11 Май, 2026

"Неандерталецът в мен": НИМ с нови следи от споделеното ни минало с нашия неразбиран предшественик

"Неандерталецът в мен": НИМ с нови следи от споделеното ни минало с нашия неразбиран предшественик

Снимка: НИМ

С изложението Националният исторически музей отправя послание да преосмислим представите си за човешката еволюция и да открием неочаквано близката връзка между нас и един неразбиран наш предтеча, съществувал паралелно с Homo sapiens и оставил реална следа в генетичното ни наследство

Във вторник от 15:00 ч. в Залата за временни експозиции (етаж 3) Националният исторически музей открива изложбата „Неандерталецът в мен. Пещерата Бачо Киро: следи от споделено човешко минало“

Изложбата представя неандерталците не като примитивни същества от далечна епоха, а като самостоятелен човешки вид, съществувал паралелно с Homo sapiens и оставил реална следа в генетичното наследство на съвременния човек, казват от НИМ. 

Съвременните научни проучвания показват, че контактите между неандерталците и първите съвременни хора са били значително по-сложни и по-близки, отколкото дълго време се е смятало. Чрез богат научен и визуален разказ експозицията проследява мястото на неандерталците в човешката история и представя редица техни постижения, които променят установените представи за този човешки вид.

Посетителите ще могат да се запознаят с доказателства за изработване на облекло, грижа за болни и ранени членове на общността, погребални практики, развитие на социални структури, както и прояви на символно и художествено мислене, включително пещерно изкуство.

Изложбата е изградена около два основни тематични акцента. Първият разглежда съжителството и взаимодействието между Homo neanderthalensis и Homo sapiens – процес, включващ конкуренция, културен обмен и възможно биологично смесване. Вторият поставя фокус върху едни от най-значимите праисторически открития на територията на България – тези от пещерата Бачо Киро.

Именно находките от пещерата Бачо Киро са в центъра на експозицията и представляват нейните основни експонати. Те включват едни от най-ранните свидетелства за присъствието на Homo sapiens в Европа, датирани отпреди около 45 000 години, както и богати археологически материали – костни находки, каменни и костни оръдия на труда, украшения и останки, свидетелстващи за високо ниво на технологично и културно развитие.

Изключителната научна стойност на тези находки се състои и в това, че предоставят доказателства за контакт между неандерталци и съвременни хора в един от най-важните периоди от праисторията на Европа.

С изложбата „Неандерталецът в мен“ Националният исторически музей отправя послание да преосмислим представите си за човешката еволюция и да открием неочаквано близката връзка между нас и един често неразбиран наш предтеча.

Сподели:

Коментари (0)

Сребърни отличия за България в Европейската олимпиада по експериментални науки EOES 2026

Сребърни отличия за България в Европейската олимпиада по експериментални науки EOES 2026

Българските състезатели до 17-годишна възраст по химия, биология и физика направиха за втора поредна година силно представяне, като спечелиха два комплекта отборни сребърни медали

Край на догадките: Китайски учени разбиха кода на биологичната ни възраст

Край на догадките: Китайски учени разбиха кода на биологичната ни възраст

Нова мултимодална система от „биологични часовници“ позволява прецизно измерване на стареенето на органите и прогнозиране на здравето чрез изкуствен интелект

До 2029 г. хората може да започнат да „връщат времето назад“

До 2029 г. хората може да започнат да „връщат времето назад“

Футуристът Рей Кърцвейл твърди, че до 2029 г. човечеството може да достигне „скорост на бягство от стареенето“ – момент, в който медицината ще удължава живота по-бързо, отколкото организмът остарява. Реалност или научна фантастика?