ДРЕВНА КРЪВ
Иван Радоев
Българийо!
Родино моя! Земьо!
Последният бедняк да съм на тоя свят,
да нямам нищо повече да вземам,
да нямам ни любов, ни верен брат,
дори нозете ми по пътя да изсъхнат,
дори ушите ми от старост да заглъхнат,
дори очите ми да се напълнят с мрак –
Българийо, аз пак
ще найда път до твоите балкани,
по ударите на кръвта си ще открия
най-хубавия явор в твоите балкани –
от него звучна гусла ще извия.
И като древен воин след победи
ще седна там под старата гора,
докато струната се скъса и приведен
от песни се задъхам ще умра.
Още от От редактора
112 години от трагичната смърт на Пейо Яворов
И днес неговото поетично и драматургично творчество продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спират да са във фокуса на редица изследователи и публично внимание
Преди 34 години: „Сини мравки“ и ченгета от ДС свалят правителството на Филип Димитров
И до днес Филип Димитров остава единствения политик в най-новата българска история, поискал вот на доверие
Точно 80 години от изборите през 1946 г., когато терорът на комунистите стартира унищожаването на опозицията
Опозиционният печат публикува сведения за убити и бити привърженици, иззети бюлетини и недопуснати застъпници