Навальный LIVE: Ето как Кремъл пренаписа жалката биография на Путин

Навальный LIVE, Александр Макашенец 

Владимир Путин е един от най-известните хора в света. Безброй интервюта, десетки документални филми, стотици часове пресконференции. На пръв поглед би трябвало за такъв човек да се знае буквално всичко. Но има един проблем.

Колкото по-дълго Путин е на власт, толкова по-малко разбираме кой всъщност е той. По време на управлението му официалната му биография неведнъж е била променяна.

Променяли са се и източниците, предлагани на обществото. Кремъл е пренаписвал фактите и свидетелствата за живота на президента, отношенията му със семейството, приятелите и собствения му народ. А онези, които са се опитвали да разкажат истината, сами се досещате какво се е случвало с тях.

Днес ще поговорим за това как Путин редактира своето минало, настояще и бъдеще, каква версия на Путин се предлага на обществото и кой е той в действителност. Ще разкажем и кои статии, книги и филми са били забранени от Кремъл.

Сложете един лайк. Започваме.

За да разберем как точно е била прочистена биографията на първото лице в държавата, трябва да се върнем четвърт век назад.

Годината е 1999

 Вторият президентски мандат на Борис Елцин е към края си.

Неговото най-близко обкръжение, така нареченото „семейство“, избира наследник – човекът, който ще може да гарантира безопасността на семейството. Това става почти неизвестният тогава Владимир Путин, директор на ФСБ.

Формално той започва да ръководи страната в новогодишната нощ като изпълняващ длъжността президент.

Путин казва по телевизията:

„Искам да предупредя, че всички опити да се излезе извън рамките на руските закони и Конституцията на Русия ще бъдат решително пресичани.“

Проблемът бил очевиден. Хората просто не знаели кой е Владимир Путин.

Наследникът на Елцин бил, нека бъдем честни, незабележим служител на службите, който до този момент не се бил отличил с никакви постижения и не бил запомнен с нищо. Решено било това да се поправи.

През януари 2000 година членът на „семейството“ на Елцин Валентин Юмашев се срещнал с журналистката от „Комерсант“ Наталия Геворкян. Заедно решили да издадат биография на Путин.

Форматът бил поредица от интервюта. В продължение на много часове Геворкян и нейните съавтори Андрей Колесников и Наталия Тимакова разговаряли със самия Путин. Присъствала и съпругата му Людмила. Говорели за живота.

 Ето какво признава веднъж Андрей Колесников: 

„Това беше преди четири години, дори повече, може би преди пет години. Просто поговорихме с бъдещия президент на Русия за живота му.“

„Да.“

„И това беше всичко.“

„Да. Аз в случая бях просто изпълнител на чужда воля.“

Книгата получила заглавието „От първо лице“ и излязла през март 2000 година – точно навреме за първите президентски избори на Путин.

Дълго време тя останала единствената официална биография на държавния глава. Текстът ѝ бил публикуван на сайта на президента на Русия и често цитиран от журналисти.

Само че в един момент книгата просто изчезнала.

Изчезнала от сайта.

Някои свързват това с публикуването на разследвания за виолончелиста Сергей Ролдугин.

През 2016 година Международният консорциум на разследващите журналисти публикува поредицата материали, известна като

„Панамските документи“

 Путин беше един от главните герои в публикациите. Журналистите откриха, че неговият приятел Сергей Ролдугин е притежавал мрежа от офшорни сметки в интерес на президента.

Какво общо има книгата?

Именно в биографията „От първо лице“ Ролдугин разказва за дългогодишното си приятелство с Путин.

Не е изненадващо, че са се опитали да се избавят от тези свидетелства.

„Преди да заминат за Германия им се роди Маша. Бившият ми тъст имаше вила край Виборг. Прекрасно място. Когато взехме детето от родилния дом, отидохме там. Всички живеехме заедно – Володя, Люда, аз със съпругата ми. Разбира се, празнувахме раждането на Маша. Вечер устройвахме такива запои и такива танци.“

Но това е само една от версиите.

Книгата може да е изчезнала не заради панамските архиви. В нея изобщо имало много подробности за личния живот на Путин. Някои от тези подробности по-късно той пожелал да скрие.

Например били споменати дъщерите му Маша и Катя, които впоследствие буквално били укривани в продължение на десетилетие.

Путин разказвал много истории от младостта си. Например как с приятел наказали свой другар за алчност, като го лишили от консерви с месо.

А Людмила си спомняла как за първи път видяла бъдещия си съпруг:

„Володя стоеше на стълбите до касата. Беше облечен много скромно. Дори бих казала бедно. Съвсем незабележим. Ако го бях видяла на улицата, вероятно нямаше да му обърна внимание.“

Съгласете се, не е най-впечатляващото описание на човек, който по-късно според пропагандата ще стане незаменим за огромна държава.

