млн. лв., Фонд „Научни изследвания“ е 16,5 млн. лв., за стипендиите на докторантите и средствата за научно-изследователска дейност са отделени 60,8 млн. лв., за членски внос и участие в нетърговски организации има 10 млн. лв., 7 млн. лв. са за плащане на абонамента за поддържане на база данни с научни публикации, 20 млн. лв. са за дейности по Националната пътна карта за детайлизиране на Стратегията за научни изследвания, 44,7 млн. лв. са за самата Стратегията за научни изследвания.
Според финансовия министър „неразбирането между подхода на правителството и очаквания на учените се свежда до виждането, че разходите за наука трябва да бъдат разпределени между отделните научни звена, които не са малко в страната, на база на конкурс, на база на отделни проекти, като максимално се отчита връзката между отделните научни изследвания и потребностите на икономиката и на държавата като цяло“.
В същото време научната общност настоявала този ресурс да се разпредели предварително по отделните бюджети – подход, който според правителството ще доведе до по-лоши резултати.
Още от Наука
Тайното оръжие на стареенето: Протеинът, който мами имунната ни систем
Как протеинът PD-L2 помага на „клетките-зомби“ да се укриват в тялото ни, учените планират да го спрат
Стареенето не е извън нашия контрол, то зависи от начина на мислене
Бонусите на стареенето са това, че хората стават по-добри в справянето със стреса, придобиват по-голяма емоционална устойчивост, стават по-мъдри, увеличава се усещането на защстие
У нас стартира проект за завръщане на египетския лешояд в Югоизточна Европа
15 институции и организации в Европа ще работят върху прекратяване на тровенето на застрашените от изчезване пернати природни санитари, намаляването на случаите на загиналите от токови удари птици в Етиопия и Гърция и ограничаване на бракониерството