Дойче Веле

"Възмутително" - така руският външен министър Сергей Лавров определи решението на България, Северна Македония и Черна гора да не допуснат самолета му да прелети над тяхното въздушно пространство. Лавров обяви и специална пресконференция, за да може да изрази публично гнева си към Европейския съюз и НАТО. Но не само отказът за предоставяне на въздушен коридор е причината за недоволството му. 

Дългогодишен дипломат и проводник на руската пропаганда

От месеци външният министър разпространява руската пропаганда по света. Неуморимо той говори за "военна операция" в Украйна, която трябва да бъде "денацифицирана". По този начин напълно преповтаря реториката на президента Путин. Но очевидно влиянието на Лавров намалява. 

72-годишният външен министър е един от най-опитните съветници на Путин. Години наред той работи като дипломат на Съветския съюз, включително в Шри Ланка и в централата на ООН в Ню Йорк. 

Лавров доби популярност в целия свят, когато през 1994 година започна да представлява Русия в Съвета за сигурност на ООН. В годините на конфликтите в Югославия, Ирак, Афганистан и атентатите в САЩ от 11 септември той получи прякора "Господин Нет" заради редовното вето, което налагаше. 

Лавров е външен министър на Русия от 2004 година. И още при анексията на Крим през 2014 той се опитва да оправдае действията на Русия, които нарушават международното право, с руската пропагандна реторика: руското население на полуострова било застрашено след преврат, извършен в Украйна. 

След нападението срещу Украйна на 24 февруари тази година Лавров се натъква на сериозна критика от страна на световната дипломация. Няколко дни след началото на войната пред Съвета на ООН по правата на човека той започна да оправдава нападението с нарушения на човешките права, които Украйна била извършила. В знак на протест другите дипломати напуснаха залата.  

Тримата най-близки до Путин

Но Лавров не е изгубил влияние само на международната сцена. Путин се е заобиколил с военни и с представители на тайните служби. А Лавров не е част от т.нар. "силовики". Най-важните съветници на Путин са трима мъже, които са близки до него още от 70-те години на миналия век - Николай Патрушев, секретар на руския Съвет за сигурност и бивш служител на КГБ, директорът на ФСБ Александър Бортников и Сергей Наришкин, директор на Службата за външно разузнаване на Русия. 

Наскоро "Зюддойче Цайтунг" писа, че Лавров дори не е бил запознат с военните планове на Путин преди инвазията в Украйна. През май отношенията между президента и външния министър са достигнали най-ниската си точка, твърдят експерти по въпросите, свързани с Русия. 

В ефира на италианската телевизия Лавров повтори руското оправдание за войната, според което тя целяла "денацификация" на Украйна. Но също така каза: "Може и да греша, но Адолф Хитлер също е имал еврейска кръв. Това не означава нищо. Мъдрият еврейски народ казва, че най-запалените антисемити обикновено са евреи". След това изказване Путин трябваше лично да се извини на израелския премиер Нафтали Бенет.

И все пак Лавров продължава да брани Кремъл

Въпреки всичко Путин продължава да държи на външния си министър. Може би защото той все още неуморно повтаря опорните точки на руската пропаганда - както по време на работата си в Съвета за сигурност на ООН или след анексирането на Крим.

Два дни след неуспешното пътуване до Сърбия, Лавров разговаря с турски представители в Анкара. Той заяви, че от гледна точка на Москва във военно отношение в Украйна всичко върви "по план". Целите на "специалната военна операция" били постигнати.

Лавров за продоволствената криза

Една от основните теми по време на посещението му в Турция беше блокираният износ на зърно от Украйна. Според Лавров вината била на Украйна. Киев отказвал да премахне мините около пристанищата си и да осигури преминаването на товарни кораби, заяви той след среща с турския външен министър Мевлют Чавушоглу в Анкара. От Украйна пък заявиха, че се опасяват, че премахването на мините ще доведе до руска атака срещу Одеса. 

Руският външен министър също така омаловажи риска от продоволствена криза, като обяви, че проблемът с украинския износ на зърно се смятал от Запада за "всеобща катастрофа", но делът на Украйна в световното производство на пшеница и други зърнени култури бил по-малко от един процент. Междувременно говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Русия няма да доставя зърно на световния пазар, докато не бъдат отменени западните санкции.