Много подробности за личния живот на Путин имало и в книгите на Олег Блоцки – бивш офицер и военен журналист.

По същото време, когато се подготвяла книгата „От първо лице“, Блоцки започнал работа по

собствена биография на Путин

 Първоначално сам събирал информация. Посетил родното село на рода Путин, ровил в местните архиви. След това се срещал със самия Путин и със съпругата му.

В продължение на няколко дни Блоцки разговарял с президента и първата дама с часове.

И тук Людмила била още по-откровена:

„Срещите ни са отделна история. Аз никога не закъснявах, а Володя постоянно. Час и половина закъснение беше нещо нормално. Помня как стоя в метрото. Първите петнадесет минути издържаш спокойно. Половин час – също. Но когато мине час, а него все още го няма, започваш да плачеш от обида. А след час и половина вече не изпитваш никакви емоции.“

Това е откъс от първата книга на Блоцки за президента, озаглавена „Владимир Путин. Историята на живота“.

Тя излиза в края на 2001 година.

След публикуването ѝ в Кремъл разбрали, че се получава истина – но не тази, която им е нужна.

Затова още при втората книга „Владимир Путин. Пътят към властта“ възникнали непреодолими трудности.

Издателят Андрей Антипов си спомня, че книжарските вериги неочаквано отказвали да приемат книгата, въпреки че тя била изключително търсена по панаири и изложения.

Още през 2002 година самият Блоцки твърдял, че пречки му създава тогавашният прессекретар на Путин Алексей Громов.

По-нататъшната съдба на книгите му била печална.

Блоцки изпаднал в немилост, а държавните телевизии се държали така, сякаш книгите му не съществуват.

Последният му опит да преиздаде биографията бил с финансиране от Съюза на арменците в Русия и с огромен тираж от 200 000 екземпляра.

И няма да повярвате – целият тираж изчезнал, сякаш никога не е съществувал.

Сред книгите с подробности за семейния живот на Путин имало още една. Тя била написана от германката Ирен Пич – приятелка на Людмила Путина. Двете се запознали през 1995 година по време на туристическо пътуване на Людмила до Хамбург.

В книгата си Пич разказвала за отношенията си със съпругата на Путин през 90-те години. Там Людмила изобщо не подбирала думите си.

„Очите на Людмила се напълниха със сълзи от това, че възгледите ѝ не намират разбиране. После, усмихвайки се тъжно, тя каза:

„Но за съжаление той е вампир.““

Днес нито една от тези книги не може да бъде купена в книжарниците – нито на хартия, нито в електронен вариант.

Сега могат да се намерят само при частни колекционери и то срещу сериозни суми.

Очевидно книгите са попаднали под забрана по проста причина – съдържат твърде много откровения, които показват Путин като обикновен и далеч не идеален човек.

От книжарниците изчезнала дори неутралната книга за родословието на Владимир Владимирович, написана от негов далечен роднина – Александър Путин. Това решение било продиктувано от две причини. От една страна – от съображения за сигурност, а от друга – от навика на Путин да записва активите си на дългогодишни познати, приятели и далечни роднини.

Логиката е проста: всичко, което може по някакъв начин да те компрометира или, напротив, да те покаже като обикновен човек, трябва да изчезне от публичното пространство.

И това се отнася не само за книгите, но и за филмите.

„После ще се оттегля и спокойно ще се занимавам с юридическа дейност, ще пиша детски книги и ще доживеем щастливо заедно до дълбока старост.“

„Никога не си казвал, че искаш да доживееш с мен до дълбока старост.“

Това е кадър от филма „Целувка не за пресата“. Честно казано, това не е нито най-талантливият, нито най-увлекателният и точен преразказ на биографията на Путин.

Работейки по сценария, създателите очевидно са прочели всички излезли дотогава биографии на Путин. Това личи от отделни епизоди. Но неудобните моменти са оставени извън кадър.

Лично на мен ми се струва, че филмът показва Путин в максимално благоприятна светлина, но въпреки това не е бил допуснат до широко разпространение.

Продуцентът и сценарист Анатолий Воропаев по същото време работел като заместник-губернатор на Тулска област. На него му било обяснено съвсем ясно, че филмът няма да получи разпространение.

Макар да бил заснет още през 2002 година, „Целувка не за пресата“ престоял на рафта няколко години. Едва през 2008 година бил показан в кино „Художествений“, и то само в рамките на еднократна прожекция. След това филмът се разпространявал единствено на DVD.

Имаме основания да смятаме, че някъде в президентската администрация просто не са оценили филма. Затова зрителите така и не видяха на голям екран сцени като тази, в която Владимир Владимирович по време на службата си в Германия гледа стриптийз шоу.

„Предлагам да пийнем.“

„За изкуството.“

„Да.“

Но на този филм все пак му провървяло – поне е бил пуснат.

