Режимът на руския президент Владимир Путин живее на кредит. Историята се обръща и всичко - от напредъка на Украйна на бойното поле до трайното единство и решителност на Запада пред лицето на агресията на Путин - сочи, че 2023 г. ще бъде решаваща година. Ако Западът устои, режимът на Путин вероятно ще рухне в близко бъдеще.

Въпреки това някои от ключовите партньори на Украйна продължават да се противопоставят на снабдяването на Киев с оръжията, от които се нуждае, за да нанесе нокаутиращия удар. Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън изглежда се страхува от хаоса, който може да съпътства едно решително поражение на Кремъл. Тя отказа да изпрати танкове, реактивни системи с голям обсег и безпилотни самолети, които биха позволили на украинските сили да се преборят с нападателите, да си върнат територията и да сложат край на войната.

Краят на тираничното управление на Путин наистина ще промени радикално Русия (и останалия свят) - но не по начина, по който Белият дом си мисли. Вместо да дестабилизира Русия и нейните съседи, украинската победа ще елиминира мощна реваншистка сила и ще насърчи каузата на демокрацията по света.

Продемократичните руснаци, които отхвърлят тоталитарния режим на Путин, правят всичко възможно, за да помогнат на Украйна да освободи всички окупирани територии и да възстанови териториалната си цялост в съответствие с международно признатите граници от 1991 г. Планираме и деня след Путин. Руският комитет за действие - коалиция от опозиционни групи в изгнание, която е основана през май 2022 г., има за цел да гарантира, че Украйна ще получи справедливо обезщетение за щетите, причинени от агресията на Путин, че всички военнопрестъпници ще бъдат подведени под отговорност и че Русия ще се превърне от разбойническа диктатура в парламентарна федерална република. С други думи, не е необходимо да се страхуваме от наближаващия край на управлението на Путин, а трябва да го приветстваме с отворени обятия.

Усилията на Путин да възстанови изгубената руска империя са обречени на провал. Следователно моментът е подходящ за преход към демокрация и предаване на властта на регионално ниво. Но за да се осъществи такава политическа трансформация, Путин трябва да бъде победен във военно отношение в Украйна. Решителна загуба на бойното поле ще пробие аурата на непобедимост на Путин и ще го разкрие като архитект на една провалена държава, което ще направи режима му уязвим за предизвикателства отвътре.

Западът, и най-вече Съединените щати, са в състояние да предоставят военна и финансова подкрепа, за да ускорят неизбежното и да доведат Украйна до бърза победа. Но администрацията на Байдън все още не се е обединила около ясен краен изход от войната, а някои американски служители предложиха на Киев да обмисли възможността да се откаже от част от територията си в името на мира - предложения, които не са успокояващи. Украинският президент Володимир Зеленски даде ясно да се разбере, че украинският народ никога няма да приеме такава сделка. Всякакви териториални отстъпки, направени на Путин, неизбежно ще доведат до нова война по пътя.

В основата на нежеланието на Вашингтон да достави необходимите оръжия стои страхът от потенциалните последици от решителното поражение на Русия в Украйна. Мнозина в администрацията на Байдън смятат, че падането на Путин може да предизвика разпадането на Русия, което да потопи ядрената държава в хаос и потенциално да засили Китай.

Но тези опасения са преувеличени. Рискът от руски колапс, разбира се, е реален. Но той е по-голям при управлението на Путин, който тласка страната във все по-централизирана и милитаризирана посока, отколкото при един демократичен, федерален режим. Колкото по-дълго настоящият режим остане на власт, толкова по-голям е рискът от непредсказуем разрив.

Агресията на Путин разкри присъщата нестабилност на неговия модел на управление, който се основава на необходимостта от противопоставяне на външни врагове. Кремълската мафия, превърнала Русия в плацдарм за своите военни планове, вече заплаши да използва ядрено оръжие в Украйна. Следователно Вашингтон трябва да се страхува не от рухването на режима на Путин, а от по-нататъшното му оцеляване.

В продължение на почти две десетилетия някои западни специалисти твърдяха, че руският народ никога няма да приеме демокрацията и че Русия е обречена на реваншизъм. Всъщност пропагандата на Путин успя да внуши на значителна част от руското общество мнението, че западните ценности са напълно чужди на Русия. Но икономическата интеграция със Запада е позволила на други държави да преодолеят фашисткото си наследство. А по-дълбоката интеграция с Европа, съчетана с условно облекчаване на западните санкции, може да помогне на Русия да направи същото.

