Какво довежда до неговия възход  и как предателството на собствената му армия слага край на управлението му?

Историята на могъщата Римска империя е низ от възходи и падения, често определяни от способностите на нейните владетели. Сред най-проблемните фигури са т.нар. "казармени императори" – генерали, издигнати на трона единствено от армията. Един такъв владетел, Максимин Тракиеца (Maximinus Thrax), чието кратко, но бурно управление (235 – 238 г. сл. Хр.) въвежда империята в печално известната Криза на Трети век.

Максимин Тракиеца, или Гай Юлий Верус Максимин Август, е значима фигура не само като първият император от несенаторски произход, но и като първият с доказан варварски произход.

Той е роден около 173 г. сл. Хр. в Тракия (днешна България). Заради високия си ръст – според сведенията над два и половина метра – и произхода си, той получава прозвището Тракиеца (Thrax).

От редиците до преторианския двор

Кариерата на Максимин започва в армията, където физическата му мощ и лидерските му умения бързо го издигат. Служейки при Септимий Север и неговите наследници, той се отличава като пълководец по границите на Дунав и Германия.

След като през 235 г. сл. Хр. император Александър Север е убит, управлението на Римската империя попада във вакуум. Преторианската гвардия, елитните защитници на императора, провъзгласяват Максимин Тракиеца за нов император, позовавайки се на неговите военни качества и популярността му сред войниците.

Неговото възкачване бележи радикално отстъпление от традицията: той е първият император, без да е част нито от сенаторската, нито от конническата аристокрация.

Тиранично управление и военен диктат

Като император, Максимин незабавно се фокусира върху укрепването на властта на армията. Той драстично увеличава заплатите и привилегиите на войниците за сметка на цивилното население.

Тази милитаризация незабавно го сблъсква със сенаторското съсловие, което гледа на неговото автократично управление с презрение. Увеличаването на заплатите на войниците наложило повишаване на данъците, съпроводено от сурови мерки от страна на бирниците, което настроило и гражданското население срещу него.

Управлението му е белязано от военни конфликти. Той предприема амбициозни кампании срещу сасанидските перси на изток и германските племена по Рейн и Дунав. Води успешни битки срещу алеманите в блатата на Агри Декуматес, което му донася титлата Germanicus Maximus. След като осигурява границите, той се оттегля в Сирмиум (Панония) за зимата, откъдето воюва срещу даките и савроматите.

Годината на шестимата императори

Въпреки военните успехи, вътрешното напрежение ескалира. През 238 г. сл. Хр. избухва поредица от въстания. В Африка недоволното население обявява губернатора Гордиан I за император. Сенатът в Рим подкрепя Гордиан и обявява Максимин Тракиеца за обществен враг.

Когато Гордиан I е победен от негов съперник, Сенатът паникьосан издига двама свои членове – Балбин и Пупиен – за съимператори. Хаосът по улиците на Рим принуждава Сената да отстъпи и да назначи внука на Гордиан I – Гордиан III – за цезар.

Докато това се случва, Максимин Тракиеца повежда легионите си към Рим, решен да смаже бунта.

Крахът: Обсадата на Аквилея и предателството

Напредването на Максимин е спряно при град Аквилея, който отказва да му отвори портите. Императорът започва обсада на стратегически важния град. Но логистичните трудности и деморализацията сред войските му нарастват.

Историкът Херодиан описва ожесточената съпротива на града:

„Те предприемаха многобройни атаки почти всеки ден, и цялата армия обграждаше града като в мрежа, но аквилейците отвръщаха с решителност, показвайки истински ентусиазъм за война. [...] По този начин те отблъскваха нападателите си и никой не беше твърде млад или твърде стар, за да не участва в битката за запазване на родния си град.“

В крайна сметка, войските на Максимин се обръщат срещу него. Херодиан разказва, че заговорници влизат в палатката на императора по обяд, когато храната и питейната вода са на изчерпване. Те убиват Максимин и сина му. Главите им са изпратени в Рим.

Управлението на Максимин Тракиеца приключва внезапно и срамно, поставяйки началото на ера, в която Рим ще бъде управляван от поредица краткотрайни "казармени императори". Неговото управление остава предупредителен урок за опасностите от неконтролираната военна амбиция и крехкостта на властта в античния свят.