Съдбата на други филми за Путин, заснети от документалиста Игор Шадхан, била много по-неприятна.

Шадхан се запознава с Путин в началото на 90-те години. Тогава кметството на Санкт Петербург поръчва на режисьора телевизионна поредица, наречена „Власт“. Сред героите се оказва и младият Путин, тогава заместник на Анатолий Собчак.

Това било първото появяване на Путин по телевизията.

„Вие сте късметлия.“

„Досега не ми се е налагало да се оплаквам от съдбата. От това може да се направи извод, че като цяло съм имал късмет.“

След филма отношенията между Шадхан и Путин станали толкова близки, че семействата им започнали да дружат. Путин и негови приятели помагали на бизнеса на режисьора, а той започнал да снима филми вече за самия Владимир Владимирович като държавен глава.

През 2002 година по поръчка на ВГТРК Шадхан заснема документалния филм „Вечерен разговор“. Заедно с Путин гледат записи отпреди десет години и обсъждат как са се променили оттогава.

„Президентът на страната, държавният служител, е сключил договор с обществото за четири години.“

Филмът бил показан по руската телевизия само веднъж и след това напълно забравен.

Следващите филми – „По пътя“ и „Съучениците на президента“ – изобщо не били излъчени, въпреки че за тях били похарчени бюджетни средства.

В първия филм за Путин разсъждавали обикновени пътници във влак. Във втория говорели негови съученици. И невинаги мненията им били ласкателни.

По-късно отношенията между президента и документалиста окончателно се развалили.

Според журналисти от изданието „Проект“, през 2004 година Шадхан се срещнал с Путин в Мексико. По време на разговора режисьорът разкритикувал политиката на президента и случайно станал свидетел на странна сцена.

Людмила Путин молела съпруга си да не се кандидатира за нов президентски мандат

След това всичко, което Шадхан снимал, попадало под негласна забрана на Кремъл.

Забраната засегнала не само самия режисьор, но и всички, които го цитирали.

„Не всички действия на Владимир Владимирович Путин са ми симпатични и съм готов да споря с него.“

През 2005 година телевизия ТВЦ излъчва филма „Ваше високо самотничество“, създаден с участието на Шадхан.

Основната идея на филма била, че президентът не знае как в действителност живее страната, защото неговото обкръжение скрива информация от него.

И това е казано години преди мемовете за „папките на Путин“.

Във филма били използвани кадри с Путин, заснети от Шадхан по-рано, както и нов материал. Днес обаче тези кадри практически не могат да бъдат намерени в интернет.

След излъчването на филма генералният директор на ТВЦ Олег Попцов бил уволнен.

„Понякога си задавах въпроса дали да си тръгна. Но сам нямаше да си тръгна. Вероятно определена роля изигра и моят филм, който беше показан по ТВЦ.“

След като прочиства неудобните биографии, Путин на практика забранява на външни автори да пишат книги и да снимат филми с негово участие.

Всичко, което излиза за Путин днес, се съгласува с Кремъл.

И само ако показва Владимир Владимирович в изключително благоприятна светлина.

Разбира се, и след това се появяват неприятни публикации за Путин и неговото обкръжение – подробности, които властта би предпочела да скрие.

Тогава Кремъл нанася ответен удар

Април 2008 година. Подготвя се поредният конгрес на партията „Единна Русия“. Очаква се именно там да бъде обявено, че Путин, отстъпил президентския пост на Дмитрий Медведев, ще оглави партията.

Малко преди конгреса вестник „Московский корреспондент“ публикува статия, според която Путин вече се е развел с Людмила и се готви да се ожени за гимнастичката Алина Кабаева.

На пръв поглед това изглеждало като обикновен слух от жълтата преса.

Но мнозина били изненадани от реакцията на властите.

Няколко дни по-късно по време на пресконференция в Сардиния журналистка попитала Путин за

предполагаемата му връзка с Алина Кабаева

Въпросът видимо го разгневил.

„Винаги съм се отнасял отрицателно към хората, които със сополивия си нос и еротичните си фантазии се месят в чуждия живот.“

Алина Кабаева също заплашила автора на статията със съдебен иск.

Скоро след това самият вестник „Московский корреспондент“ бил закрит.

Не е известно колко истина е имало в публикацията. Но поне един факт по-късно се потвърдил – Путин действително е имал отношения с Кабаева, докато още е бил женен за Людмила.

„Ако вече има проблеми в семейството и мъжът гледа друга жена и общува с друга жена вместо със съпругата си, значи проблемът вече съществува.“

„След това в семейството трудно може да има нещо добро.“

„Московский корреспондент“ далеч не е единственото издание, закрито след журналистически разследвания.

Продължението следва с историята за блокирането на разследващи медии, ФБК, Алексей Навални, Росреестър, псевдонимите на Путин и прочистването на информация от интернет.