След военното поражение на Путин Русия ще трябва да избира: или да стане васал на Китай, или да започне да се реинтегрира в Европа (след като преди това справедливо компенсира Украйна за нанесените по време на войната щети и накаже виновните за военните престъпления). За мнозинството руснаци изборът в полза на мира, свободата и разцвета ще бъде очевиден - и още по-очевиден от бързото възстановяване на Украйна.

Военното поражение на Путин би спомогнало за катализиране на политическата трансформация в Русия, което ще даде възможност на търсещите светло бъдеще да премахнат стария режим и да изградят нова политическа реалност. Руският комитет за действие изложи план за тази трансформация, целящ възстановяването на руската държава "на принципите на правовата държава, федерализма, парламентаризма, ясното разделение на властите и даването на приоритет на човешките права и свободи пред абстрактните "държавни интереси".

Русия трябва да се превърне в парламентарна република и федерална държава само с ограничени централизирани правомощия (тези, които са необходими за провеждане на външната и отбранителната политика и за защита на правата на гражданите) и много по-силни регионални правителства.

Постигането на тази цел ще отнеме време. В рамките на две години след разпускането на режима на Путин руснаците ще изберат учредително събрание, което да приеме нова конституция и да определи нова система от регионални органи. Но в краткосрочен план, преди да бъде свикано това събрание, ще е необходим преходен държавен съвет със законодателни правомощия, който да контролира временно технократско правителство. Ядрото му ще бъде съставено от руснаци, привърженици на върховенството на закона, тези, които публично са се отрекли от войната на Путин и от неговия нелегитимен режим.

Веднага след като поеме властта, държавният съвет ще сключи мирно споразумение с Украйна, признавайки границите на страната от 1991 г. и справедливо компенсирайки я за щетите, причинени от войната на Путин. Държавният съвет също така официално ще отхвърли имперската политика на режима на Путин, както в Русия, така и в чужбина, включително като прекрати всякаква формална и неформална подкрепа за проруските структури в страните от бившия Съветски съюз. И ще сложи край на дългогодишната конфронтация на Русия със Запада, като вместо това премине към външна политика, основана на мир, партньорство и интеграция в евроатлантическите институции.

На вътрешния фронт държавният съвет ще започне да демилитаризира Русия, като намали числеността на въоръжените сили и съответно разходите за тяхната поддръжка. Той ще разпусне и органите на полицейската държава на Путин, включително репресивната Федерална служба за сигурност и Центъра за борба с екстремизма, и ще отмени всички репресивни закони, приети по време на управлението на Путин. Всички политически затворници ще бъдат освободени и напълно реабилитирани и ще бъде приета по-широка програма за амнистия, за да се намали общият брой на затворниците в Русия.

На федерално ниво Държавният съвет ще продължи лустрацията, като проведе открити и задълбочени разследвания на бивши служители, за да дисквалифицира отговорните за злоупотребите на предишния режим. Освен това ще ликвидира всички политически партии и обществени организации, които са подкрепяли инвазията в Украйна, за да не могат да пречат на изграждането на нова Русия. В същото време съветът ще либерализира избирателните закони, ще опрости процеса на регистрация на политическите партии и ще премахне ограниченията от времето на Путин върху митингите, стачките и демонстрациите.

Държавният съвет също така ще започне процес на децентрализация на страната, като предаде широки правомощия на регионите, включително в бюджетната сфера. Такива реформи ще отслабят всемогъщия имперски център на Русия: ако федералното правителство няма пълен контрол върху държавните финанси, то няма да има средства да провежда военни авантюри.

И накрая, съветът ще гарантира, че военнопрестъпниците и висшите служители от режима на Путин ще бъдат подведени под отговорност. Лицата, отговорни за най-тежките военни престъпления, ще бъдат съдени от международен трибунал, а останалите ще бъдат съдени от самата Русия. За тази цел Съветът ще трябва да постави ясна граница между военнопрестъпниците и служителите на бившия режим, предлагайки различни форми на компромис с последните, за да се осигури по-спокоен преход.

Това е моментът, в който Украйна трябва да се реши. Байдън може да обърне хода на събитията в полза на Киев, като подкрепи декларациите си за подкрепа с доставка на танкове и оръжия с далечен обсег на действие. Той може също така да ускори падането на режима на Путин, като открие възможност за демократично бъдеще за Русия и покаже на света глупостта на военната агресия. Съединените щати не могат да позволят на страховете си да попречат на надеждите на Украйна. /БГНЕС