Добивът на злато на Ада тепе край Крумовград влезе в научен труд след две изложби във Виена и у нас, предаде а БГНЕС. Сборникът „Злато & Бронз – Метали, технологии и контакти на територията на Източните Балкани през бронзовата епоха“ е съставен от Стефан Александров, Яна Димитрова, Христо Попов, Барбара Хореш и Кръстю Чукалев. Той е издаден с финансовата подкрепа на Дънди Прешъс Металс – канадската компания, която разработва златното находище край Крумовград, съобщиха от пресцентъра.

Музеят за история на изкуството във Виена приема в началото на 2017 г. изложбата „Първото злато. Ада тепе – най-старият златен рудник в Европа“, която е резултат от съвместната работа на НАИМ към БАН, Музея за история на изкуството във Виена и Института за източна и европейска археология при Австрийската академия на науките. В изложбата участват 14 български музея с 333 находки. За три месеца изложбата е посетена от 210 000 човека и с това оглавява класацията за най-посещавана в света изложба на антична тематика през 2017 г.. В България до този момент никога не е правена специализирана временна експозиция, посветена на бронзовата епоха. Разширена и обновена, изложбата става факт у нас в края на 2017 г. със заглавие „Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха“ с участието на 28 музея с над 600 находки, между които златни накити и съдове, бронзови сечива и оръжия, слитъци от бронз, калъпи за изливане на бронзовите предмети, малък брой сребърни накити. Идеята за изложбите идва от спасителните проучвания на хълма Ада тепе до Крумовград. Проучванията се водят в рамките на проект за разработване на открит рудник за златоносни руди „Ада тепе“ от 2001 г.. „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД е дружеството, което разработва първия за последните 40 г. рудник в България и се фокусира в откритията. Минното дружество и НАИМ към БАН успяват да покажат обществената значимост на спасената информация и да допринесат за популярността на Ада тепе в Крумовград и България в световен мащаб. В изготвянето на мащабния научен труд участват над 80 специалисти от 8 държави, сред които Германия, Австрия, САЩ, Белгия и др. казва Христо Попов, ръководител на проучванията на хълма Ада тепе и зам.-директор на НАИМ към БАН.

Според изпълнителния директор на минното дружество д-р инж. Илия Гърков с финансирането на спасителните проучвания на Ада тепе се осигурява съдейства за съхраняване на важно културно-историческо наследство. Историята на археологическите проучвания на Ада тепе води началото си още от 2001 г., когато на върха се обследва малко тракийско светилище. През 2005 г. започват първите разкрития на следите от стария златодобив, откривани по склоновете на върха, с финансовата подкрепа на крумовградското дружество, което е дъщерно на Дънди Прешъс Металс Инк. – Канада. Резултатите от това партньорство показват, че златодобив на върха е имало още в средата на ІІ хил. пр. Хр. – времето на Микена и на Троя. Днес част от находките са изложени в Регионалния исторически музей Кърджали. Откритията през последните десетилетия показват, че Източно-балканското пространство е било значим кръстопът и източник на благородни метали и през бронзовата епоха./БГНЕС