Не ходете в Русия!

Ребека Хармс, Дойче веле

Нека започна с едно уточнение: за разлика от много мои колежки и колеги в Европарламента (ЕП), аз не съм толкова страстна почитателка на футбола. Въпреки това атмосферата на големите турнири ме увлича и ме кара трескаво да следя напрегнатите спортни битки.

Да развалим настроението на Путин

Така че когато съвместно с други депутати от ЕП пледирам за това държавните и правителствени ръководители да не присъстват на Световното първенство по футбол в Русия, го правим не защото искаме да развалим футболното настроение на феновете или на футболистите, а това на ФИФА и на руския президент.

Присъденото на Русия домакинство на това световно първенство бе оспорвано от самото начало - също както и това на Катар. ФИФА и до днес твърди, че е била водена от добри намерения. Оттам обичат да казват, че тъкмо с оглед на напреженията между Русия и Запада е важно световните първенства по футбол да стимулират разбирателството между народите и мира. 

Трудно е да се открие по-лековерна лъжа, прикриваща материални интереси - при това невероятно огромни. Та нали руският президент започна инвазията в Крим само три дни след края на Зимните олимпийски игри в Сочи. Той вкара Украйна в ужасяваща война с хиляди жертви и милиони бежанци. Война, която трае вече четири години, само защото Украйна сключи Споразумение за асоцииране с ЕС. Същевременно Владимир Путин поддържа сирийския диктатор и насилник Башар Асад и не се спира и пред най-ужасяващи военни престъпления.

С много пари Кремъл поддържа антиевропейски медии и антиевропейска пропаганда, а в много държави от ЕС - дори и екстремистки партии, които подкопават либералните демокрации за сметка на авторитарни режими. Няма друга трибуна, от която да се лъже повече, отколкото от екрана на Руската държавна телевизия - убедихме се в това във връзка с атаката с отровен газ в Сирия, случая "Скрипал", бежанската криза или войната в Украйна. Критично настроени интелектуалци и опозиционери, особено в окупирания Крим, редовно биват изправяни пред съда и изчезват в трудови лагери. Дори култът към Сталин междувременно изживява нов разцвет. Дружеските ръкостискания с Путин пред милионната аудитория на стадионите и телевизионните камери има за цел да придаде блясък на авторитарната навътре и агресивна навън политика на руския президент. Западните правителствени ръководители не би трябвало да участват в подобни игрички!

Стадионите не носят мир

Трябва ли да полагаме усилия за прекратяването на войните в Сирия и Украйна? На всяка цена. През 2014, по времето на Световното първенство по футбол в Бразилия, Ангела Меркел и Владимир Путин се появиха за кратко един до друг на една от спортните трибуни. Но нима това ускори намирането на мирно решение за Източна Украйна? Ни най-малко. И сега, четири години по-късно, когато държавни и правителствени ръководители от ЕС отново ще застанат редом с Путин по трибуните на руските стадиони, няма да се стигне до мирно решение нито за Сирия, нито за Украйна.

Не се нуждаем от инсценировки, с които да възнаграждаваме руския президент. Нуждаем се от сериозни и единни нови усилия за воденето на дипломатически диалог с Владимир Путин. Масите за преговори в Женева и в Минск са налице.

Що се отнася до останалите фенове и посетители на Световното първенство по футбол в Русия: те не бива да допускат радостта от спортния празник да замъглява погледите им. Редно е да се информират, да разговарят с местните хора, да задават въпроси за липсата на свобода и за неправдите в Русия. Хубаво ще е, ако след това първенство повече хора узнаят за истинските проблеми на руснаците при управлението на Путин. А депутатите биха могли да обвържат пътуването си до руските стадиони с условието да им бъде разрешено посещение при политически затворници. Що се отнася до самите футболисти - убедена съм, че те няма да понесат трагично евентуалното отсъствие на техните правителствени и държавни ръководители по трибуните в Русия.