"Неандерталецът в мен": НИМ с нови следи от споделеното ни минало с нашия неразбиран предшественик
С изложението Националният исторически музей отправя послание да преосмислим представите си за човешката еволюция и да открием неочаквано близката връзка между нас и един неразбиран наш предтеча, съществувал паралелно с Homo sapiens и оставил реална следа в генетичното ни наследство
Във вторник от 15:00 ч. в Залата за временни експозиции (етаж 3) Националният исторически музей открива изложбата „Неандерталецът в мен. Пещерата Бачо Киро: следи от споделено човешко минало“
Изложбата представя неандерталците не като примитивни същества от далечна епоха, а като самостоятелен човешки вид, съществувал паралелно с Homo sapiens и оставил реална следа в генетичното наследство на съвременния човек, казват от НИМ.
Съвременните научни проучвания показват, че контактите между неандерталците и първите съвременни хора са били значително по-сложни и по-близки, отколкото дълго време се е смятало. Чрез богат научен и визуален разказ експозицията проследява мястото на неандерталците в човешката история и представя редица техни постижения, които променят установените представи за този човешки вид.
Посетителите ще могат да се запознаят с доказателства за изработване на облекло, грижа за болни и ранени членове на общността, погребални практики, развитие на социални структури, както и прояви на символно и художествено мислене, включително пещерно изкуство.
Изложбата е изградена около два основни тематични акцента. Първият разглежда съжителството и взаимодействието между Homo neanderthalensis и Homo sapiens – процес, включващ конкуренция, културен обмен и възможно биологично смесване. Вторият поставя фокус върху едни от най-значимите праисторически открития на територията на България – тези от пещерата Бачо Киро.
Именно находките от пещерата Бачо Киро са в центъра на експозицията и представляват нейните основни експонати. Те включват едни от най-ранните свидетелства за присъствието на Homo sapiens в Европа, датирани отпреди около 45 000 години, както и богати археологически материали – костни находки, каменни и костни оръдия на труда, украшения и останки, свидетелстващи за високо ниво на технологично и културно развитие.
Изключителната научна стойност на тези находки се състои и в това, че предоставят доказателства за контакт между неандерталци и съвременни хора в един от най-важните периоди от праисторията на Европа.
С изложбата „Неандерталецът в мен“ Националният исторически музей отправя послание да преосмислим представите си за човешката еволюция и да открием неочаквано близката връзка между нас и един често неразбиран наш предтеча.
Още от Наука
Дърветата помнят! Тайната кога е паднал Вавилон е разгадана след хиляди години
Годишните пръстени на древни дървета, звездобройците, които са следели Венера, и един вулкан в Аляска сочат една и съща година: около 1587 г. пр. Хр.
Търговците на апокалипсис: Държавите, които продават бъдещето на планетата
Светът се насочва към затопляне от 2,7°C до края на века. Нов анализ на Carbon Brief разкрива кои държави са най-големите исторически износители на въглеродни емисии, защо САЩ остават извън челната десетка и каква е позицията на България в глобалната климатична сметка.
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес