Учени оспорват схващането, че далечните ни предци са разчитали предимно на месо
С какво са се хранили хората от каменната ера преди появата на земеделието преди около 10 000 години? Дългогодишният стереотип, който е повлиял на съвременните модни диети е, че древните хора са ловували големи животни и са се хранили с пържоли от мамути.
Според проучване, публикувано в списание Nature Ecology & Evolution, обаче, нови изследвания на палеолитната група, наречена иберомаври, ловци-събирачи, които са погребвали мъртвите си в пещерата Тафоралт в днешно Мароко преди 13 000-15 000 години, допринасят за нарастващия брой доказателства, които оспорват схващането, че предците на човека са разчитали предимно на месо.
Учените анализират химически признаци, запазени в кости и зъби, принадлежащи на поне седем различни иберомавританци, и установяват, че растенията, а не месото, са били основният източник на протеини в храната им.
"Нашият анализ показа, че тези групи ловци-събирачи са включвали в менюто си голямо количество растителни вещества, диви растения, което промени разбирането ни за храненето на предкултурните популации", казва водещият автор на изследването Зинеб Мубтахидж, докторант в Géosciences Environnement Toulouse, изследователски институт във Франция, и в Института за еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, Германия.
Делът на растителните ресурси като източник на хранителни протеини при хората, чиито останки са изследвани, е подобен на този, наблюдаван при ранните земеделци от Леванта - днешните страни от Източното Средиземноморие, където за първи път са документирани опитомяването на растения и земеделието.
Изследователите забелязват и по-голям брой кариеси сред екземплярите от Тафоралт, отколкото обикновено се наблюдава при останките на ловците-събирачи от този период. Според проучването доказателствата сочат, че иберомаврите са консумирали "ферментиращи нишестени растения" като диви зърнени култури или жълъди. Откритията повдигат някои интригуващи въпроси за това как земеделието се е разпространило в различни региони и популации.
"Макар че не всички индивиди в Тафоралт са си набавяли протеини предимно от растения, необичайно е да се документира толкова висок дял на растенията в храната на предземеделско население", казва в имейл съавторът Клервия Жауен, изследовател в Géosciences Environnement Toulouse.
"Вероятно за първи път се документира такъв значителен растителен компонент в палеолитната диета с помощта на изотопни техники", допълва Жауен. /БГНЕС
Още от Наука
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации
Краят идва 100 пъти по-бързо: Слънчевата система на прага на пълен хаос
Според ново проучване на учени от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, външните планети може да бъдат изхвърлени от орбитите си приблизително милиард години след като Слънцето се трансформира в бяло джудже