Томислав Дончев и Владислав Горанов посочиха, че има ръст на средствата за изследователска дейност
За наука има повече пари, но за зло или за добро, те няма да се разпределят по равно и няма да са достъпни без усилия за всички учени. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев на извънреден брифинг във връзка с днешния протест на БАН.
Той допълни, че ще се търси начин институтите на академията да бъдат ангажирани и в големи проекти, свързани с инфраструктурата и превъоръжаването на армията.
„Ръстът на разходите за наука в бюджета за 2018 г. е значителен, но не е предрешено при кого ще попадне”, заяви финансовият министър Владислав Горанов и посочи, че около 5 млн. лв. е увеличението на трансфера за БАН от тези 120 млн. лв., които растат за наука.
Останалите средства са разпределени както следва – за Националния иновационен фонд са около 6 млн. лв., Фонд „Научни изследвания“ е 16,5 млн. лв., за стипендиите на докторантите и средствата за научно-изследователска дейност са отделени 60,8 млн. лв., за членски внос и участие в нетърговски организации има 10 млн. лв., 7 млн. лв. са за плащане на абонамента за поддържане на база данни с научни публикации, 20 млн. лв. са за дейности по Националната пътна карта за детайлизиране на Стратегията за научни изследвания, 44,7 млн. лв. са за самата Стратегията за научни изследвания.
Според финансовия министър „неразбирането между подхода на правителството и очаквания на учените се свежда до виждането, че разходите за наука трябва да бъдат разпределени между отделните научни звена, които не са малко в страната, на база на конкурс, на база на отделни проекти, като максимално се отчита връзката между отделните научни изследвания и потребностите на икономиката и на държавата като цяло“.
В същото време научната общност настоявала този ресурс да се разпредели предварително по отделните бюджети – подход, който според правителството ще доведе до по-лоши резултати.
Фактор
Той допълни, че ще се търси начин институтите на академията да бъдат ангажирани и в големи проекти, свързани с инфраструктурата и превъоръжаването на армията.
„Ръстът на разходите за наука в бюджета за 2018 г. е значителен, но не е предрешено при кого ще попадне”, заяви финансовият министър Владислав Горанов и посочи, че около 5 млн. лв. е увеличението на трансфера за БАН от тези 120 млн. лв., които растат за наука.
Останалите средства са разпределени както следва – за Националния иновационен фонд са около 6 млн. лв., Фонд „Научни изследвания“ е 16,5 млн. лв., за стипендиите на докторантите и средствата за научно-изследователска дейност са отделени 60,8 млн. лв., за членски внос и участие в нетърговски организации има 10 млн. лв., 7 млн. лв. са за плащане на абонамента за поддържане на база данни с научни публикации, 20 млн. лв. са за дейности по Националната пътна карта за детайлизиране на Стратегията за научни изследвания, 44,7 млн. лв. са за самата Стратегията за научни изследвания.
Според финансовия министър „неразбирането между подхода на правителството и очаквания на учените се свежда до виждането, че разходите за наука трябва да бъдат разпределени между отделните научни звена, които не са малко в страната, на база на конкурс, на база на отделни проекти, като максимално се отчита връзката между отделните научни изследвания и потребностите на икономиката и на държавата като цяло“.
В същото време научната общност настоявала този ресурс да се разпредели предварително по отделните бюджети – подход, който според правителството ще доведе до по-лоши резултати.
Още от Наука
Откритие: Много коралови рифове се приспособяват към климатичните промени
Ново проучване разкри, че около 166 000 квадратни километра коралови рифове по света - приблизително една трета от общата им площ - са особено устойчиви на климатичните промени и имат възможност да оцелеят при сериозно затопляне на океаните
Пробив в археологията: Надпис от Хераклея Синтика потвърждава хипотезата за храм на Херакъл
Откриха у нас храма на родоначалника на македонските царе, които са извеждали своето потекло от бога Херакъл
След 2300 години: учените възстановяват едно от Седемте чудеса на древния свят
Археолози извадиха от Средиземно море 22 масивни каменни блока от едно от Седемте чудеса на древния свят. Международен проект използва 3D технологии и дигитално моделиране, за да възстанови изгубения монумент повече от 2300 години след неговото построяване.