Покрай множеството събития през последните дни едно мина съвсем незабелязано. “Възраждане” гласува против и двата законопроекта срещу корупцията. Естествено, с измислени и дори непремислени аргументи.

Ерго, отношението към корупцията е първият отличителен знак на проектите на Задкулисието. То ще продължи да ражда нови и нови политически проекти, предвид идващите няколко вида избори. Но понеже целта е кражбата на публичен ресурс да продължи, то и целта на всеки нов проект е да блокира противодействието на корупцията.

Не бива да имаме съмнения, че клептокрацията ще вкара всички сили да запази статуквото. И хартиената бюлетина е важен, но само един от инструментите. Всъщност, триглавата ламя на Прехода не може да съществува без достъп до обществен ресурс и извън властта. 

Подходите са два.

Първият политически подход - бавният, трудният и мъчителният - е извоюването на парламентарно мнозинство на Промяната. Това, обаче, ще отнеме много време - може би години, ресурси, още беди и неволи, тежки времена, докато социалният вот, който решава всички избори поиска промяна. 

В момента, при рекордно ниска безработица това няма как да стане. А и реформата в правосъдието няма гаранция, че ще даде плодове при спадащ жизнен стандарт и респективно, засилване на корупционните зависимости.

Вторият политически подход - много непопулярен - е индулгенцията на ББ и договаряне на неговата свобода срещу отдръпване от политиката. Случвало се е в Испания, Чили и на други места след диктатури. 

Такава сделка ще отпуши публичния процес и ще ни спести много обществено време. А Шенген, Еврозона и реформите в службите и регулаторите ще тласне България в желаната от всички траектория на  развитие. Щастието в нещастието е, че Задкулисието е силно уязвимо от една единствена личност.

Това са двата наратива за България.